Понякога хората се вземаме твърде насериозно. Не мислиш ли?

1. Знаеш, че често нещата, изглеждащи лесни, всъщност се оказват много трудни. Дори когато става въпрос за външния вид на текстов документ. След почти 8-часова мъка, най-накрая успях да докарам нещо, което поне мъъъничко да ми допада. Вече ще гледам с много голямо уважение на дизайнерската професия. Оказа се много трудно да създадеш нещо красиво от нищото.

В тази връзка ще се радвам, ако някой ми препоръча красиви шрифтове за кирилица и латиница, без оглед на това дали са серифни или не. Ограничението е да са красиви и да са сериозни. В смисъл шрифтът на Star Wars не ми върши работа

2. Нещо, което не се практикува, не се забравя. Факт! Проблемът е другаде: помниш как стават нещата, ясни са ти логическите връзки, но не можеш да го обясниш с прости думи на прости хора. По-лесно ти е просто да свършиш работата.

3. Белият сутиен на лилави хипопотамчета може да е много секси. Дори и да не го намираш за секси, със сигурност е забавна гледка. Не питай къде съм видяла това творение, този връх на нечия дизайнерска мисъл. По-горе написах нещо за дизайнерите. Ако щеш вярвай, лилавите хипопотами пораждат невероятен ефект WOW и въобще забравяш каква би трябвало да е функцията на съоръжението, върху което са отпечатани.

4. Няма такава смърт като буркан грах с 2 лъжици сол. Просто няма такава отрова.

Оказа се, че кредитната система в университетите е въведена и функционира типично по български.

Напоследък съм се превърнала в нещо като мечка, спяща зимен сън. Години наред имах проблеми със съня, а сега в последните две седмици си отспах за цял живот направо. Това, човешкият организъм е нещо крайно интересно като механизъм на работа.

Обичам тези моменти на пълно спокойствие! Лошото им е, че траят прекалено кратко. Хубавото им е, че траят прекалено кратко

Винаги съм се чудила защо хората не си завират “градивната” критика хайде-да-не-ви-казвам-къде.

И като им разкараш словесните диарии, после пищят, че били цензурирани и дискриминирани и т.н.-ирани и ти вкарват ебаси-аргумента с конституционното право на свободно изразяване. Абе защо не си таковате таковата!?

Колко пъти е нужно да пиша тук, че ImPRESSed е личен блог, лично пространство, което се модерира според настроението ми с цел да не се допускат прекалено много простотии и да бъде едно приятно място за мен и добронамерените му посетители? Не е нужно да си много умен, за да се досетиш, че можеш да пишеш всичко, което не е обидно за никого като спазваш елементарни правила за изразяване (кирилица, без обиди, ругатни и т.н.). И по дяволите, защо си мислиш, че като си излееш душевната тъпотия в някой пост отпреди година и нещо, аз няма да го прочета и да го разкарам? Колкото обичам интелигентни дискусии и интересни събеседници, толкова не понасям тролове и откровени кукундели, неправещи разлика между блог и форум. А направо откачам като се разпищят, че Големият-Лош-Админ ги бил цензурирал и те не можели да си споделят свещеното знание с аудиторията. Тези са ми по-противни и от руските спамери даже…

Това ще е един кратък пост. Нямам много за казване, може би причината е, че някак по-лесно намирам вече хора, с които да говоря. Не питай.

Днес за пръв път от година насам сложих от предишния парфюм – Urban Flowers NY. Още мириша на него. Естествено, че не ми е омръзнал – не ми омръзват нещата, които обичам. По-скоро досега го свързвах с един вече приключен етап, когато вярвах само в доброто в хората и лошото съществува само, за да не умрем от скука. Е, оказа се, че съм грешала. Не ми пука.

Но го обичам този парфюм. Как да не обичаш нещо лилаво и приятно, което на всичкото отгоре ти напомня на какви тъпотии и компромиси със себе си си способна?

