ImPRESSed

Когато човек има някакъв свой си вътрешен проблем, близките му винаги се чувстват длъжни да го изтормозят с въпросите си за това какво му има. На кого е нужно това съчувствие? Отвратително отношение. Правилната реакция е да се разкараш и да направиш място на тишината. Толкова!

Днес още от сутринта ме сюрпризираха с новината, че било трябвало да пиша още една курсова, този път по електротехника. Понеже станаха множко вече, правя равносметка: счетоводство, електротехника, ИБДП, Статистика…това до началото на декември е хубаво да го приключа. В задачата се пита какво не е наред С подсказка: какво е общото между електротехниката и счетоводството, а както и между историята и статистиката? Учим…или както казва Калито - “Работим!”, макар и в малко по-друг контекст…

От тук нататък ще бъде интересно само за четящите от 28-ма група (ИМ)  Та…

Read the rest of this entry »

“Веселинов беше категоричен, че пазарлък за постове в администрацията няма да се прави с нито един от двамата кандидати, които в неделя ще се срещнат на балотаж.
Веселинов ще бъде общински съветник с още трима представители на формацията, обединяваща ВМРО, ССД и Гергьовден. В местния парламент влизат Ростислав Златарски от ССД, Евгени Игнатов от “Гергьовден” и Стефан Бучаков от ВМРО.” (Източник: Networx)

Без малко. Сега само да не тръгнеш да си търсиш дърво да се бесиш, ей!

Досега си траех, защото не исках да стряскам нашите, че винаги като мина през топли минерални бани ме болят костите и мускулите на места, където съм имала счупания, навехвания и прочие контузии. Не знаех дали е нормално, но някакси не ми пречеше и затова не съм го правила на проблем. Скоро разбрах от Албена, че и тя има такива усещания и вече спокойно и дружно си мразим топлата минерална вода Това го споделям за хора, които някога са имали счупени крайници или по-друг начин изтезавани части от тялото - просто за да няма изненади - за нас минералната вода в някои случаи може да е мъчение.

След 2 часа е понеделник, а аз вече се чувствам адски понеделнишки. След 8 часа съм на крак, а след 10 започвам да скачам. Изпуснах хаус партито, ама затова не можах да измисля оправдание да не отида в сряда на купон, мрън! Тази неделна вечер не само аз мърморя - тука един видимо пиян се опитва да ми се обясни, колко много искал да бъде в сесия. Откачена вечер - абсолютен филм. А всички с диагнози са се покрили - какво изпускам? Да не би да има пълнолуние?

P.S. Честита ни нова функционалност, уърпресовци! Аз сега май ще започвам да и се радвам.

Понякога става така, че е на път да ти се случи нещо, което отдавна желаеш. Радваш се, съвсем естествено. Един човек, на когото държиш обаче, се опитва да те разубеди и тотално ти попарва ентусиазма. Случват се и такива неща…става ти кофти и започваш да се замисляш.

Ако успея да си реализирам отколешното желание ще напиша какво е. Уж не съм суеверна, но сега предпочитам да си замълча. Продължение през септември или октомври - тогава ще стане ясно.

Вторник е умрял ден. Началото на работната седмица, цял ден преди средата и, а вчера е било началото. Още не можеш да се адаптираш след почивните дни, които са били всякакви други освен истински почивни. Стана ли вече като реклама на Coca cola?

Любимият човек е страхотен, най-добрият на света и със сигурност единственият, който ни заслужава. Има обаче едни моменти, в които просто не мога да разбера настоящия си любим човек - моментите, в които си търси оправдания да не говори с мен. Зает бил, излизал с приятели, играел шах, бил на тренировки, бил на работа, помагал на едни аверчета и т.н. Досадно е. А по-лошото е, че не мога да разбера причините за това клинчене от негова страна…Рядко, но се случва. Вярно по-затворен човек е, понякога има нужда да е сам, но защо не си признава, а аз трябва да гадая какво му е?

Сега, няколко месеца след като завърших училище и се разделих с класа ми се оказа, че някои хора са държали на мен повече, отколкото съм мислела. А с други, с които съм се събирала и съм си пила кафето, вече рядко се чувам. С трети дори не се поздравяваме.

Интересна е обаче тази група хора, които се оказа приятели в сянка. Разбрах, че всъщност на тях мога да разчитам - вече не са задължени да бъдат с мен, а не ме изоставят. Благодарна съм, че ги има.

Чудя се обаче защо не съм разбрала преди, че това са стойностните хора за мен? И сега нямам обяснение.

Скъпата кола и килограма злато на врата са наистина ценни. Струва ми се обаче, че на някои, в повечето случаи руси, девойки, майките им са пропуснали да им обяснят, че в 1 мъж не се гледат толкова материалните, колкото духовните ценности И двете са важни, но ако предпочитате първите пред вторите не се чудете защо мъжете мислят, че сме гадни материалистки. Това исках да споделя.

…и моментите, в които човек предпочита да го оставят на мира.

Всеки има такива моменти сигурна съм. Дали се дължат на преумора или на прекомерно количество социални контакти не знам, не ме и интересува. Факт е обаче, че когато аз искам да ме оставят на мира, никой не се соъбразява с това ми желание. А аз не желая да бъда рязка и да “режа” хора, които са ми близки, но по някаква причина са решили да ме изтормозят точно в деня, в който най-малко ми е до тях.

Сега за личното пространство: това е дистанцията, на която ти не си склонен да допуснеш някой, който ти е неприятен или когото не познаваш. И съвсем естествено, когато говориш с него и той прекалено много се приближава до теб, ти се отдръпваш. Какво правим обаче, ако той продължи да се приближава и буквално да се навира в теб? Това поведение е нервиращо, а повечето хора, които правят така не се усещат. А навлизането в личното ми пространство поражда в мен недоверие, а сигурна съм, че така не е само при мен. Хора, проявявайте разбиране към странностите в характера на чешитите като мен! Моля ви!