ImPRESSed

При всичкото ми добро желание да си поосвежа малко външния вид на блога, ами не мога! Наличните теми просто не ми харесват. Явно и този път оставам със Simpla-та.

Не мога да се начудя на желанието на някои хора да изглеждат като недохранени. В крайна сметка, за да постигнат заветния външен вид (нямащ никакви допирни точки с естетиката) наистина стават недохранени! И мен не ме кефи рубенсовият тип, ама нужно ли е да се умира от глад!? Каквото и да си говорим не считам за нормално човек над 170 см да тежи по-малко от 50 кг. Сега ме убийте с камъни.

Другото, което ме убива е свързано с киното: Във филмите, в които някой от героите спортува (каквото и да било) се намира винаги друг герой, който да го прекъсне, защото трябва да го разпитва за нещо. В такива случаи първият ни герой започва да се размотава лежерно, да лъже, че няма представа за нищо и посяга да пие вода от нарочна бутилка. Ами това ме убива! Никога не се пие нищо веднага след като си спрял да тренираш. Ама никога! Това си е опасна практика и толкова ли в Холивуд нямат консултанти по тези въпроси?

Същото го има и във филмите, в които се води разговор, докато единият от участващите в него шофира. Той през цялото време гледа към събеседника си и почти никога към пътя. Ама как взема завоите само! По интуиция! И аз искам така!

Какво бихте си помислили, ако видите такси с “У” отгоре? Вчера видях такова…

Споменавала съм, че се побърквам като видя ето такива цветови решения върху фасади. Колко болен трябва да си, за да аранжираш витрина по този зловещ :) начин? (кликни върху картинката за по-голям вариант)

А ето и една чудно хубава истинска непластмасова ябълка с една също толкова истинска жълто-оранжева свещ (един от подаръците ми за 19-тото рд. Ябълката естествено не я пазя от тогава ):

Ако някой ден не боядисам колата на ярки оранжеви и зелени ивици като зебра, то със сигурност ще направя това със стаята си. Умопомрачаваща комбинация от цветове! Това, което всъщност искам да кажа е, че мултивибраторите нямат нищо общо с вибраторите и добре, че слоновете не могат да скачат. С тези тъжни открития приключвам днешната емисия новини.

От днес пак няма да ме има няколко дни. Причината за пореден път е прекалено много щуротии, които ми се събират на главата. Силно се надявам обаче на 25.04 вечерта да съм приключила.

Чудя се какво да правя - вариантите ми са 2: да чета по ОТП за 10-ти и празниците ми да отидат на кино или да оставя изпита за редовната сесия и да се забавлявам. Някак си не мога да си представя да мързелувам като имам нещо за вършене…всъщност не е толкова трудно да си го представя, но чувството за вина не ме напуска.

Ако има нещо, което може да ми скофти настроението в петък вечер, то това е мисълта, че в събота сутринта пак съм на лекции.

Ако има нещо, за което съм склонна да се тръшна “искам пък!”, то това е дълъг и тънък блондински химикал с фламинго на върха. А от опашката на въпросното фламинго да излиза огромен пухкав розов помпон. Трябва да се вкарам в клишето пък! Лятото идва, ще си взема розова рокля, трябва ми и розов химикал.

Ако се случва да гледам особено глупаво, то това най-вероятно е моментът на събуждането, след като съм сънувала розови пантери и лилави слонове да играят карамбол и да си говорят за спорт. Трябва да намаля присъствието на Маринела около себе си…

Това, което искам да кажа всъщност е, че ако утре не си на лекции или работа, усили колоните и пускай:

(Все в някой момент ще се престраша да публикувам и линк към някоя чалга, а тогава, вярвам , mindbolt-ът ще се вдигне от Пловдив и ще дойде да въздаде справедливост. Е пък всеки има право на лош вкус нали?…Или!?)

Аристотел дава 6 форми на управление на държавата: 3 “правилни” и 3 “неправилни”. Ето ги и тях:
василея - тирания
аристокрация - олигархия
политея - демокрация

Въпросът е защо след като великият мислител е успял да проумее преди повече от 2200 години, че демокрацията е недобра форма, съвременното общество се стреми да я наложи? И винаги ли се изражда тя в анархия? Каква роля играе бюрокрацията в този процес?

