Източник: http://i2.photobucket.com/albums/y47/ChaseNKids/MondayKillinMe.jpg

Някак си не е много петъчно да знаеш, че в събота няма да спиш до късно. Още по-понеделнишко е, когато усещаш, че наближават някакви крайни срокове и съответно някой отвеян тъпак ще те занимава със своите си глупости, мислейки, че много те вълнуват. Как пък някои не разбраха, че никой не се интересува от чуждите проблеми!? Често се удивлявам на постоянството, с което някои хора лазят по нервите на други.

Логичният край на седмицата го усещам и на друго ниво: Днес най-накрая се сетих да си занеса обувките на ремонт и да си купя маркери. Ама забравих да си взема графити за автоматичните моливи. А аз с други просто не чертая/рисувам/скицирам! А като заваля дъжд и ми се намокриха краката се сетих, че трябва да се разходя по магазините за обувки, че да си взема най-накрая едни нови маратонки. Това, от където и да го гледам, си е трудна задача, защото нещата, които харесвам струват повече, отколкото съм склонна да дам. Всъщност разполагам с достатъчно, за да си взема нещо прилично, което ще ме изкара 2 години, но няма да го има чувството за удовлетвореност и определено няма да съм купила най-доброто…

И все пак е петък! Днешната петъчна песен е Fever на Peggy Lee:

Днес гледах една реклама. До тук всичко е ок, защото иначе всеки ден гледам реклами. Но днес беше по-специално.

Каналът е “Планета”. Часът е около 15:30. Рекламен блок, типичната десетминутка за рекламиране на рингтонове. Вместо обаче да бъда засипана с мелодийки на Глория/Галена/Милена/Лорена/избери-си-произволно-име видях нещо ново, нещо различно и чутовно! Рингтон за уголемяване на гърдите! Не е майтап. Съвсем сериозно ми се рекламираше рингтон за уголемяване на гърдите!

Рекламата обясняваше, че рингтонът е изобретение на някакъв японски учен, който открил зависимостта между развитието на млечните жлези и определени тонове музика. Е как да не си треснеш челото в земята, превивайки се в ниски метани!? Евала! Т’ва, силикони-колагени - демоде! В рингтоновете е истината. Пък!

“Жената в обществото” е темата на изложбата, която ще се открие днес от 11 часа в Къщата на Калиопа. В статията, към която води линкът, е дадена подробна информация за това, какво ще може да се види в музея на градския бит.

Продължавам да се изумявам на това, че банките в университета са нашарени с рисунки и надписи от всякакво естество. Какво кара един човек на минимум 18 години да съсипва външния вид на мястото, на което прекарва значително време? Това ми е почти същата загада както това, що за кеф можеш да изпитваш да си гасиш цигарата в копчетата на асансьор.

Изглежда доста често човек прави неща, за които няма не просто логично, ами направо никакво обяснение. Върховна простотия е да чупиш глобусите на уличните лампи. Защо някой решава, че е много готино и ебати кефа да го прави? И видиш ли, ще стане невероятен герой и всички ще го гледат с умиление, екзалтирани от чутовната му постъпка!? Но това не е достатъчно - за да се затвърди като селския бек на квартала, той трябва да счупи и всички пейки в околността. А ако изпусне гумите на колите на съседите, които го “дразнят” ще е направо титан.

Всеки иска да живее на хубаво и чисто място. Да, естествено е. В същия момент човек, седнал на кафе по главната обяснява разпалено колко е мръсно около блока му и как не се чисти и без да се замисля, така помежду другото, си тръска цигарата на паважа. А най ме радва, когато студенти по “Екология и опазване на околната среда” пробиват дъната на кошчета за боклук. Покъртително!

А всъщност е нужно толкова малко! Контейнери има едва ли не на всеки 200м. Дори не е нужно да чистиш след другите. Спомагаш достатъчно, ако просто не замръсяваш и ти. Струва ми се, че ще се движиш с много по-голямо самочувствие, ако знаеш, че не си прасе, а мислещ и възпитан човек. Помисли над това.

При всичкото ми добро желание да си поосвежа малко външния вид на блога, ами не мога! Наличните теми просто не ми харесват. Явно и този път оставам със Simpla-та.

Не мога да се начудя на желанието на някои хора да изглеждат като недохранени. В крайна сметка, за да постигнат заветния външен вид (нямащ никакви допирни точки с естетиката) наистина стават недохранени! И мен не ме кефи рубенсовият тип, ама нужно ли е да се умира от глад!? Каквото и да си говорим не считам за нормално човек над 170 см да тежи по-малко от 50 кг. Сега ме убийте с камъни.