Скоро отново бях малко болна. Не знам от какво. Поне не беше ужас и болки като предишните ми боледувания. Ако можеше само всичко да се лекува с Парацетамол…

Блокирани са ми почти всички сменяеми устройства, дето мога да ги ползвам като памет. Много неприятно.

DVD – няма проблем с драйверите, няма хардуерен проблем. Иконката му е задраскана, не чете, не записва.

флашка, 2 бр., различни марки – захранват се нормално от usb (пробвах на всички usb-та за по-сигурно), разпознават се имената им, ама “Access is denied”…

Виртуални, от Daemon Tools – и те “Access is denied”. Размонтирах всичко, премахнах виртуалните, изключих Daemon Tools ама проблема с истинските устройства остава. Значи не е в тази програма проблемът…

телефон – връзва се на usb. Няма проблем – всичко работи.

Питането е: е що така!? От няколко месеца нищо ново не съм инсталирала. Проблемът с dvd/флашки не знам от кога е, защото не съм ги ползвала от месеци и проблемът може са е отдавна, ама да не съм забелязала. Някакви идеи?

Днес за пореден път започнах да препрочитам “Кадровикът Теофраст”. И всеки път все едно не съм чела тази книга и преди. Винаги откривам нещо ново и винаги се превивам от смях. Препоръчвам на всеки, който харесва стила на Радой Ралин.

Ето, че и при мен не се случиха нещата. И то не защото Костов/комунистите/евреите/мормоните/американците/руснаците/илюминатите/сложи-произволен-виновник са виновни, а защото нещо в мен не е както трябва. В смисъл или още ми е било рано или просто аз съм била прекален мързел.

Че съм мързел, мързел съм, ама гледам да не ми личи и до голяма степен се справям. Толкова отдавна се каня, че ще отида на изпит и ще взема сертификат за английски, а още не съм го сторила. Защото ме мързи да се подготвям и защото ме е страх от резултата. Страхувам се от изпити и тестове. Защото ме е страх, че резултатът ще покаже ясно и недвусмислено колко съм зле.

И не се страхувам от български изпити и тестове, защото на българските изпити и тестове нивото е нещо много повече от посредствено. И нямам по какво да се равнявам. Ясно е като бял ден, че каквито и вътрешни критерии да си имаш, ако нищо не се изисква от теб, мотивацията ти пада, критериите ти падат, спираш да си даваш зор и влизаш в същото посредствено блато. Хубаво е, че от време на време имам някои мигове на просветление и духовно израстване, които ме подсещат, че така нещата не се получават. Че ако искам нещо, трябва и да дам. И тогава се плаша, че едно тестване с истински критерии, което ще покаже какво знам и мога (или по-скоро какво не знам и не мога) ще даде катастрофален резултат. И не, не ми пука, че много хора ще са още по-зле от мен.

Писнало ми е от това, че всички се сравняват с хората, които са по-зле от тях. Няма го стремежът да станеш по-добър, а само се успокояваш, че имало и по-зле от теб, затова няма от какво да се плашиш – и за теб ще се намери местенце. Но ако се погледне на ниво държава, всеки сравнява как е тук и как е примерно в САЩ, Германия, Франция, скандинавските държави и т.н. Никой не сравнява животът тук и животът в Джибути,  Зимбабве, Афганистан, Мароко и др. Ебаси критериите…Истината е, че ни мързи да мислим. А лошото е, че аз го осъзнавам, а не правя нищо по въпроса с промяната.

Всеки път, когато попадна в една такава депресивна дупка на осъзнаването колко съм зле, си казвам, че ще се променя към по-добро, ще стана по-добър човек и ще се опитам да правя хората около мен малко по-щастливи. Ама нищо подобно не се случва. Защото хората не се променяме, или поне не достатъчно бързо. Все пак имам малък напредък – преди 5 години си казах, че не мога да я карам с този грозен ръкописен почерк и трябва да направя нещо по въпроса. Днес пиша малко по-красиво – малката буква “б” я пиша като нормалните хора, а не както тъпаците, дето пишат малко “д” нагоре. Успех си е! Следващата цел е да спра да пиша дълги и предълги ала Томас-Ман-изречения и да си направя изказа по-ясен. Това с цел да не се налага, хората, които ме слушат, да си водят записки, докато говоря.

