ImPRESSed

Свърши ми туша. Продължих с очна линия. Не е същото, но важното е, че довърших картинката преди да ми изчезне музата.

Гледам го аз този робот и колкото повече го гледам толкова повече ме човърка тъпата мисъл, че той въобще не става. И не мога да разбера защо си мисля така, но обикновено шестото ми чувство не ме лъже. В крайна сметка модулът ми ще се получи напълно неизползваем и ще заложа на убийствена презентация!

Съвет: Никога не рисувай/чертай/скицирай върху лист преди да провериш дали няма нещо важно от другата му страна! Иначе се получават много грозни физиономии.

До 6 сутринта имам да напиша 3 курсови, а въобще не ми се занимава. Предпочитам да ям шоколад. Или сладолед. Или да пия джин. Чудя се какво ли правят аласковците…

Източник: http://i2.photobucket.com/albums/y47/ChaseNKids/MondayKillinMe.jpg

Някак си не е много петъчно да знаеш, че в събота няма да спиш до късно. Още по-понеделнишко е, когато усещаш, че наближават някакви крайни срокове и съответно някой отвеян тъпак ще те занимава със своите си глупости, мислейки, че много те вълнуват. Как пък някои не разбраха, че никой не се интересува от чуждите проблеми!? Често се удивлявам на постоянството, с което някои хора лазят по нервите на други.

Логичният край на седмицата го усещам и на друго ниво: Днес най-накрая се сетих да си занеса обувките на ремонт и да си купя маркери. Ама забравих да си взема графити за автоматичните моливи. А аз с други просто не чертая/рисувам/скицирам! А като заваля дъжд и ми се намокриха краката се сетих, че трябва да се разходя по магазините за обувки, че да си взема най-накрая едни нови маратонки. Това, от където и да го гледам, си е трудна задача, защото нещата, които харесвам струват повече, отколкото съм склонна да дам. Всъщност разполагам с достатъчно, за да си взема нещо прилично, което ще ме изкара 2 години, но няма да го има чувството за удовлетвореност и определено няма да съм купила най-доброто…

И все пак е петък! Днешната петъчна песен е Fever на Peggy Lee:

…ще изпращаме алясковците. Някои ще го правят за втори път, а аз за първи, защото миналата година не ми се завираше по горите. Този път са решили да остават в града, което ме устройва, но пък си мисля, че Надя ги е уговаряла заради мен. Надявам се обаче да не е така, защото в противен случай Руслан ще ме разпне с упреци като им кажа, че не ми се остава много и реша да си замина час-час и нещо след като съм отишла…Много тъпо и тихо ще стане като заминат. Но пък Надя ще ми вземе тениска на WordPress!

И най-накрая успях да си намеря всички части на Erotic lounge с добро качество. Щастлива съм! Друго си е да ги имам на дискове и, по дяволите, бих си ги купила, ако имаше откъде!

Чудя се откъде да започна да ги прослушвам - Secret Affairs, Comfort Sounds, Bare Jewels, Sensual Passion или пък с последната - Seductive Pearls? Deluxe Edition-а го имам отдавна, така че той отпада като за начало Гледам, че наскоро са излезли и други интересни компилации за сваляне, т.е. време е за обновяване на музикалната кутия

Определено е Великден! Колко малко ми трябва само…

След като на 23-ти вечерта Мери ме уведоми, че на 24-ти от 11 часа ще се занимавам с нейния проект по “Икономика на предприятието”, вече нямаше къде да бягам. И така, пристигна забележително точно и се заехме със сметките. На всеки, който ни познава, му е ясно какви диви факири на математиката сме и двете. Трябва да и призная, че има доста интересни виждания за това как се използва калкулатора…

Повече ме учуди реакцията и като предложих да измисляме разходите за транспорт - все едно от мен научава, че транспортните средства имат нужда от някакво гориво. Почти съм готова да си заложа огледалото, че и през ум не и е минавало, че все пак понякога се сменят и гумите на камионите и колите. След уточняването на тези подробности започнахме с измислянето на уводните думи, които в крайна сметка се оказаха почти 80% от обема на доклада. Тук решаващо значение изигра талантът ми по разпъване на локуми (споменавала ли съм, че бях на национален кръг на ХХV-тата олимпиада по БЕЛ?)