Другото, което ме убива е свързано с киното: Във филмите, в които някой от героите спортува (каквото и да било) се намира винаги друг герой, който да го прекъсне, защото трябва да го разпитва за нещо. В такива случаи първият ни герой започва да се размотава лежерно, да лъже, че няма представа за нищо и посяга да пие вода от нарочна бутилка. Ами това ме убива! Никога не се пие нищо веднага след като си спрял да тренираш. Ама никога! Това си е опасна практика и толкова ли в Холивуд нямат консултанти по тези въпроси?

Същото го има и във филмите, в които се води разговор, докато единият от участващите в него шофира. Той през цялото време гледа към събеседника си и почти никога към пътя. Ама как взема завоите само! По интуиция! И аз искам така!

Какво бихте си помислили, ако видите такси с “У” отгоре? Вчера видях такова…

…ще изпращаме алясковците. Някои ще го правят за втори път, а аз за първи, защото миналата година не ми се завираше по горите. Този път са решили да остават в града, което ме устройва, но пък си мисля, че Надя ги е уговаряла заради мен. Надявам се обаче да не е така, защото в противен случай Руслан ще ме разпне с упреци като им кажа, че не ми се остава много и реша да си замина час-час и нещо след като съм отишла…Много тъпо и тихо ще стане като заминат. Но пък Надя ще ми вземе тениска на WordPress!

И най-накрая успях да си намеря всички части на Erotic lounge с добро качество. Щастлива съм! Друго си е да ги имам на дискове и, по дяволите, бих си ги купила, ако имаше откъде!

Чудя се откъде да започна да ги прослушвам - Secret Affairs, Comfort Sounds, Bare Jewels, Sensual Passion или пък с последната - Seductive Pearls? Deluxe Edition-а го имам отдавна, така че той отпада като за начало Гледам, че наскоро са излезли и други интересни компилации за сваляне, т.е. време е за обновяване на музикалната кутия

Определено е Великден! Колко малко ми трябва само…

Да, и досега си знаех, че съм на 20, но някак си не го отразявах като факт. През лятото ще ударя 21 и ще стана пълнолетна и според американците. И какво от това? Нищо не се промени преди 2 години в нощта на 6-ти срещу 7-ми август, т.е. не се изстрелях на дискотека още същата вечер, защото си имах по-интересни занимания

Чувствам се на 19 и това ми идва да кажа всеки път като ме питат за години. Странно е, че напоследък се случва все по-често. И започвам да приемам като комплимент всеки случай, когато ми поискат лична карта след полунощ По случая поздравявам всички с вече почти традиционната за блога петъчна песен:

След като на 23-ти вечерта Мери ме уведоми, че на 24-ти от 11 часа ще се занимавам с нейния проект по “Икономика на предприятието”, вече нямаше къде да бягам. И така, пристигна забележително точно и се заехме със сметките. На всеки, който ни познава, му е ясно какви диви факири на математиката сме и двете. Трябва да и призная, че има доста интересни виждания за това как се използва калкулатора…

Повече ме учуди реакцията и като предложих да измисляме разходите за транспорт - все едно от мен научава, че транспортните средства имат нужда от някакво гориво. Почти съм готова да си заложа огледалото, че и през ум не и е минавало, че все пак понякога се сменят и гумите на камионите и колите. След уточняването на тези подробности започнахме с измислянето на уводните думи, които в крайна сметка се оказаха почти 80% от обема на доклада. Тук решаващо значение изигра талантът ми по разпъване на локуми (споменавала ли съм, че бях на национален кръг на ХХV-тата олимпиада по БЕЛ?)

Понеже Мери доста късно се сети, че има да прави доклад (трябваше да го предаде в 14, вкъщи се материализира в 11), се наложи да се променят данните на един вече готов. В крайна сметка от първоначалния вариант нищо не остана и все пак не беше като да го е измисляла из основи. При всяко срещане в текста на думите  “пилешка пържола с пържени картофи” (оригиналният доклад беше за кръчма, ако не се лъжа) аз се тресях в конвулсии. Надявам се все пак, че сме сменили всички пилешки пържоли с пържени картофи със “стол с птици”. Да, първия път като ми каза това невероятно наименование на артикула и аз щях да ударя вежди в тавана, но ми беше обяснено, че е кръстен така заради тапицерията и резбата, които били с птички. Даже имах възможност да видя скиците и чертежите на нещата и изглеждаха доста добре - със сигурност биха се харесали на почитателите на викторианския стил мебели. В следващия момент Маринела почти ме докара до инфаркт като тържествено ми обяви, че смята да продаде 1 такъв стол за над 900лв. Вече виждах как доц. Ениманев я изхвърля през прозореца, ама се сетих, че бях видяла подобен артикул в една галерия и там чинеше близо 2 бона…Стол за 2 бона…представяте ли си го само!?