Питам от любопитство и очаквам по-скоро чисто теоретични отговори, по-възможност без политическа пропаганда. (Винаги има поне 2 истини - моята и твоята. По-силният глас не винаги означава по-добри аргументи. Можеш да се опиташ да ми обясниш това, което мислиш, но не и да ми налагаш да вярвам в него. Както знаеш, мирогледът се оформя според това от коя страна на барикадата стоиш…)

Книжарниците от преди години си ги спомням като не особено уютни помещения, със стари рафтове за книгите и решетки на прозорците. Беше ми неприятно да влизам в тях и това не се дължеше само на външния им вид, а и на обслужването. След това в същите тези места се вкара малко светлина, но това не ги направи кой знае колко по-приятни за мен.

По-късно в Русе отвориха “Пингвините” и за мен това си беше истинска революция в бранша, защото просто се открояваше на фона на познатото вече. Широко пространство, можеш да си разглеждаш на спокойствие (т.е. без никой да ти кисне над главата), светло, приятно и т.н. - друго си беше.

Още по-късно: открих интернет книжарниците, но не ги използвам. Идва един момент, в който развитието на нещата започва да ги прави непривлекателни. Имам чувството, че маркетолозите работят като такива, именно заради хора като мен. Ето как един гаден характер може да създаде цяла професия - изследване и задоволяване на капризи и глезотии…

В тази връзка имам от вчера една история с поука: бяхме у Силвия и понеже времето беше хубаво реших да отворя прозореца. Уж нормално ПВЦ, завъртам дръжката в посока отваряне отгоре и пускам джама да си падне по инерция…и той взе, че наистина падна! Оказа се, че като са си поръчвали дограмата, не са искали да си купят механизма за задържане на прозореца и си го отварят само настрани. Ама аз откъде да знам?! Както и да е, не можа да се счупи, но си беше кофти преживяване. Поне вече ще знам, че не всички ПВЦ-та се отварят И от горната страна. В тази връзка не е ли редно, мама му стара, като липсва възможността да си отваряш прозореца по този начин, да се слагат панти, които също не позволяват това да се случва?! Ето въпрос за размисъл.

Но пък ми харесва идеята за хладилник, чиято врата се отваря отдолу- нагоре като багажник…

Гледам, че от няколко дни хора, които харесвам, не са писали нищо ново по блоговете и започвам да схващам идеята на това да си пазиш по няколко чернови за публикуване във времето, когато нямаш идеи. Вече текат последните 24 часа, в които ще го раздавам болна и от утре, жива или умряла, се появявам в университета с гръм и трясък - ако се наложи дори с болничното легло, системата и санитарката…

По едно време беше модерно да се тиражира странната идея, че пасивните пушачи сме се били тровели повече от активните. Хайде да видим: активните вдишват дима през филтъра. Същият този дим в някаква степен се пречиства и през техните бели дробове и следва издишване. Нали така? И именно издишаното нещо замръсява въздуха, който използваме пасивните пушачи. Плюс пушека от горенето на цигарата. Толкова по въпроса. Къде бъркам?

Другата идея, която имах възможност да обсъдя с Танчето в Skype, беше, че всички технолози на дамски превръзки са МЪЖЕ! Нямам друго обяснение за, в почти всички случаи, безумната ергономия на въпросните стоки. И докато жените все пак имаме възможност да се оплачем, че доста партиди от почти всички марки създават неудобство, то горките бебета как да си кажат за памперсите? Те докато проговорят отдавна вече са забравили за мъчението…

Идеята на този пост всъщност беше, че има причина да бъде издигнат паметник на фармацевтите. Поклон!

В актуалния февруарски брой на National Geographic една от основните теми са нубийските фараони. Чудесна статия! Новост за мен беше фактът, че в Древността дискриминация по расов признак не е имало, т.е. египтяните не са считали тъмнокожите нубийци за по-нисши. Дори е имало период, в който Египет е бил под властта на Нубия. Замислих се кога и къде се е зародил расизмът и защо още съществува.