Понеже Мери доста късно се сети, че има да прави доклад (трябваше да го предаде в 14, вкъщи се материализира в 11), се наложи да се променят данните на един вече готов. В крайна сметка от първоначалния вариант нищо не остана и все пак не беше като да го е измисляла из основи. При всяко срещане в текста на думите  “пилешка пържола с пържени картофи” (оригиналният доклад беше за кръчма, ако не се лъжа) аз се тресях в конвулсии. Надявам се все пак, че сме сменили всички пилешки пържоли с пържени картофи със “стол с птици”. Да, първия път като ми каза това невероятно наименование на артикула и аз щях да ударя вежди в тавана, но ми беше обяснено, че е кръстен така заради тапицерията и резбата, които били с птички. Даже имах възможност да видя скиците и чертежите на нещата и изглеждаха доста добре - със сигурност биха се харесали на почитателите на викторианския стил мебели. В следващия момент Маринела почти ме докара до инфаркт като тържествено ми обяви, че смята да продаде 1 такъв стол за над 900лв. Вече виждах как доц. Ениманев я изхвърля през прозореца, ама се сетих, че бях видяла подобен артикул в една галерия и там чинеше близо 2 бона…Стол за 2 бона…представяте ли си го само!?

След като приключихме с изключително смелия проект на Маринела, щото в крайна сметка се иска да си адски смел и непукист човек, за да представиш нещо подобно пред публика, получих и възможността да си избера почерпка. Тук се ухилих широко и започнах да прехвърлям алтернативи в главата си. Ама Мери ме познава не от вчера и внимателно вметна, че все пак нещото, което и поискам, трябва да е реално. Така отпадна яденето на баклава при Босфора. Но успях да си издействам една мелба в най-големите жеги това лято Обмислях варианта за каса бира, която да споделя с приятели, но мелбата беше къде-къде по-изкушаваща…и само за мен!

Споменавала съм, че се побърквам като видя ето такива цветови решения върху фасади. Колко болен трябва да си, за да аранжираш витрина по този зловещ :) начин? (кликни върху картинката за по-голям вариант)

А ето и една чудно хубава истинска непластмасова ябълка с една също толкова истинска жълто-оранжева свещ (един от подаръците ми за 19-тото рд. Ябълката естествено не я пазя от тогава ):

Ако някой ден не боядисам колата на ярки оранжеви и зелени ивици като зебра, то със сигурност ще направя това със стаята си. Умопомрачаваща комбинация от цветове! Това, което всъщност искам да кажа е, че мултивибраторите нямат нищо общо с вибраторите и добре, че слоновете не могат да скачат. С тези тъжни открития приключвам днешната емисия новини.

Тези дни бях малко тъжна, защото си мислех, че любимият ми мишок е взел да сдава багажа. Имам най-удобната мишка на света! И не се дадох - смених си подложката (оптични мишки НЕ ПРИЗНАВАМ), но ефект почти нямаше от това…

Но ми дойде нова идея - извадих си от раничката малката отвертка и отворих мишката да видя какво е положението. В първия момент замлъкнах в потрес от това колко много мръсотия се е наслоила. След това се учудих, че въобще работи. Накрая се сетих, че не съм я чистила от години, може би над 2 или 3 години не съм я отваряла (което ме подсеща, че трябва да направя същото и с клавиатурата, но това след изпита в събота). В крайна сметка я почистих и я затворих. И след това беше перфектна! Обичам вещите си.

И отново сме в ремонт :) От петък насам, без изгледи да свършим преди четвъртък. За пореден път си припомням колко много мразя да е мръсно и неподредено около мен. Действа ми влудяващо просто. Но пък като резултат ще имаме още една много хубава стая с огромен прозорец! Само веднъж да свърши всичко и ще почистя…представям си как ще се развихря с всички налични почистващи препарати…Всичко с идеята да се получи един по-красив и функционален дом.

На 21.03.2008 г. вечерта се случи нещо, което ме накара да се усъмня в житейския си избор и жестоко разклати из основи представите ми за света и за мене си в частност.

