ImPRESSed

И най-накрая успях да си намеря всички части на Erotic lounge с добро качество. Щастлива съм! Друго си е да ги имам на дискове и, по дяволите, бих си ги купила, ако имаше откъде!

Чудя се откъде да започна да ги прослушвам - Secret Affairs, Comfort Sounds, Bare Jewels, Sensual Passion или пък с последната - Seductive Pearls? Deluxe Edition-а го имам отдавна, така че той отпада като за начало Гледам, че наскоро са излезли и други интересни компилации за сваляне, т.е. време е за обновяване на музикалната кутия

Определено е Великден! Колко малко ми трябва само…

След като на 23-ти вечерта Мери ме уведоми, че на 24-ти от 11 часа ще се занимавам с нейния проект по “Икономика на предприятието”, вече нямаше къде да бягам. И така, пристигна забележително точно и се заехме със сметките. На всеки, който ни познава, му е ясно какви диви факири на математиката сме и двете. Трябва да и призная, че има доста интересни виждания за това как се използва калкулатора…

Повече ме учуди реакцията и като предложих да измисляме разходите за транспорт - все едно от мен научава, че транспортните средства имат нужда от някакво гориво. Почти съм готова да си заложа огледалото, че и през ум не и е минавало, че все пак понякога се сменят и гумите на камионите и колите. След уточняването на тези подробности започнахме с измислянето на уводните думи, които в крайна сметка се оказаха почти 80% от обема на доклада. Тук решаващо значение изигра талантът ми по разпъване на локуми (споменавала ли съм, че бях на национален кръг на ХХV-тата олимпиада по БЕЛ?)

Понеже Мери доста късно се сети, че има да прави доклад (трябваше да го предаде в 14, вкъщи се материализира в 11), се наложи да се променят данните на един вече готов. В крайна сметка от първоначалния вариант нищо не остана и все пак не беше като да го е измисляла из основи. При всяко срещане в текста на думите  “пилешка пържола с пържени картофи” (оригиналният доклад беше за кръчма, ако не се лъжа) аз се тресях в конвулсии. Надявам се все пак, че сме сменили всички пилешки пържоли с пържени картофи със “стол с птици”. Да, първия път като ми каза това невероятно наименование на артикула и аз щях да ударя вежди в тавана, но ми беше обяснено, че е кръстен така заради тапицерията и резбата, които били с птички. Даже имах възможност да видя скиците и чертежите на нещата и изглеждаха доста добре - със сигурност биха се харесали на почитателите на викторианския стил мебели. В следващия момент Маринела почти ме докара до инфаркт като тържествено ми обяви, че смята да продаде 1 такъв стол за над 900лв. Вече виждах как доц. Ениманев я изхвърля през прозореца, ама се сетих, че бях видяла подобен артикул в една галерия и там чинеше близо 2 бона…Стол за 2 бона…представяте ли си го само!?

След като приключихме с изключително смелия проект на Маринела, щото в крайна сметка се иска да си адски смел и непукист човек, за да представиш нещо подобно пред публика, получих и възможността да си избера почерпка. Тук се ухилих широко и започнах да прехвърлям алтернативи в главата си. Ама Мери ме познава не от вчера и внимателно вметна, че все пак нещото, което и поискам, трябва да е реално. Така отпадна яденето на баклава при Босфора. Но успях да си издействам една мелба в най-големите жеги това лято Обмислях варианта за каса бира, която да споделя с приятели, но мелбата беше къде-къде по-изкушаваща…и само за мен!

Тези дни бях малко тъжна, защото си мислех, че любимият ми мишок е взел да сдава багажа. Имам най-удобната мишка на света! И не се дадох - смених си подложката (оптични мишки НЕ ПРИЗНАВАМ), но ефект почти нямаше от това…

Но ми дойде нова идея - извадих си от раничката малката отвертка и отворих мишката да видя какво е положението. В първия момент замлъкнах в потрес от това колко много мръсотия се е наслоила. След това се учудих, че въобще работи. Накрая се сетих, че не съм я чистила от години, може би над 2 или 3 години не съм я отваряла (което ме подсеща, че трябва да направя същото и с клавиатурата, но това след изпита в събота). В крайна сметка я почистих и я затворих. И след това беше перфектна! Обичам вещите си.

