ImPRESSed

Отборът ми вече го няма. Вярно е, че от началото на лятото не съм ходила на стадиона, но ми стана кофти, че след мен и другите си тръгнаха. Беше добър отбор.

Надявам се, че Петя ще успее да се наложи и в Америка - тя е от най-добрите. За тези, които не я познават, ето това е тя:
Read the rest of this entry »

Сега и това ми се тръсна на главата. Може и да са ме предупредили за него, ама на мен акъла ми от 1 месец насам е само по заводите, та може въобще да не съм чула и разбрала, пък камо ли запомнила. И сега ми идва като гръм от ясно небе и хич не ми се ходи, защото имам да правя наново фундаментално грешния си бизнес-план по Икономика на предприятието. А ако не го направя няма да има заверки, а трябва да е готов до сряда…уффф…

Днес от 10:15 беше старта за жените от Студентския крос. Няма да кажа на кое място се класирах, но беше по-добре от есенния крос във Велико Търново. Взехме първо отборно място благодарение на другите момичета от отбора. Все пак се чувствам адски щастлива.

Както вече писах, бях на състезание във Велико Търново. Не съм очаквала, че мога да се загубя така брутално. Имах си и карта и компас, пък какво стана…излязох от картата /в гората/ и така все на север /не знам по каква причина, и сега не мога да си обясня това си решение/ докато видях покривите на едно село. И реших да се върна. Път то тва кое село беше…май Самоводене или нещо подобно. Търсих в една по-голяма карта после. Ми то така е “с деца на море” - все нещо ще се случи

И така: утре ще заминавам за 1 ден на състезание във Велико Търново. Радвам се, защото това е един много красив град. Лошото е, че има много баири Пожелайте ми късмет да не се загубя из уличките, защото все пак съм от начинаещите и…случват се грешки понякога всъщност доста често.

Това означава, че утре тренировката ще се проведе извън града. По принцип не ходя на съботните тренивки, но този път сигурно ще правим нещо различно и реших да си жертвам част от свободното време, за да видя какво ще е. Да се надявам, че няма да ме изтормозят точно в почивния ми ден.

Става въпрос за датата 20.02. (Понеже за днес пуснах достатъчно постове може би ще си спестя публикуването на този за днес. Ще го видите най-вероятно някой друг ден. бел. ред.) започвам да водя дневник на тренировките. Аз въобще не съм въодушевена от това, че вече по всяко време ще може да ми се брои какво бягам и по колко бягам - понеже съм си честна душа ще пиша всичко както си е. Да ме пита човек защо се улових на средни разстояния като предпочитам късите…сега май само заради хората от групата не се оставям. Сериозно се замислям дали да не почна да вземам и някои не особено регламентирани добавки, за да мога да бягам с другите.

Сега да разкажа за нещо положително. В страничката” Представям се…” съм написала, че се занимавам със спорт. Случва се и да ходя по спортни лагери.

Най-общо на такива мероприятия ядеш, спиш и тренираш. То всъщност нямаш сили да правиш друго, защото си наистина тотално изцеден след тренировките. Имам предвид физически. Но психически се отпускаш напълно и като се върнеш в града се чувстваш наистина отпочинал. За тренираните хора лагерът е страхотно преживяване, но аз понеже нямам време, пък и напоследък желание да се занимавам сериозно, за мен 3-4 дни лагер са си сериозно изпитание за нервите. Едва издържам на тренировките, чувствам се уморена и съм адски благодарна като се върна в града. А ми се иска да съм в добра форма и да не се преуморявам толкова. Може би все пак ще се наложи да си пренаредя графика и да се опитам да включа повече тренировки в ежедневието си.

Далеч съм все пак от идеята за фанатизирана спортистка, която няма в главата нищо друго освен тренировки. Всъщност аз си харесвам спорта, но не обичам да ме юркат. Ако трябва да съм честна, аз дори не ставам за спортист, а съм по-скоро човек, който обича от време на време да излиза ей така да си побяга, понякога по-бързо, друг път по-бавно. Идилийка в общи линии. Обаче понеже съм в група с хора, на които целия живот се гради върху тренировки аз съм принудена постоянно да се състезавам и бавно и сигурно се отдръпвам от спорта дори като хоби. Миналата година всеки ден ходех на тренировки, а тази си измислям всякакви ангажименти и оправдания за да не отида. А не ми се ще да прекъсвам. Всъщност спестявам голяма част от истината и дори не знам защо пиша този постинг - не търся разбиране, нито нищо, ами де да знам…

Доста се отклоних от темата. Щях да пиша за лагерите. Май друг път ще напиша за тях, защото сега не съм в настроение.