Иначе да, ще си уплътня лятото, но не по начина, по който исках. Интересни работи се случват напоследък, ама не остана място да напиша и за тях Пък и не му е тук мястото.

Все още се радвам на новата си придобивка. Едва ли ще повярваш, но и аз умея да правя онази много характерна усмивка от ухо до ухо, когато съм много щастлива. Тази много характерна усмивка от ухо до ухо я правя всяка сутрин като се събудя и си погледна до главата новия телефон. Отдавна не съм била толкова щастлива от нова покупка. Всъщност и към предишния ми SE изпитвах подобна любов почти 2 години. След това започнах да го възприемам като част от мен и първите няколко дни липсата му ми беше странна.

Напоследък срещам все повече хора, с които мога да си говоря свободно. Нацията ли поумня, що ли? Но е хубав факт

1. Тебешир по дъска – знам, че е отживелица това с черните дъски и белите/цветни тебешири, но на някои места все още не ползват маркери

2. Шумът на пълнещо се тоалетно казанче – предлагам да се даде Нобелова награда на изобретателя на безшумно пълнещо се тоалетно казанче. Човекът заслужава!

3. Писукането на комбайните при движение на заден ход – не питай къде съм видяла истинска комбайна, при това движеща се на заден ход

4. Разгръщането на твърди страници на стари книги – ужасТ!

5. Смущение на радиото – косата ми побелява направо като чуя този характерен звук. Направо ми идва да изхвърля през прозореца апарата, който го издава

6. Скърцането на панти (особено на тежки врати) – преодолява се лесно с една масльонка в ръка

7. Звукът на “състезателно” гърне на каквато и да е кола – среща се най-често в големите градове, по-точно в кварталите с преобладаващо селско население

8. Звукът, издаван от работещ компресор – дупка ми пробива не само в мозъка, а и в душата

9. Мяукането на разгонена котка – градът е за хората, гората е за животните, точка по въпроса.

10. Токчета по мозаечен под

11. Чупенето на пръсти, особено ако се извърши няколко пъти последователно

Да, правилно разбираш – това е новият телефон. Номерът ми е същия, за всички, които го имат.

Купих си го преди 3 дни и още не мога да се нарадвам. Направо ми идваше да си затътрузя задника по пода на магазина от кеф, ама някак си не беше подходяща обстановката за такова бурно изразяване на радост от покупката.

Между другото взех 2 изпита и предадох един курсов проект, остават още 2 изпита и после ще мога да обличам тениската на палмички и да го раздавам отпускарски или не чак толкова отпускарски, според зависи от развитието на нЕкои събития.

Имам една синя свещ с мидички. Стои в ъгъла на третия рафт. Ароматът и е слаб и обикновено не се усеща в стаята, но днес замириса осезателно. Напомня ми за някои неща. Определено ми стана приятно.

Напоследък е модерно в Блогосферата да се кълнеш във вярност на Синята коалиция. Гледам и не вярвам на очите си. Уж интелигентни хора. Започвам да си мисля, че сините са започнали да си плащат на блогъри, за да им правят реклама. Нямам друго обяснение за това, че толкова много хора си мислят, че партия, която не може да реши СВОИТЕ ВЪТРЕШНИ проблеми, може са управлява цяла държава. При това държава, в която не всички имат същите идеи, около които уж са се обединили членовете на синята коалиция.

Непонятна ми е тази смяна на лидери точно преди избори. Лидерът срещу партията, партията срещу лидера. Детска градина.

