ImPRESSed

И най-накрая успях да си намеря всички части на Erotic lounge с добро качество. Щастлива съм! Друго си е да ги имам на дискове и, по дяволите, бих си ги купила, ако имаше откъде!

Чудя се откъде да започна да ги прослушвам - Secret Affairs, Comfort Sounds, Bare Jewels, Sensual Passion или пък с последната - Seductive Pearls? Deluxe Edition-а го имам отдавна, така че той отпада като за начало Гледам, че наскоро са излезли и други интересни компилации за сваляне, т.е. време е за обновяване на музикалната кутия

Определено е Великден! Колко малко ми трябва само…

Утре е единият от двата ми именни дни. Приемам поздравления и честитки (почти) всякакви. Още от днес си се чувствам щастлива. Тази нощ трябва да измисля с какво ще почерпя утре…

Продължавам да си търся химикал с розов помпон. Сигурна съм, че ще намеря, защото съм виждала някъде в града, но не мога да се сетя къде. Някакви идеи?

Днес блогчето навърши една годинка. Понеже е още детенце, празникът няма да се полива с алкохол, а ще раздавам фъстъковки или родопчета.

За следващата година ще продължа да следвам линията на липса на насоченост на темите, ще запазя името, надявам се и аудиторията. Визуалната тема нямам намерение засега да я бутам.

Сега май е момента да дръпна пространна реч за това, колко много хора нямаше да познавам, ако не беше блогчето. Като се замисля, всъщност не са чак толкова много. (Тези дни трябва да взема да се обадя на Ивката, че да и дам родопчето да се почерпи по случай случая.) Остава да си пожелая и музата да ме спохожда честичко и през започващата нова година писане!

Приемам всякакви благопожелания (в случая блогопожелания) и аплодисменти, като последните задължително под формата на хуманитарна помощ!

От известно време някои хора са се поболяли на тема SEO, до степен да ме накарат да повдигна лява вежда и да се зачудя аз къде съм в цялата картинка. И така до днес, преди 1 минута, когато проверих и разбрах, че при търсене на ImPRESSed в Google (Google.bg) се появявам на четвърто място. Пред мен са 2 речника и един немски сайт, предлагащ решения за предпечатна подготовка. Какви са ми шансовете да бъда на първо място?

Във един от вчерашните постове загатнах, че имам излизане. Въпросното нещо се случва с цел да се видим с Ивката, с която от лятото сме си обещали да пием коктейли.

Не мога да се сетя за сравнение за това от колко далеч я разпознах. Причината беше, че като ми се обади минути по-рано ми каза да се оглеждам за блондинка. Така и направих и съответно по-късно фиксирах единствената засилена към мен блондинка, способна да ми даде такова указание за разпознаване

И видях палтото от еко-кожа, което като се настанихме вече в Deep-а установих, че е и много приятно на допир. А пък за да не остана по-назад и аз, се похвалих с компаса. Говорихме много, много, много. Разбрах, че най-младата блогърка в България е от Русе и именно тя е виновна за съществуването на блога на Ивката, която от своя страна много обича да пътува и е преживяла един милион перипетии във връзка с това

Наистина приятна вечер и по-късно вече в колата се уговорихме да я повторим някой път пак. Сега, ако успея да си намеря IR-джиджавката, ще прехвърля снимките от телефона, защото Ивката е обещала да ги публикува. А сега задачка-закачка за всички, които мислят, че я познават - дайте топ 3 на коктейлите, които пие На мен ми каза за 2.

И досега продължавам да се изумявам на себе си, как е възможно на теория да знам доста неща, а на практика резултатите да са повече от плачевни. И изпитвам безумен страх от това да започна нещо ново. Но днес вятърът задуха от друга посока - проявих инициативност. Този път “инициативността”, която принципно си е в реда на нещата при мен, беше по-различна.