Ето и самата история: Бяхме на маса с Мери и компания [тракторист, полицай (шегувам се), юрист, изживяващ се като нещо друго, 2 студентки и аз - трета]. Почти като “роднина, милиционер, роднина, милиционер…” Read the rest of this entry »

Случка с мама отпреди няколко дни: Отива да хвърли боклука. Контейнерите са два, в единия рови клошарка. Мама понеже си е притеснителен човек, решава да отиде на другия, за да не и пречи. Изхвърля боклука и чува до себе си: “Каква идиотка! Можеше да ме предупреди, че ще изхвърля.”

Това откровение силно впечатлява майчето, така щото е силно обидена и втрещена после - “Една клошарка да ме нарече идиотка! А тя, че ми навлиза в личното пространство?!”

Прибрах се в Русе, в моето вкъщи. Странно спокоен завършек на иначе откачения ден. Ето и съществената част от него:

Отидох на гарата, видях, че ще има по-голямо закъснение, отколкото съм склонна да простя и се засилих към автогарата. Взех си билета, изчаках на топло и като дойде време излязох да си се кача в автобуса. И тогава се почна! - Срещу мен стоеше Инге Мишева! Човекът, който най-малко съм очаквала да срещна днес. Сигурна съм, че ако бях видяла марсианец, нямаше да се шашна чак толкова.

И тогава разбрах: няма нищо случайно! Срещата с холандеца е била генерална репетиция за сблъсъка с Мишева. А коя е тя? Германка, която въпреки, че от маса години живее в България и беше омъжена за българин, почти не говори български. И с нея се говори само на немски. Страшно добронамерен човек е, но винаги ми е действала подтискащо. Та…след първоначалното стъписване, доста се зарадвах, че я срещнах. Утре ще има Lesung в Доходното сдание от 17:00 и с Надя имаме специална покана да отидем. Мисля, че ще е интересно. Предполагам, че няма да има проблем да дойдат и всички немскоговорящи, които проявяват интерес. Та всъщност това е новината.

И така днес заредена с енергия и готова за приключения излязох да насъбера впечатления от София.

Първото, което трябва да знае всеки новодошъл тук, са особеностите на движението по улиците. Докато в Русе не е добра идея да пресичаш по диагонал, то тук това може да се превърне в  последната ти идея въобще…За мен се оказа невъзможно в рамките на 5 мин. да пресека на мястото, което си бях харесала и след като най-накрая стоплих, че няма да стане моята, си минах по правилата - светофар и пешеходна пътека. Все още се чудя как така колите даваха път на пешеходците - дали защото последните бяха по-бързи и многобройни, или защото съм случила все на спазващи правилника? Утре ще разбера със сигурност. Толкова засега по този въпрос.

Цените: ами в Мола обувките са по-евтини, отколкото в Русе! Дрехите бяха на приблизително същите цени като вкъщи. Не го очаквах.

Гледки: преди като боядисаха архитектурните паметници на Александровска в пастелно оранжево, зелено и т.н. си мислех, че е идиотщина. Сега вече знам, че е мода, защото и тук го видях същото нещо, но за щастие не чак в такива размери (само 2 сгради). Като си изтегля снимките от апарата ще покажа за какво става въпрос. Сигурна съм, че това екстериорно решение е дело на същия автор, но тук някой се е усетил овреме да спре безумието…браво за което!

Хора: много отдавна не ми се беше случвало някой да ми се извини, след като се е блъснал в мен…

Следващо включване - утре!

Книжарниците от преди години си ги спомням като не особено уютни помещения, със стари рафтове за книгите и решетки на прозорците. Беше ми неприятно да влизам в тях и това не се дължеше само на външния им вид, а и на обслужването. След това в същите тези места се вкара малко светлина, но това не ги направи кой знае колко по-приятни за мен.

По-късно в Русе отвориха “Пингвините” и за мен това си беше истинска революция в бранша, защото просто се открояваше на фона на познатото вече. Широко пространство, можеш да си разглеждаш на спокойствие (т.е. без никой да ти кисне над главата), светло, приятно и т.н. - друго си беше.