Друг акцент в статията е възможността част от нубийското археологическо наследство да бъде изгубено в следствие на строежа на язовир и ВЕЦ. От една страна днес на територията на Нубия се намира Судан, а там не е като да нямат нужда от язовир и ВЕЦ, но от друга - нещата вървят към целенасочено унищожаване на останки от култура, която няма никъде другаде. Въпроси, въпроси, въпроси…

(От днес съм член на NG Клуб. От сайта на National Geographic можете да се информирате за актуалните теми в броя, а след регистрация ще имате възможност да свалите страхотни тапети и screen savers. Още не съм си вземала новото списание Атлас, така че ще се радвам да получа отзиви за него - струва ли си, какво е оформлението вътре и т.н.)

Нося малко ключове в мен, закачени за неизменния ми метален ключодържател. Със смяната на ключалките съм сменяла и ключовете, но не и него. Станал е някаква част от мен, както може би всичко, с което съм свикнала.

След това своеобразно въведение остава да дам и днешното питане: Колко ключове има св. Петър? Колко от тях са от големите стари и колко от съвременните? А колко ключодържатели използва за тях?

Колко ключове са нужни, за да се отворят вратите на рая?

“Като кръв от извънземно” е описание на цвят. Аз истинско извънземно не съм виждала, предполагам и познатите ми не са. Обаче мисля, че всички се сетиха за кой точно тъмен и гаден оттенък на зеленото става дума.

Днешното питане е свързано с това, какво ми е набило в главата (а и не само в моята), че извънземните имат тъмнозелена кръв. Подозирам, че е от филмите, но не съм гледала чак толкова много фантастики. От друга страна не ми се чини Алф да е зеленокръвен, по-скоро го движи лилава течност.

Днес засичам един човек, който ме застреля с новината, че е влюбен. Само преди седмица се чудех какво да му кажа, за да го успокоя, докато той ми драматизираше поредната приключила връзка, изтраяла само 4-5 дни. Иска ми се да можех и аз така да се отърсвам от преживяните неща, които са ме наранявали.

Получава се така, че някои само за няколко дни успяват да преболедуват приключила връзка, а други с години не могат. Ебати равновесието!

То всъщност равновесие си има - първите само са си мислели, че обичат, а вторите са обичали, но какво от това…някои само гледаме от страни и се чудим като кои искаме да бъдем, а през това време губим страшно много.

Скоро Pro_01 публикува ето този материал за джакпота и хората, които искат да го спечелят. Първата ми мисъл беше: “ехееее, дай ми ги ти на мен 2 милиона и гледай след това” и реших да драсна един коментар.

Не можах да го направя, защото всъщност не се сетих за какво наистина бих използвала тези пари. Каквото и да направя с тях ще е безсмислено. Ето ми ги и вариантите:
- да ги изхарча - няма да ми стигнат за Lamborghini Revention, освен ако от септември насам не му е паднала цената, което е малко вероятно, защото са произведени само 20 бройки, вероятно вече продадени.

В случай, че все още стои една свободна бройка за мен и ме очаква, няма да ми стигнат 730 000лв, за да си я взема. Ако предположим, че е възможно цената на колата да падне драстично и все пак да успея да си я купя. Следва плащане на каско и гражданска…трябва да се отчетат и данъците върху печалбата, която след тях вече въобще няма да е 2 милиона и с тази сметка отписвам колата. Read the rest of this entry »

…други животни!

Ето в тази тема става въпрос за красиви и грозни сайтове. Моето мнение е различно от изказаното там, но не за това ще става въпрос сега. Направи ми впечатление, че за елмаз.ком е написано, че след редизайна е станал красив. Реших да видя какво толкова са променили; всъщност на мен поначало не ми харесва начинът на организация на подобни сайтове…

Разлика в облика не видях, но друго ми направи впечатление. Ще започна малко издалеко:

Щом си се регистрирал в подобен сайт се предполага, че търсиш контакти с нови хора. Естеството на контактите може да е всякакво, но обикновено се търси приятел/ка. Това означава, че офлайн си сам. Щом си сам значи или не искаш да си с никой, или не можеш да привлечеш внимание, или никой не привлича твоето. Възможно е да има и други причини, но това са първите 3, за които се сетих и мисля, че те покриват поне едно 80% от случаите…

Защо тогава в една сериозна част от профилите в полето “За мен” е попълнена някаква вариация на: “Ако се интересуваш от мен ми пиши”, “красив, умен, с чувство за хумор…”, “Обичам честността, мразя лицемерието”, “Падам си по купони и красиви жени” и т.н. все в тоя дух? Read the rest of this entry »

Гледам блока отсреща и си мисля, че въобще не е добра идея да боядисаш в бяло нещо, което е изложено на атмосферни влияния. Железата, с които са защитени прозорците на първия етаж, много отдавна са ръждясали и гадният кафяв цвят е потекъл надолу по цялото пространство. А що за съчетание е бяло с бананено (розово/оранжево/жълто?!)