Успях почти без помощ от асистента да си вържа схемата. Казвам “почти”, защото и до момента ми е пълна мъгла как точно се връзва ватметъра. Т.е. знам как да го свържа, но логиката ми бяга в случая. Упражнението протече почти без критики, не можах да счупя нищо, никой не умря и никого не нахраних. Замерванията протекоха бързо, но аз като една уважаваща себе си Ива успях да допусна, може би, всички възможни грешки при попълването на таблицата (бог да дава здраве на Надя, която бдеше над бедната ми неграмотна душица). Та с нейна помощ направихме изчисленията и като че ли този път няма да се налага да звъня на никого, като опре до писането на протокола. Определено талантът ми не е в полето на елекротехниката, но се справям завидно добре като за човек, завършил езикова гимназия…в крайна сметка жертви и ранени нямаше, а както и други желаещи да се включат в практическото реализиране на упражнението. А ако вчера вечерта не ме беше домързяло да го прочета и поне малко от малко имах идея какво точно се иска от мен, може би дори щеше да ми хареса. Абе има хляб в мене…

Напук на мрачния ден, сутринта се събудих в някакво невероятно настроение. Беше ми топло и меко, а аз се чувствах едва ли не най-презадоволеният човек на планетата. И като се погледнах в огледалото това ми настроение си личеше - естествено че бях разрошено нещо в розова пижама, но пък ухилено от ухо до ухо. И цял ден раздавам усмивки. Някой иска ли? Промоцията все още важи.

След традиционното почистване и също така традиционното омърморване на всичко (пак с усмивка) с цел да си освободя натрупалите се през седмицата негативни емоции, сега имам чувството, че мога да литна. А така ми се танцува! Ако остана на тази вълна и утре, това ще ми бъде най-прекрасния понеделник от маса време насам!

Ето една страхотна снимка, правена от мен: Цък! 

4 снимки в различни пози

Цък! 1. Ето и втората. Третата и четвъртата! Сладур…

Днес излезе класирането на Русенския университет и мога да се похваля с това, че съм приета по първо желание да уча за второ  висше образование “Право” - задочно. Утре сутринта отивам да се запиша и  дано не ме изненадат с нещо…утре следобед ще пиша как е минало. Остава въпросът като запиша дали ще мога да кандидатствам и по Еразъм за една академична година в Германия. Сега търся инфо, ама както е тръгнало май следващата година ще замина най-рано.

И аз като много други тези дни реших да разкрия какво се крие зад никнейма ми. Става въпрос за едно дребничко 159 сантиметрово човече, което обича да разказва играта на всичко, което му попадне. Въпросното същество се казва Ива Тихолова и много се гордее със всичко, което прави и някак си напук на всички успява да види светлата страна на нещата. И понеже толкова вярва в себе си, знае, че един ден ще стане страхотен инженер-мениджър и ще се занимава с подреждане на всякакъв вид хаос и сътворяването му там, където го няма.

За 19 години успях да проумея, че нещата, които не ги знам винаги има от къде да ги прочета и науча и в тази връзка някак си не е страшно да си признаеш, когато не можеш да се справиш с даден проблем. Т.е. проблеми няма, има само недогледани неща и въобще не си заслужава човек да си трови крайния брой нерви за свои или чужди грешки.

Боря се за един по-щастлив свят и искам да посетя Япония. Обожавам кактуси, защото не изискват поливане. Имам претенции, че мога да се справя с всякакъв софтуер на компютъра, но убийте ме, пералнята не мога да включа, ако упътването и не е на близо. Засега единственото, в което не се справям въобще е намирането на човек, предаващ и приемащ на моята честота.

Иска ми се да науча и 3-ти език, но знам, че нямам нерви да го направя. Призовавам всички да засеят поне по едно дърво тази година, защото вече поради очевидни причини, едно дърво за цял живот не е достатъчно. Засега единственото, в което не се справям въобще е намирането на човек, предаващ и приемащ на моята честота.

Днес си взех и последния изпит, с което резултата е 4:0 за мен От днес започвам с подготовката за кандидатстването (отново, ще ми стане навик - ще видите). Добрата новина е, че са увеличили бройките за прием на момичета, а лошата е, че са увеличили и таксите за кандидатстване. Последното ме изненада доста неприятно, защото миналата година платих два пъти по-малко. Както и да е - вече ги дадох.