Още по-късно: открих интернет книжарниците, но не ги използвам. Идва един момент, в който развитието на нещата започва да ги прави непривлекателни. Имам чувството, че маркетолозите работят като такива, именно заради хора като мен. Ето как един гаден характер може да създаде цяла професия - изследване и задоволяване на капризи и глезотии…

В тази връзка имам от вчера една история с поука: бяхме у Силвия и понеже времето беше хубаво реших да отворя прозореца. Уж нормално ПВЦ, завъртам дръжката в посока отваряне отгоре и пускам джама да си падне по инерция…и той взе, че наистина падна! Оказа се, че като са си поръчвали дограмата, не са искали да си купят механизма за задържане на прозореца и си го отварят само настрани. Ама аз откъде да знам?! Както и да е, не можа да се счупи, но си беше кофти преживяване. Поне вече ще знам, че не всички ПВЦ-та се отварят И от горната страна. В тази връзка не е ли редно, мама му стара, като липсва възможността да си отваряш прозореца по този начин, да се слагат панти, които също не позволяват това да се случва?! Ето въпрос за размисъл.

Но пък ми харесва идеята за хладилник, чиято врата се отваря отдолу- нагоре като багажник…

Неусетно блогът е ударил 30 000 посетители. Още не мога да разбера колко са редовните, колко наминават в търсене на нещо и си тръгват разочаровани и колко попадат тук случайно в опит да си убият времето.

За всеки случай над 100 до момента са търсели думата “курва” на немски. Мисля, че няма къде да се намери в блога, затова спестявам усърдието да се търси нещо, което го няма и си пиша направо, че е “die Schlampe“.

Новото около мен е, че не си вярвам чак толкова, колкото преди седмица. Май има неща, които не мога да направя. Или просто трябва да взема един лист, да седна и да направя план от къде ще тръгна и къде ще стигна. Страх ме е…

Вчера се видях с Албена и Пресияна, за пръв път от може би месец насам. Станимир въобще не се е променил, същата шматка. По-голям несериозник и от мен. Как е възможно да съществуваме такива хора?

Нова дисциплина, нов лектор. Първите му думи се доближават по смисъл до: “Циганите на сапун! Турците и евреите да се готвят!”

Нова дисциплина, нов лектор. Ден първи: “С рушвети и ходатайства не се занимавайте. Не приемам!”

Нова дисциплина, нов лектор. Лекция първа: “На който не му се слуша, да не влиза въобще, за да не пречи на другите”. Същият казва и: “Образованието е за богатите. Който ходи на работа си е негов проблем, аз си имам изисквания”.

Нова дисциплина, нов лектор. Понеделник, 8 сутринта: “Който закъснее въобще да не ми влиза”.

Толкова са различни. Инженери, икономисти и юристи разсъждават по коренно противоположен начин. Понякога чак ме изумяват. В един факултет - див национализъм, в друг - фашизъм в най-добрите му години, в трети - демокрация, братче, си е…както и да е.

(Не ми се ще в коментарите да присъстват имена на лектори, в случай, че ги разпознаят.)

Не е нужно да си рус, за да правиш миловидно глуповати неща и хората да ти прощават със снисходителна усмивка…но помага! Потвърждение за това е фактът, че някак си не се ядосах на Руслан, който в събота вечер ми чете вицове за блондинки. А в понеделник и той дойде изрусен и то повече от мен!

Между другото блондинките в групата станахме много вече и мисля, че стигнахме критичния максимум, след който вече няма да може да протича нормален учебен процес Интересно Снежито кога ще вкара слънце в косите…

Утре (май), в 8 часа (май), в Аула 1 (май) ми започва следващата порция лекции (май). Понеже снощи бях на рожден ден, т.е. до 12 бях с една рожденичка, след 12, т.е. днес вече бях с друг рожденик, днес по някое време станах и си спомних, че имам да пиша една курсова. Въпросното нещо трябва да е с обем около 10 страници, а аз разполагам с материал за 2. Не трябваше да си давам всички лекции на Маринела, може би с тяхна помощ щях да сътворя нещо по-добро. Много съм заспала…

Голямата ми болка е, че забравих да отида до унито да си видя програмата. По тази причина към настоящия момент (18:20) аз все още си нямам ни най-малка представа утре какво ще се прави. Много съм заспала…

Много важно пък! Отдавна не бях ходила на ретро парти. Много отдавна не бях слушала стари хитове, а снощи точно на такава музика ми се танцуваше. Остава отворен въпросът кое точно е ретрото на единствената позната ми песен на Aventura. Според Гери, ретро е всичко, що не е чалга и е на повече от 1 месец. Склонна съм да се съглася с това определение.

Сигурна съм, че всички ще оценят ето тази песен:

Приятно слушане!