Писна ми и да слушам за детинщините и дебилните медийни войни между премиера и кмета на София. Някъде има ли изнесена информация каква част от населението въобще е гледала първия им публичен дебат? Хората на моята възраст едва ли са го гледали – имат си по-важна работа от това да слушат как двама политици си ги мерят. Наборите на баба ми пък имат още по-малка нужда от телевизионни дебати – то е ясно те са кого ще гласуват на изборите. Поколението на родителите ми пък предпочита в часовия пояс на телевизионните дебати да си пусне някой филм на компютъра вместо да му губят времето със скучни и манипулирани статистики (”има лъжа, долна лъжа и статистика” – познато ли ти е това?). Малолетните и непълнолетните нямат право на глас, ама те и по принцип не се интересуват от политика, защото по правило са заети да пият бира или евтина водка по градинките и парковете.

Въобще тези предизборни агитации са си едно неоправдано чупене на грешни пари – че то ако аз за 4 години не съм разбрала кой става и кой – не, то сега за 1 месец ли някой ще успее да ме убеди, че е моят човек?

Жалко е, когато зад добра програма и добри идеи стоят хора, доказани мошеници. Тъжно е и обратното – когато честни и морални хора се обвързват с откровено опасни (антипазарни, недемократични, нелогични, лишени от елементарна мисъл) идеи или партии, на които нормално мислещ човек няма как да симпатизира.

Ще бъда честна: харесвам каузите, зад които Бого Шопов застава. Не харесвам Зелените. Разбрах, че има 2 зелени партии с почти идентични имена, но не ги различавам. Видях сайта на едната от тези партии, но от профилите на членовете разбрах само едно – никой от тях не желая да ме представлява или да прокарва идеи в европейския или в тукашния ни парламент. Без да искам да обидя когото и да било, си признавам честно – мисля, че голяма част от тези хора са лесно податливи на манипулация и са готови да скочат на протест при всяко подхвърляне на идея, представена като екологична или в защита на природата, без въобще са осмислят дали това наистина е така.

В противопоставянето ми има и един егоистичен момент: ако утре семейство пеликани си направят гнездо в двора на село и вдругиден ми се изсипят на митинг 200 „еколози” с искане да си освободя имота в полза на обществото на природолюбителите и благото на пеликанското семейство…нещо подобно се случваше за Натура. И моля без лични нападки: от това никой няма да ми стане по-симпатичен и няма да ме накара да го харесвам.

Продължавам да мисля, че единственото, което правят атакистите е да пораждат етническо напрежение. Е то щото турците са виновни за всичко, нали? Също така и евреите, масоните, илюминатите и Иван Костов.

Като отворих дума за турците: ДПС не защитава интересите на турците като цяло. ДПС защитава интересите на точно определени турци. И като всяка една групировка, т.е. партия, е създадена с цел да облагодетелства членовете на ръководството си. Непонятно ми е обаче защо имат толкова привърженици. Сериозно, дори и без да купуват гласове, ми се струва, че ще има достатъчно хора, които ще им симпатизират.

Не разбирам и медийните напъни на Яне Янев. Досега се кри като мишок, а сега преизборно е сменил кожата и излиза под прожекторите. Е да, ама така не се прави. Този номер може и да минава пред по-късопаметната част от населението, аз обаче се характеризирам с добра и послушна памет, особено услужлива, когато трябва да си спомням кофти факти.

Мисля, че за пръв път пиша на политическа тематика. Имам резерви към всички партии. По убеждения съм център леко вдясно. Но не виждам партия или политик, който да може да ме представлява мен. Имам още време да мисля до изборите за Европейски парламент, малко повече за Народно събрание. Смешни са ми напъните на някои политици да се изкарват все едно са правили чудеса от храброст през четирите години на управление/опозиция. Жалко е, че не трябва да избирам между добро и по-добро, а между лошо, по-малко лошо. Мисля си, че и със следващото правителство няма да се гордеем.

ля ля ля – и как продължава песента?