Не харесвам белия цвят. Напомня ми за самота и изолация. За сгради е почти толкова лошо решение, колкото е сивото. Ужасно скучно изглеждат и двата варианта. В тази връзка кое ли пък въобще е добро?

Харесвам новите кооперации до Пантеона. Или поне фасадите им (не съм влизала вътре) - някак по-шарени и ведри са. Целият район там е такъв, не е като да има една крещяща постройка на фона на сиви блокчета. Read the rest of this entry »

Сещам се, че имаше някакви теории, че можело да познаеш как се чувства някое дете като гледаш с какви цветове предпочита да рисува. Това важи ли (поне донякъде) и за възрастните? Ако не, то тогава до каква възраст може да се прилага?

А ако да, какво може да се каже за душевния мир на човек, който точно в момента изпитва зверско предпочитание към електриковите цветове? А как се обяснява любовта към зеленото в контекста на абсолютното нежелание за напускане на цивилизованата част от света в полза на разходка сред дивата (или не чак толкова) природа?

Предполагам, като сте прочели заглавието, повечето от вас са се сетили за един конкретен човек. И какви скандали се разразиха в църковните среди около неговото “архонтство”. Мисля, че за много хора ще е интересно да разберат от къде е тръгнала титлата “архонт”, какво точно е значела и може би ще успея да дам една логично звучаща причина за това, защо г-н Бинев се натискаше за тази титла. 

Причината, поне според мен, е да се изгаври - не знам с кого. Може би някой друг ще може да каже.

Сега по същество: мястото е древна Гърция, около VІІІ в. пр. н.е. Предисторията е, че по време на Омировата епоха, ръководна функция е имал басилевсът. В него се съсредоточавала изпълнителната, съдебната, военната и жреческата власт. Та към VІІІ в. пр. н.е. неговата роля постепенно отслабнала и измежду евпатридите започнали да се избират архонти, които в началото заемали длъжността постоянно, а по-късно се избирали за 10-годишен мандат. По-късно изборът станал и ежегоден.

Първоначално се избирал 1, но по-късно архонтите станали 9. Измежду тях в най-силна позиция бил първият архонт, наричан епоним. Вторият по традиция се наричал басилевс и имал преди всичко жреческа власт, но също така и съдебна, но свързана с култа и т.н. В общи линии всеки си имал някаква власт…историята помни доста известни архонти, сред които внимание заслужава Драконт. Всъщност негово дело са известните “драконовски мерки”, които всъщност би трябвало да се наричат “драконтовски” - вече виждате причината. Та става въпрос за доста строги закони. Предполагам на всички е ясно кога се прилагат такива ограничения. В крайна сметка архонтите започнали да бъдат избирани чрез жребий сред граждани с доходи над 200 медимна…

Не това е същественото. Мисълта ми е, че “архонт” е титла на управник. А Слави Бинев стана архонт непосредствено преди да се опита да влезе в политиката. Чудя се на какво да го отдам - един вид като пожелание за успех или някакъв вид арогантност, насочена към някой, който ще разбере намека?

Има хора, които искаш да забравиш и до голяма степен успяваш - все по-рядко се сещаш за тях. В един момент успяваш да си избиеш от главата спомените с тях. Точно тогава обаче, не мога да си обясня как нацелват момента, те се появяват.

В първият момент не съм сигурна дали трябва да се радвам или да се ядосвам на неочакваната среща, затова позицията ми е по-скоро отбранителна. Такава си остава докато се разделим. По-късно обаче започвам да се чудя как стана така, че отношенията ми с хора, на които съм държала, са се променили из основи. “Къде сбъркахме?” - както се пита в една реклама. Чудя се наистина ли са толкова преходни човешките взаимоотношения или това мога да го отдам на липсата на някаква важна есенция, която явно не присъства навсякъде…там е работата, че започваш да се чудиш как някои хора са могли да ти бъдат приятели - прекарвали сте си добре, помагали са ти, изслушвали са те…просто са ти били приятели. А при една среща след години си мислиш: “Познавали ли сме се някога?”.