Ще започна малко издалеко: Тази сутрин ме събуди необичаен шум. Поглеждам през прозореца и не вярвам на очите си. “Сефте”, си мисля и продължавам да не вярвам - за пръв път от 15 години минава риначка по моята улица…

Пък то какво се оказа само: малко по-нагоре има едни къщи, обитавани от хора с неопределен и неопределим етнос (казват, че са турци, ама аз не вярвам много-много) и един от тях явно работи в някаква фирма, дето му се полага багер. Та точно с въпросния багер (който си го паркира пред къщи) е решил да се позавърти из близките 2-3 улици. Жив и здрав да е, много труд ми спести.

Проблем голям - пред вкъщи много навява. И като казвам много, значи наистина МНОГО. Как да е, входа го откопахме и с лопатите стигнахме до двора и вратата. Второто беше по-наложително, защото все пак трябва да си осигурим по някакъв начин излизането и ходенето поне до някой магазин. Не че имаше смисъл - целият квартал е блокиран и магазините поне днес нямаше как да бъдат заредени. Голямата хамалогия беше в двора, защото там вече наистина навява жестоко и пряспата варираше между 1,20 и 2-и-нещо (колкото е там таванът на гаражите). Упражнението по почистването на снега беше важно, щото комшиите още не са изразходвали амунициите, останали от новогодишната нощ (то блокът отсреща беше така снаряжен, че убедена съм, при вражеско нападение, можеше да отбива атаките поне седмица) и ката вечер тук се гърми като на война => колата просто нямаше как да бъде оставена навън. Споменах вече колко сняг беше…скапана съм. Read the rest of this entry »

Ще се направя на руса. Това предстои да се случи в един от първите работни дни през януари.

Притеснява ме това дали ще изглеждам добре така, но Надя и още няколко човека, на които съм склонна да се доверя, напълно одобряват идеята. И понеже съм светла и синеока, с един добре подбран пепеляво рус оттенък, би трябвало да успея да докарам имидж на ангелче.

За да не се получават грозни работи Надето предложи да отида в “Коса и стил”, ама аз съм дълбоко убедена, че все пак не е нужно да ходя в най-скъпия салон в града. Така че в момента съм в процес на събиране на предложения…

Днес е един от най-важните национални празници през годината, а именно - мама има рожден ден По тази причина през целия ден го раздавах олицетворение на вселенската любов и всеопрощаващата доброта. За тази година толкова. През август 2008 - пак

Второто нещо е, че днес за пръв път от маса време насам се опитах да опаковам подарък. Много нескопосано нещо излезе, но пък считам за нужно да отбележа, че футуристичната форма (придобита по моя вина) си заслужаваше вниманието.

Трето: очаквам края на работната седмица с нетърпение и напомням на всички желаещи да участват в акцията за подобряване на земните енергетични полета, че Датата е 22.12.2007

С това приключва вечерната емисия включвания на кандидат-инж точка Ива.

Понеже не се сещам за по-тъпо начало, ще започна с омразното на Longanlon “Станах в 6, измих се, ядох паста, пих кафе и тръгнах за университета”.

Снощи към полунощ се сетих, че имам да пиша протокол и като го видях какъв дълъг ще стане чак ме втресе. Едни схеми, едни таблици, едни сметки…елката е неоценим помощник при писането на протоколи. Как не съм я оценила до сега?! Свърших работата - чудничък стана, чак се изкефих накрая. Доста време ми отне и от толкоз обмисляне се разсъних, в следствие на което после не можах да заспя. На сутринта, по време на упражненията бях готова да разфасовам човек, стига да получа едно дълго кафе със суха сметана и две захарчета.

Имам кофти усещането, че следващите 3 дни, предвидени за вземане на заверки, ще са много динамични за мен. От сега се виждам как гоня доценти и асистенти по коридорите за автографи. Проблемът произтича от това, че липсвах едни 3 седмици (бях на другите лекции)  и чак сега научавам, че е трябвало в тридневен срок след тях да ходя в канцеларията, стиснала лист с изключително надлежно и не по-малко реалистично обяснение за това, защо, аджеба, е било толкова важно да ме няма.

До утре сутринта трябва да направя курсовата по счетоводство, така че няма да е зле пак да се улавям в сметкаджийската хамалогия. Притеснява ме само това, че при изчислението на показателите, на места получавам доста различни числа от написаните в отчета, върху който работя. Чудя се как да си го обясня. Т.е. аз си го обяснявам, ама…както и да е. Ще видим какво ще сътворя накрая.