успехът на хубавата връзка – успех е, ако не свършва зле

сваляне на дръжка на пвц прозорец – това пък за какво!?

kakvo da pravq sega – купи си 3 метра въже и се обеси на лампата на входа

търся задачи по съпромат 2 – учила съм само 1 съпромат и ще има да го помня още дълго. Съжалявам хората, които учат по 2.

правя свирки – ми хубаво. Не се интересувам

мога ли да приказвам от компа към тел – казват, че било възможно да осъществиш контакт и със същество от друго измерение

какво виждат далтонистите – същото като теб, ама с по-малко цветове

цени на пластични операции – зависи каква е интервенцията и кой доктор я извършва. Абе от коя планета падаш ебати!?

колко струва Жълтата граматика – че тя продава ли се още? Навремето беше хубав учебник, най-големия ми ужас – нямаше толкова скучна граматика, че и с упражнения на всичкото отгоре. 4 години ме тормозиха с нея. Днес обаче ми се струва, че идва като твърде архаичен учебник. Жалко, ако наистина не е измислено нищо по-добро.

красиви мърдащи се картинки – идва ми да се гръмна, честно

kade da se oplacha himichesko shistene – на арменския поп. Не проумявам хора, които си мислят, че като се оплачат някъде си, на някого му пука за тях. Виж, ако звъннеш в “Господари на ефира” или разлепиш афиши из града с описание колко кофти е услугата на съответното хиическо чистене – то тогава ще има ефект.

как мога да видя облаците – заставаш във вертикално положение. Отпускаш главата назад, доколкото ти е възможно. След това си отваряш очите и гледаш.

мантра на победа – не е “ом”. Не е и “Левски шампион!”. Верно ли си мислиш, че като повтаряш някаква фразичка и ще победиш в някакво съревнование??

проблемите на моя град на немски umwelt – още някой (айде да не казвам какъв) ученик, дето го мързи да си размърда онова между ушите (в случай, че въобще има нещо там)

национален празник на Узбекистан – питай Уикипедия

изисквания за дюнер – тичай на консултация с адвокат

колко тежи ева лонгория – има ли значение? И без това няма да ти пусне

събувате ли се като ходите на гости – това го определят домакините

porno v selo bosilkovci – там живеят само възрастни хора. Дебил! Перверзник!

edna nova pesen na lili ivanova – с такъв search term едва ли ще я намериш

кой е измислил химикала – нямам представа

искам да кандидатствам по еразъм – свърши душицо. Записването беше преди месец и половина. Конкурсите приключиха, резултатите излязоха. Друг път трябва малко по-навременно да мислиш

попадаме ли в дупка преди рождения си ден – ми ако ти разкопаят ВиК пред къщата, а ти се прибираш нощем пиян като мотика – да, попадаш в дупка преди рождения си ден.

Има ли смисъл да обяснявам какво зло е това “циганин в стара жигула”? – Всеки го знае. По-лошо може да бъде само явлението “5 мангала в стара жигула”. Скоро, мисля по btv, излъчваха репортаж за това как се вземат книжки в България. Сега аз ще разкажа за какво се използват (в случай, че въобще ги има). Историята е банална и предполагам, че всеки е ставал свидетел на такава:

Мястото е светофарът на бул. “Цар Освободител” между училище “Йордан Йовков” и пазара, по посока към Кръговото. В най-лявата лента 5-те мангала със стара жигула са първа кола, а аз съм във втората. Светофарът свети безкомпромисно ярко червено. Пешеходците си минават спокойно, понеже са си на зелено – 2 момичета и едно момче. Когато те се оказват пред барутника на 5-те мангала, той тръгва с мръсна газ и вдигната предница около 20-30 сантиметра напред. Изумена съм от качеството на руските спирачки. Пешеходците подскочиха поне на метър над земята и пресякоха с невиждана скорост. 5-те тъмни балкански субекта от индийски произход почти умряха от кеф. Светва жълто, зелено, жигулата мръдва малко напред и угасва. Побеснях! Значи можем да си правим шегички с пешеходците, ама иначе гасим колата на тръгване. Дебили!