De Phazz - Anchorless

P.S. По някаква причина WP отказва да покаже клипчето като такова. Някой има ли идея защо? Оправих го вече. И все пак WP се държи странно…

Спомних си, че съм чела приказка за това как баща поставил на синовете си задача, за да определи кой от тях заслужава наследството. Изпитанието било да напълнят стаите си така, че да няма празно място в тях и това да стане с възможно най-малко пари. Първият напълнил своята със сено до горе. Вторият не помня вече какво беше направил. Третият махнал всички мебели и поставил една лампа в центъра и напълнил стаята със светлина.

Понякога нещата са гениално прости. Не винаги по-голямото усилие означава по-добре свършена работа. Но го има и другия момент - не всеки може да разбере, че стаята всъщност е пълна със светлина. Харесвам елегантните решения.

Ако обичате да се смеете, но всички вицове, които четете напоследък, са отдавна  изтъркани, то marmalad.com е за вас! Фенка съм на сайта от преди създаването на блога и до сега продължавам да го чета. Хваля го, защото ми харесва и защото е много свежо място. И така: всеки, който има малко време за губене може да го погледне. Ето и някои от нещата, които го класираха сред любимите ми времетрошачки:

Катаджията дълго гледа книжката на спрелия шофьор и накрая казва:
- Абе нещо не ми харесва тая книжка… Нещо със снимката май не е наред?
- Какво не е наред бе, старши? Ето ме на снимката - третия отляво съм! Read the rest of this entry »

Става дума за подаряването на цветя. Кога и къде е започнало? Какъв е смисълът на този жест?

В Древна Индия проливането на кръв е било недопустимо. Жертвоприношенията са били под формата на цветя и плодове. Изключително човечен вариант наистина. Както всички знаят, жертвоприношения се правят само на богове. Поднасяйки цветя, ти всъщност ги принасяш в жертва на човека, който ги получава. Търсиш неговото одобрение като някаква висша ценност.

Голяма част от хората днес не знаят смисъла на този жест, но той винаги радва. И досега се практикува с идеята да зарадваш любимия човек. Но някои хора не възприемат нещата от тази страна. Съществува схващането, че с откъсването на цвете, ти го обричаш на смърт. И предпочитат да получават цветя в саксия. Поначало и аз приемам нещата така, но винаги се радвам, когато получавам и букети, независимо от повода. И най-често наистина има повод Мисля си, че цветето винаги трябва да радва, независимо дали го получаваш живо или е жертвано в твоя чест. В крайна сметка всичко се прави, за да те радва.

Само се чудя дали историята е истина или просто едно много романтично обяснение за жеста “подаряване на цветя”.

Шоколадът е едно от малкото неща, които не мога да откажа. Предпочитам го на блокчета, но и бонбоните не връщам. Днес намерих един интересен текст, осветляващ ме по въпроса за това, колко са склонни да похарчат хората, за да получат изкушението, наречено “шоколад”:

“Швейцарската компания DeLafee пусна на пазара най-скъпите в света шоколадови бонбони, покрити с 24-каратово злато, които са предназначени за особено тържествени случаи.
Златното покритие е много тънко, може да се яде и не е опасно за здравето, дори напротив. А другото си е “прост” швейцарски шоколад, тоест превъзходен. Предлагат се два типа опаковки със златни бонбони.
В едната, наречена “Intimacy”, има само два бонбона и струва 37 долара. По-голямата кутия се казва “Celebration”. В нея има 8 бройки и струва 98,4 долара.”

Източникът е actualno.

На кого му пука за златото, щом става въпрос за шоколад?! Цената се вдига от глупости - не искам покритието, искам съдържанието!

е гениално просто нещо. Изобретено е през 1901 г. от норвежец. Толкова знае Уикипедия за него. А ето и снимка:

Ако си мислите, че по празниците няма да може да се намери нещо, което да убие всичко детско в мен, е излъгали сте се! Вижте от скука на какви неща попадам:

Предложенията за губене на време ги върти на random. Някои са с ангелче, други с дяволче, като предложението на ангелчето към мен беше: “заслушай се в чуруликането на птичките” Enjoy!  ИванБелчевТочкаКом

На същото място може да се намери и импровизирано теглене на новогодишни късметчета, които между другото винаги са доста щури. Втора година вече ги превъртам, за да ги прочета всичките.