Естествено монетата си има и друга страна: хора, с които не си бил в особено топли отношения, но които се радваш да видиш. Някаква особена връзка, един вид познанството отпреди време е прерастнало в приятелство. Какви ги приказвам само…

…това, което бяха. А ето и самата история: днес следобед, място: Skype. Включва ми се човек, който знам кой е, само дето не съм го виждала. Всъщност не се и познаваме…май е по-добре да обясня: би трябвало да ми е от задочната група и би трябвало да сме се виждали поне веднъж през едни 2 седмици, дето се счита, че би трябвало да сме били в едни и същи зали…та днес ей така се запознахме с уговорката да се видим на някой изпит. От къде ми има името в Skype? - От една колежка от 28-ма група ИМ. Можеше да го вземе и от Миро (да, същия дето малко му трябваше да се класира за общински съветник)…там е работата, че все си мислех, че работите с връзки ще започнат да отмират. Къде ти! То по-зле взе да става Но пък си се радвам, че имам нов познат (силно казано).

Питането ми е следното: От 2-3 дни гледам, че доста хора пишат “зубар”. Вярно, че проверка се прави със “зубрач”, ама “зубър” някакси ми звучи по-добре. Дали не е защото тук така казваме? Или аз не проверявам правописа с правилната дума? Къде е истината?

Не ми се намира правописен речник под ръка, за да видя дали тази дума е уважена от авторите на такива пособия, но за бога (!), накъде сме тръгнали, ако няма яснота по въпроса с правописа на тази иначе много важна и често употребявана в ученическите среди дума?! Само за сравнение във вездесъщия Langenscheidts (който е учил немски знае за какво става дума) винаги намирам точния правопис и обяснение на думите с решаващо значение в културния живот на страната…сещам се сега да напомня, че бях обещала да започна един кратък курс по вулгарен немски в блога и ще го направя - просто още събирам материал

Днес исках да си поговоря с един приятел, който не бях виждала скоро и реших да му звънна. Оказа се, че си е сменил номера и затова се обадих на сестра му (също много добра приятелка), за да му предаде да ме намери. До тук - всичко ок. Прибирам си се аз от унито и се мятам пред компютъра. ДОМАШНИЯТ телефон звъни…

Вдигам аз и се осведомявам кой ме търси. Той бил. Супер - разказвам си аз за какво го търся, говорим там, каквото говорим и приключваме с разговора. Затварям и си мисля: толкова неуверена се почувствах като не знаех с кого говоря отначало и как тъпо ми стана като не можех да разбера преди да вдигна кой и с каква цел ме търси. Направо оцених удобството на мобилните телефони. А горе натъртих на “домашния”, защото се присетих, че от месеци не му бях чувала звъненето - всички ме търсят на 0877

В тази връзка си се чудя защо въпреки, че знам кой ми звъни, когато ме търсят в Skype, някак не мога да свикна с идеята, че и тази програма ми е телефон…то ако не е да си има слушалка не признавам аз.

Казаха, че съм се променила. Знаех го и преди. Наистина се чувствам като друг човек. Станала съм по-студена, много сдържана и го усещам, че не е правилно. Като че ли не съм аз. Иска ми се да съм по-добра, но защо ли когато човек, бил някога близък с мен, реши да ми говори, аз се държа студено, а на моменти и цинично…да, „цинично” е правилната дума, така го чувствам. И толкова невъзможно лицемерна. А не знам и кой ме научи така – няма други такива покрай мен. Чудя се защо се получи така – някаква стаена болка, порастнах ли или просто винаги съм била такава, а не съм знаела…

Естествено отговорът е в мен и аз го знам, но ме е страх да си го кажа. Истината е, че така ми е по-лесно. Когато човек си премисля постоянно поведението и отношението и е достатъчно жесток да гори всички мостове, свързващи го с хора, на които е държал, но които са го разочаровали…по-лесно е. А напоследък става и по-безболезнено. Страшно ми е, че това отношение вече ми стана втора кожа, а аз някак си вече не участвам във вземането на решения за себе си. Все едно не съм аз…

Страшно е и когато не съм наясно със себе си. Страшно е, когато знам какво искам и знам, че не е правилно. Естествено вземам рационалното решение и винаги успявам в това, което върша. Но не съм удовлетворена.