Днес ми беше дългоочакваният изпит по ИБДП. Хубаво е, че мина - остават ми все по-малко. Очаквам си резултата след седмица. Видях се с една камара лъчезарни хора и не можех да не им се зарадвам. Чувствам се на място.

Продължавам да се чудя как точно трябва да си преведа израза, който Иринка изтърси, докато слушахме “Поздрав за Росен”. А от тогава минаха близо 2 месеца.

Празниците наближават, при това осезаемо. Питам се, защо е нужно винаги последната седмица преди тях да е най-натоварена откъм задачи и емоции. Изтощаващо е. Но пък виждам все повече усмихнати хора.

Тази история я разказах на Ивката като се видяхме. Е дойде и реда за публикуване.

Преди около 2 седмици имах излизане с Мери по центъра - кафета, такива истории. Разделихме се, звъня аз у нас да питам има ли нещо за ядене, което да го ям и аз, получавам отрицателен отговор. Ок - вариантите значи са два: да хапна нещо навън или да мина през магазина и да си взема нещо за вкъщи. Решавам, че ме мързи и по-добре да си взема нещо готово. В главата ми веднага се оформя идеята да отида на катмите. (Пет минути по късно) Материализирам се значи аз там и понеже винаги има много хора, си заставам на опашката и започвам да се чудя с какво я искам аз моята катма. Избирам и почвам да си ровя из раничката в търсене на пари, през това време мозъкът ми почва да реагира и на други сигнали освен “гладна съм, гладна съм” и започвам да слушам откъслечни звуци. Една поръчка е изпълнена и 4 души, от които само единия яде, а другите правят калабълък, излизат. Става по-тихо и вече различаването на разговорите е по-лесно. Това, което чувам е горе-долу следното:
- Аз само на глупави жени попадам. Винаги се разочаровам.
- Ти си ги избираш
- По-късно разбирам, че са глупави. Да намеря някоя хубава, умна, да ме разбира
- (Кикот)

Първият глас е на МЪЖ, вторият е на МОМИЧЕ. Това с главните букви, предполагам всички разбирате, че са важни уточнения. Обръщам се да видя за какво по-точно става въпрос и виждам един около 34-35-годишен мъж (поне според мен това му беше видимата възраст), който е зяпнал с върховно възхищение седящото срещу него може би 16-17-годишно момиче. И понеже юнакът ме видя с какво недоумение съм го зяпнала, млъкна за момент, докато пак се обърна и разговорът продължи все в тоя дух (че попадал на глупави жени, как не можел да си намери една умна, колко сме били меркантилни и т.н.). Може би съм чакала към 10-ина минути, защото доста се наслушах на такива. Първо ми беше смешно, че баш такъв смотаняк, дето никоя нормална жена на неговите години не би му обърнала внимание, си позволява да дава такива квалификации на моя пол, после ми стана някакво тъпо и дразнещо. Добре, че се махнаха, иначе щеше да ми отиде апетитът по дяволите. Помислих си, че много правдоподобно обяснение би било, че тези двамата само са се намерили някъде в чата. И Ивката беше на това мнение. Вероятно втора среща не е имало между тях. Така си мисля.

Гледам вчера в Skype един скорошен рожденик си беше сложил за топик: “I’am a GOD! Be carefull because I’am friend whith Santa Claus. Ho-Ho-Ho!” (оригиналният правопис е запазен). А аз сега да си призная ли, че познавам и Снежанка или да си трая?

Винаги ме е кефило повече “А пък знаеш ли кой съм Азззз?!”. Особено, ако изречението си върви с настъпателна интонация и нарастваща сила в гласа. А ако завършва с истерични трели, съпроводени от съответното изражение на лицето, изживяването да го чуеш няма цена.

Тук много подходящо подзаглавие би било “Ива изпада в кофти ситуация”. Защо така? - Ами ще разберете като прочетете по-надолу

Общото между кофти случките е, че всичките са се случвали в дискотеки и винаги в присъствието на Маринела. Като поука от тях съм си извлякла да внимавам какво обличам и къде ходя с Мери. Май ще е най-добре да започна с най-фрапиращата история: Read the rest of this entry »