От няколко дни в Русе има много красива мъгла. Харесва ми да е мъгливо - градът придобива някаква тайнствена атмосфера. Любимото ми време за разхождане и мислене. Някак си човек може да остане насаме със себе си. А и дългите кафета със суха сметана идват толкова добре след сухия студ навън. Обожавам го това мъгливо време.

Получих неочаквана помощ от неочакван човек в неочаквано време. Имах нужда от нея. Беше толкова, може би “адекватна” е точната дума.

Оказва се, че не винаги хората, с които не се разбираш, ти мислят лошото. Някои могат да ти окажат неочаквана подкрепа, да се окажат твои много добри приятели. Мога да оценя тези неща.

“[12:26:10] m каза: Ивкееей
 [12:26:18] m: Гушкам тъ през мониторъ
 [12:26:23] m: много мий весело
 [12:26:28] m: и обичливо”

Както вече казах: “Осмисли ми деня!”

Днес съм много любвеобилна. Раздавам прегръдки на промоция. Трябва ми или любов или ново хоби…поредното.

Хей, гушкам те и аз

И тук вече вали сняг Съвсем слабо, на много дребни снежинки, които почти веднага се разтапят, но все пак сняг. Става ми страшно коледно.

Когато стилът на автора не ти допада, четеш с досада. Когато е добър, но разказът е без смисъл, остава само удовлетворението от приятно прекараното време, но то е примесено с известно разочарование - историята не те е обогатила с нищо. Има един особен вид разкази, които четеш на инат, но на които откриваш смисъла, че дори и продължаваш после да си доразвиваш мислите…ето това заслужава внимание.

Понеже не всички четат всякакви теми, мисля, че е хубаво да уточня, че става дума за “Човекът, който не вярваше в любовта”. Приятно четене!

Не знам дали е изкуство, но успя да ме докосне:

 
Goa

Спомен

Влюбени свещи

Източник: Анна на Дир.бг Много красива работа още веднъж!

Morcheeba - Slow Down  - Една от най-еротично действащите ми песни. Някак подходяща ми е и за дълги коктейли и за безсмислено куфеене. Приятно слушане на тези, които решат да си я намерят…

Не е ли симпатична?

Най-добрата платформа за форуми. Или поне най-красивата. Нещо phpBB не ме кефи - може би, защото изглежда скучно, а аз съм претенциозен потребител.

Като си говорим за форуми, темите в Кречетало леко затъпяват, а аз съм в този форум над 2 години може би и започвам да изпитвам нещо като притеснение за съдбата му.  Не си спомням кога за последно пуснах коментар там…

Обожавам панди! Не са ли сладки?

   Искаш още? - Тук!

Дори тези, които не ме познават кой знае колко добре, знаят, че обожавам депресарска поезия и в частност стиховете на Далчев. Ето тук открих още нещо, което заслужава внимание. Припомни ми едни неща, които не исках да си спомням и ме накара да ги премисля отново. Става дума за емоции

Теб пък как съм те пропуснала в Блогрола Мислех, че отдавна си там, а сега забелязвам, че те няма. Марш в дясно!

Аз ли съм в по-особено настроение не знам, но тази седмица като че ли всички са се засилили да пускат интересни постове. Ето този например не е от тези, които могат да те натрошат от смях, но някак си вече трети ден ми държи едно весело, колчем се сетя за него

И малко чалга: ЦЪК! или както е модерно да се казва: “…и още нещо”

1. Димитричка - естествено, след вчерашната случка как да не го намразя. Пък и поначало ми звучи тъпо и някакво селско.
2. Мариета - никога не съм се разбирала с тази порода жени. Защо? Причини много - бившата ми зъболекарка (няма какво да обяснявам, щом е бивша), една съученичка (със странни виждания по отношение на хигиената, не знам дали знаеше какво въобще е това”хигиена”), една от новите “колежки” (знае повече от мен, или поне така си мисли :). Не обичам някой да знае повече от мен)… Read the rest of this entry »

От доста време не съм пускала постове в тази категория, а това си е загуба. Най-малкото, защото така давам отговори и на себе си по въпроса за това защо харесвам дадено нещо. И такааа…правилно - харесвам трите въпросителни. Защо? Ами защото са по-експресивни от едната. Те издават явен интерес. Поставени само те, без никакви думи, могат да значат много неща - от неразбиране до гняв. Хубави са трите въпросителни…и въпросителната и удивителната (!?) до тях