Възхищавам се на хора, които умеят да прощават. Аз не го мога това, а винаги съм искала никой да не ми се сърди за нищо (а винаги е имало за какво). Всъщност прощавам, но не си признавам и винаги си държа болката в мен, а когато срещна човека, когото искам да задържа като приятел, неминуемо се сещам за лошото и ме обзема яд и обида. Никога не съм молила на глас за нещо, а толкова пъти съм искала да го направя…и естествено не съм го правила. От страх да не бъда отхвърлена. Точно този страх ме спира да бъда по-добър човек и най-накрая успях да си го призная.

1. Димитричка - естествено, след вчерашната случка как да не го намразя. Пък и поначало ми звучи тъпо и някакво селско.
2. Мариета - никога не съм се разбирала с тази порода жени. Защо? Причини много - бившата ми зъболекарка (няма какво да обяснявам, щом е бивша), една съученичка (със странни виждания по отношение на хигиената, не знам дали знаеше какво въобще е това”хигиена”), една от новите “колежки” (знае повече от мен, или поне така си мисли :). Не обичам някой да знае повече от мен)… Read the rest of this entry »

Според мен blog action day си беше добра инициатива, точно защото провокираше говорене по темата за околната среда. Хората, които се интересуваха прочетоха доста нови и интересни неща, но съм далеч от мисълта, че някой, на когото екологията не стои на дневен ред се е трогнал особено. Всъщност си мисля, че след многото еко-демонстрации, т.е. след тяхното представяне по медиите, на масата и е писнало да и се говори на еко-теми. Но представяйки нещата по по-обикновен и близък до не-еко-хората начин, те може би биха успели да намерят еко-нещо, което биха правили с удоволствие.

Това беше отговорът ми на ето тази тема от блога на mindbolt и първият коментар по нея. Някак не ме зарадва новината, че много от блогърите са отбягвали постовете по темата на 15.10, но това си беше някак обяснимо и логично още преди старта на кампанията. Естествено и никой не е бил длъжен да участва в нея.

Това, което е радващото обаче, че много хора не се нуждаят от подобни прояви, за да се сетят, че все пак е по-добре да си проверят документите за грешки преди да ги разпечатат и да установят, че трябва да изтрият 1 ред и пак да принтират 50-100 страници. И че не е добра идея да си изхвърляш опаковките от почистващи препарати през терасата право в градинката зад блока. Или дори по-елементарни неща като да не си изхвърляш билетите от автобуса на улицата, а да си намериш кошче…

…които не бива да се казват. Има такива, които не бива да се показват. И такива, които даже не трябва да се мислят. Въпрос на самоограничение и поставяне на елементарни граници.

Искрено ваша:
Абстрактното хвърчилко

Днес сутринта в 9 часа българско време започнаха да ми въртят някакви теории, че пирамидите, видиш ли (!?), били служели като чинии за сателитен интернет. Освен това ме светваха, че било имало богове, които били идвали на равен интервал от време и с тяхната поява тук се свързвали големите революции в развитието на човечеството (!?). Тези, бих казала, екзотични материи занимаваха съзнанието ми между 9 и 11 часа, след което нАучният ми интерес трябваше да се прехвърли на картата на звездното небе, зодиакалните знаци, фазите на Луната, орбитата на Земята, течението на Нил и кариесите на крокодилите…в крайна сметка за мен остава недоизянен следният въпрос: абе аз днес, аджеба, какво учих? ВИДП или Астрология?

Не че има някаква връзка (поне не и  за хората, които не са навътре с последните събития около мен), но ми беше някакво странно, че в пирамидите не са намерили учебник по счетоводство…пак опрях до Иванка. Въпреки цялата налудничавост на днешната нАука и тоталното губене на време, все пак си имаше и приятни моменти. Някак много на място дойде припяването на колегата до мен: “Пирамиди, фараони…”