ImPRESSed

Винаги се вбесявам, когато времето не ми стига за нещо. Знам, че вината за това е в мен, защото в крайна сметка всичко опира до планиране и разпределение на задачите… Read the rest of this entry »

Преди бях чела в един, ако не се лъжа уъдпресовски, блог някакъв разказ за някакъв дето попаднал в ада. Петък след работа може да разпуска на боулинг, събота и неделя - почивка. А като погледнал календара - първи януари - понеделник, втори януари - понеделник, трети януари - понеделник…а най-отдолу - “този календар е за следващите 5000 години”…

Та утре е събота и от събота пак го раздавам първокурсничка. Така в продължение на 3 седмици и това само в случай, че няма промени в програмата. Пък дано няма де. И понеже ще скачам из унито от понеделник до понеделник и от 8:00 до 18:45 най-вероятно няма да съм на кеф след това да пускам нови постове тук. Пък кой знае? Може да насъбера разни впечатления.

Идея / И обмислям дали да се включа с нещо. Май засега няма с какво, но разпространявам

 УжасТно кратък пост. Напоследък всичките ми са такива.

Съвсем в друга насока: Бях си обещала, като ми мине рождения ден, да тръгна пак да бягам, ама с тези горещини си останах само с доброто желание. Дали пък някоя сутрин няма да се наканя да стана по хладно и да изляза? Може би утре, или в другиден, или по-в-другиден…

Както вече може би сте забелязали добавих отстрани доста пространна лентичка с неща, които харесвам. И от утре започвам да ги описвам всичките поетапно, естествено с уточненията защо толкова ги харесвам. Помежду другото ще вписвам на ръка и неща, които липсваха като опции

Днес реших отново да си отворя учебниците с темите по “История на България” и да прочета “Славяни и прабългари”. Само като започнах изречението “Великото преселение на народите…” и веднага си спомних продължението му “…ознаменува края на Античността и началото на средновековната европейска цивилизация”. Смятай как съм ги наизустила тези теми, че сега почти година по-късно още ги рецитирам като първолаче стихотворение за мама. Подай ми първото изречение и аз подхващам нататък.

По тази причина ми е и адски трудно да ги уча пак. Защото ги знам, а не си ги спомням. А като си помисля само, че пак трябва да правя БАЗАТА ДАННИ от почти 3000 дати…

Доста пъти са ми правили забележка, че стаята ми е разхвърляна, особено бюрото. Аз обаче си държа на мнението, че нищо не е разхвърляно, а е подредено в мой си безпорядък. Така ми е добре - по някаква моя си система си подреждам нещата и винаги знам кое къде е до момента, в който някой ми размести нещо и всичко отиде на кино. Много е удобно по-простата причина, че никой не може да ме лъже затова, че не ми е пипал нещата. А аз като върховен егоист мразя да ми пипат нещата!

Така или иначе от утре ще “подредя” стаята си и вече ще бъда примерна - ще си записвам в една тетрадка кое къде съм оставила, защото вече няма да бъде по моя начин и съответно няма да знам кое къде е…толкова съм свикнала със сегашното състояние на нещата. И честно казано не искам нищо да се променя. Много вероятно е още дълго време да мърморя по стария си ред. А той е следния: най-важните (често се случва това да са най-големите) книги са най-отгоре, най-често използваните неща са най-отпред, най-неотложните задачи са отделно. Нищо сложно, но защо трябва пък да бъде и естетическо…нали тва е като работно място и съответно работата му е да ме олеснява, а не да изглежда добре.

Имам чувството, че глупостта е заразна болест. То хората са казали, че с каквито се събираш такъв ставаш. Как стои въпросът обаче, ако си принуден да се събираш с хора, които по начало не могат да се впишат в твоята среда?

Казват, че гъвкавостта в отношенията и действията е много добро качество. Къде стои обаче границата между нея и нагаждачеството? Лицемерието не ми е чуждо, признавам си, но с него си купувам спокойствието и липсата на стабилни отношения с хора, които не харесвам. Баща ми ми казва, че винаги около мен ще има хора, които няма да мога да ги дишам, обаче когато не се занимавам с тях е голяма вероятността и те да не ме забележат. Има резон в това твърдение, но всеки човек си има някакви принципи и разбирания, които изразява, когато случващото се около него е в пълен разрез с тях. Тогава се получават сериозни конфликти, в които вземам дейно участие и защитавам позицията си с енергията на спортуващ човек и децибели като от концерт, провеждащ се на стадион Толкова по въпроса.