И така…септември плащам следващата такса (дано и тя не ме изненада), минавам през канцеларията за печати и вече ще съм кака-студентка втори курс.

Скоро (или може би не чак толкова скоро) приключи играта на Дневник - City. Реших да се включа от интерес и с гордост мога да кажа, че приключих на + Е за 2 или 3 месеца малко над 8% не е кой знае какъв резултат, но все е нещо за начинаещ човек Все пак си мисля, че не бих се включила на истинска борса, макар че City определено ми хареса. Беше доста добра симулация, но с повече компании би било по-интересно. Все пак ограничението от 20 е съвсем малко и твърде предвидимо. Можеш да следиш буквално всички операции, докато една по-непредвидима игра би била повече от интерена, защото все пак съществува и възможността да излезеш на минус

Успяхме да проникнем във винпрома. Съвсем легално.

Беше страхотно! Показаха ни почти всичко, което ни интересуваше. Даже ми дадоха да се претегля на кантара за камионите с грозде. Велико. Само дето ме изкара с 5 кг по-тежка, но е простено, защото все пак беше кантар до 40т. Бутилиращата линия също ме впечатли. Това производството е голяма работа. Май вече знам, че искам да работя с машини.

Успях да си взема изпита по кормуване от първия път. Улиците вече стават много опасни. Предупредени сте

Истината е, че съм адски щастлива от този си успех. От сега заявявам, че ще се постарая да бъда примерна шофьорка и ще си спазвам правилника. Ще се радвам повече хора да вземат пример от мен и да си обещаят същото, за да направим улиците си по-безопасни за всички.

Днес от 10:15 беше старта за жените от Студентския крос. Няма да кажа на кое място се класирах, но беше по-добре от есенния крос във Велико Търново. Взехме първо отборно място благодарение на другите момичета от отбора. Все пак се чувствам адски щастлива.

Часът е 16:09 и очаквам всеки момент блогът ми да бъде разгледан от своя 1000-ден посетител.  До сега 999 души по различни причини са се озовали тук, някои са се връщали и друг път. Надявам се в бъдеще да бъда четена още повече

По ценна материална придобивка едва ли можеш да намериш. Един нов приятел винаги може да ти бъде опора в определен момент. Интересно е, че за различни неща се доверяваме на различни хора. Ако всички са ни приятели не е ли логично на всички да вярваме еднакво много?

Някой ми беше казал, че трябва да крия от другите нещата, които могат да ме наранят или дискредитират по някакъв начин. Че приятелите били за по-добро прекарване на свободното време. Има нещо вярно, особено що се отнася до личното пространство и до това кои хора допускаме да навлизат в него.

Този пост позагуби смисъл, но това, което исках да кажа всъщност е, че винаги се радвам, когато намеря човек, който по някакъв начин да ме прави щастлива. Скоро намерих такъв един човек, а няколко други се завърнаха от странство и пак са около мен Хваля си се…не друго

Сега, няколко месеца след като завърших училище и се разделих с класа ми се оказа, че някои хора са държали на мен повече, отколкото съм мислела. А с други, с които съм се събирала и съм си пила кафето, вече рядко се чувам. С трети дори не се поздравяваме.

Интересна е обаче тази група хора, които се оказа приятели в сянка. Разбрах, че всъщност на тях мога да разчитам - вече не са задължени да бъдат с мен, а не ме изоставят. Благодарна съм, че ги има.

Чудя се обаче защо не съм разбрала преди, че това са стойностните хора за мен? И сега нямам обяснение.

Ето това е една снимка, която най-добре го описва:

Красиво е нали?

Какво ме провокира да я публикувам в моя блог? - Скоро четох някъде, че жителите на града сме свикнали с красотата му и не я оценяваме. Вярно е - но като погледнем през погледа на туриста вече усещаме атмосферата. Това исках да споделя с Вас.

Как щях да забравя - ето ги и часовника и операта:

Жалко, че няма и на Доходното сдание - и то е красива сграда.