След като приключихме с изключително смелия проект на Маринела, щото в крайна сметка се иска да си адски смел и непукист човек, за да представиш нещо подобно пред публика, получих и възможността да си избера почерпка. Тук се ухилих широко и започнах да прехвърлям алтернативи в главата си. Ама Мери ме познава не от вчера и внимателно вметна, че все пак нещото, което и поискам, трябва да е реално. Така отпадна яденето на баклава при Босфора. Но успях да си издействам една мелба в най-големите жеги това лято Обмислях варианта за каса бира, която да споделя с приятели, но мелбата беше къде-къде по-изкушаваща…и само за мен!

Споменавала съм, че се побърквам като видя ето такива цветови решения върху фасади. Колко болен трябва да си, за да аранжираш витрина по този зловещ :) начин? (кликни върху картинката за по-голям вариант)

А ето и една чудно хубава истинска непластмасова ябълка с една също толкова истинска жълто-оранжева свещ (един от подаръците ми за 19-тото рд. Ябълката естествено не я пазя от тогава ):

Ако някой ден не боядисам колата на ярки оранжеви и зелени ивици като зебра, то със сигурност ще направя това със стаята си. Умопомрачаваща комбинация от цветове! Това, което всъщност искам да кажа е, че мултивибраторите нямат нищо общо с вибраторите и добре, че слоновете не могат да скачат. С тези тъжни открития приключвам днешната емисия новини.

От днес отварям новата рубрика “Около света за 90 дни”. Ще я пълня главно с резюмета на немски статии, защото английските всеки може да си ги чете

От ето тук научавам, че в Германия се вихри грандиозен скандал, свързан със здравната система. 50% от жителите на страната страдат от хронични болести. Разходите по лечението на 3 от тях съставляват около 80% от разходите за здравеопазване. Предписват се лекарства и терапии, които не са за хронични болести. Резултатът: 80% от прерастналите в хронични оплаквания са всъщност натравяния.

Но бизнесът с лекарства се разраства до €260 млрд. и осигурява прехраната на 4,2 милиона заети в сектора. След “Заплатите са сигурни” следва лъжата: “Така осигуряваме високи стандарти на качеството на осигуряване”. Хората, задължени да се осигуряват, негодуват, защото разходите за здравно осигуряване на глава от населението в Германия са 135% от тези в Япония при същите стойности на БВП. Приравнени към по-високия стандарт, по-дългия живот и по-голямото замръсяване на околната среда разходите възлизат вече на 200%, т.е. германецът плаща 2 пъти повече от 1 японец. При това той не може да избира своята терапия и остава хронично болен. Лекарите също не само нямат никаква свобода при избора на лечение, но и виждат, че пациентите им боледуват много продължително и умират неочаквано. От тук нататък статията е яка пропаганда ENRAC® CMT International и все пак е интересна. Естествено бих препоръчала на всеки, който може да си я прочете в оригинал - в оригинала е истината

От днес пак няма да ме има няколко дни. Причината за пореден път е прекалено много щуротии, които ми се събират на главата. Силно се надявам обаче на 25.04 вечерта да съм приключила.

Чудя се какво да правя - вариантите ми са 2: да чета по ОТП за 10-ти и празниците ми да отидат на кино или да оставя изпита за редовната сесия и да се забавлявам. Някак си не мога да си представя да мързелувам като имам нещо за вършене…всъщност не е толкова трудно да си го представя, но чувството за вина не ме напуска.

Утре е единият от двата ми именни дни. Приемам поздравления и честитки (почти) всякакви. Още от днес си се чувствам щастлива. Тази нощ трябва да измисля с какво ще почерпя утре…

Продължавам да си търся химикал с розов помпон. Сигурна съм, че ще намеря, защото съм виждала някъде в града, но не мога да се сетя къде. Някакви идеи?

Ако има нещо, което може да ми скофти настроението в петък вечер, то това е мисълта, че в събота сутринта пак съм на лекции.

Ако има нещо, за което съм склонна да се тръшна “искам пък!”, то това е дълъг и тънък блондински химикал с фламинго на върха. А от опашката на въпросното фламинго да излиза огромен пухкав розов помпон. Трябва да се вкарам в клишето пък! Лятото идва, ще си взема розова рокля, трябва ми и розов химикал.

Ако се случва да гледам особено глупаво, то това най-вероятно е моментът на събуждането, след като съм сънувала розови пантери и лилави слонове да играят карамбол и да си говорят за спорт. Трябва да намаля присъствието на Маринела около себе си…

Това, което искам да кажа всъщност е, че ако утре не си на лекции или работа, усили колоните и пускай:

(Все в някой момент ще се престраша да публикувам и линк към някоя чалга, а тогава, вярвам , mindbolt-ът ще се вдигне от Пловдив и ще дойде да въздаде справедливост. Е пък всеки има право на лош вкус нали?…Или!?)