ImPRESSed

Доста хора ми се оплакаха, че 2007 не е била особено успешна за тях. Като че ли по-бързо забравяме хубавите неща, а си спомняме само лошите. Не ставаме ли прекалено разглезени хората? Човек трябва да знае кога да спре да иска. На другото му се вика “алчност”.

Мисля си, че е доста здравословно от време на време да ти се случва нещо лошо. Не за друго, а просто, за да не забравяш какво е щастие. На презадоволените хора им е доста по-трудно да се зарадват на нещо, а когато успеят радостта им е кратка - губят интерес. Доста тъжен край на една амбиция - да притежаваш повече, да искаш повече, а като получиш много повече…може би едно добро пожелание да 2008 би било: да не се обезценяват мечтите и да не се улеснява пътят за постигането им.

Тук един неслучаен блогър прави не особено успешни опити да представи пост на друг конкретен блогър като хм…”нерационален” да го наречем. Още с първите няколко изречения обаче ме сгъна от смях: “Всичко на този свят е свързано, включително и нашите гледни точки за бъдещето. (Супер изказване е това! “Нашите гледни точки” като се свържат, се получава изглежда една линия. Накъде ли води тази линия? Май не самите гледни точки се свързват, а това, което те изразяват, ала да не сме прекалено предирчиви!) “. (С удебеления шрифт е написаното от А.Гр.)

Ако все пак решим да бъдем придирчиви, нужно е да уточним, че при свързването на точки или техните “изражения” (дали е коректно да ги нарека така !?), въобще не е задължително да получим линия. Ама въобще не е задължително

То и аз често се изказвам неподготвена, ама не чак пред толкова голяма публика. От как Събев ми направи забележка да си чета постовете преди да ги публикувам, си проверявам инфото. Което се оказа доста полезно между другото…

Естествено следва съвсем свободна интерпретация на написаното от Тишо…ама аз по-добре да си трая, защото ще излезе съвсем като заяждане и като нищо ще ми оспами блога с линкове към негови статии от типа “Съществува ли блогърска мафия у нас?”, “Докога ще ни управлява наложената от Гоце тройна коалиция?” и други злободневия, които би трябвало да вълнуват живо всичко що може да върже 2 изречения на български.

Преди минутка прочетох ето това и гледайки резултатите от анкетата започнах да си задавам въпроси, най-важният от които е: Ако има смъртно наказание от къде ще се вземат хора, които ще го изпълняват? С други думи кой честен нормален човек ще се съгласи да стане палач.

Чудя се хората гласували “ЗА” дали си имат представа как изглежда агонията на умиращ човек, независимо какво престъпление е извършил. Трябва да се разгледа и чисто техническата страна - ако ще се убива, как ще става? - с инжекция, със змийска отрова, с електрически стол, с гилотина? Или може би ще се изявим като някакви новатори и ще поставим началото на някакъв нов подход в умъртвяването?

Какво толкова ме провокира в отговорите на въпрос, разискван от маса време? - Ами това, че имам изключителна непоносимост към хора, които действат изцяло импулсивно, без да се замислят за практическата реализация на глупостите, които са намислили. Имаш идея? - решаваш какво ще правиш, решаваш как ще го направиш, решаваш дали си заслужава въобще (претегляш плюсове и минуси) и накрая действаш. Защото аз изключително много се съмнявам, че хората, гласували “ЗА” биха работили професията “палач”. Дори осъдените за убийство са имали някакъв мотив да го направят или просто са били луди. Но това да си на държавна работа и да ти плащат заплата (в неизвестно какъв размер) за извършване на услугата “отърване на обществото от мършата”…е някак не го възприемам.

От няколко дни покрай другите негативни емоции постоянно имам и чувството, че не ми се казва цялата истина и че нещо остава скрито. И не просто прикрито, а направо изкривено и преиначено…въпрос на време е да разбера какво не е наред.

Не че нещо, ама обичам като ме лъжат, да го правят качествено - поне до толкова, че да не се усещам веднага. Иначе ми остава един гаден метален вкус, че дотам ме възприемат за тъпа, че чак никой не си прави труда да измисли логично и реалистично звучаща лъжа. И вътрешно си се хиля като идиот (щото иначе го раздавам тежко и не си позволявам такива неща пред външни хора) и се правя, че вярвам. Нещо подобно правех и преди години с тогавашния ми приятел: той се правеше, че ме обича, аз се правех, че му вярвам. Беше забавно до момента, в който стана скучно и се разделихме. Та и сега така: никой нищо няма да спечели (щото аз гювеч не пускам), но си губим времето взаимно. Не мога да не призная обаче, че си се инатя със спортна злоба. И със същия хъс се правя на паднала от небето…

Днес реших да вечерям пред телевизора и обещавам, че повече няма да повторя номера. Ям си аз като бял човек, а от телевизията ми се сипят реклами за лекарства против проблеми с пикочните пътища и диария. Ами принципно не ме впечатляват такива неща и не ме отвращават - хапнах си сериозно и все пак не мисля, че това е най-подходящото време за излъчване на такива реклами. Следващия път като реша да ям с музикален съпровод ще си сваля някой филм…

И днес, както винаги, си започнах деня с преглед на новините и коментарите по тях. Стигам до нещото и ми става някак тъжно. Не е моя работа да коментирам заплатите на учителите и затова няма да го правя. Кофти ми е, за това, че няма да има тържество на 15-ти септември. Това си е традиция, която наистина обичам. А с какво ще запомнят първия си учебен ден първокласниците? - със стачка на учителите. Тъжна работа.

Понеже съм в голяма група и съм на бизнес план към GloBul…ще започна от начало. Та значи днес ми се обадиха да си занеса картата со се телефона, за да му били правели някакви настройки. Отидох аз и чинно си го оставих, като си го получих обратно в 17:00. Взех си го аз и се прибрах. Установявам, че номерата в картата ми ги няма, но това не е болка за умиране, защото ги имам дублирани в телефона. И в стария ми телефон (повечето) и в органайзера…И все пак дразнещо.Преди 15 мин ми звъни някакъв странен глобулски номер, но докато сколасам да приема разговора, той се отказа да ме търси. И аз решавам да му звънна от любопитство да видя кой е. Какво ми беше изумлението, когато телефонът ми изплю следното съобщение: “Набираният номер не е в списъка с фиксираните номера”. Онемях! Пробвах още няколко номера на приятели, ама нъцки. Сега стоя и се ядосвам и се чудя какво да правя. Проблемът ще го решавам утре, ама сега съм меко казано обидена. Не съм от най-докачливите, ама това вече го приемам лично.

Часът е 23:15 и току-що получих покана в по-грамотен час да тръгна по посока към планината (не разбрах точно коя). Челен опит…на същото същество днес следобед помагах да си събере цялата покъщнина в един смешно малък сак В тази връзка се сещам, че трябва да проверя моя в какво състояние е - спомням си, че му имаше нещо, ама какво беше…

Преди малко се зачетох в ето тази тема от форума на АБВ и ми стана някакво тъпо от разсъжденията на някои хора. Продължавам да съм на мнение, че традиционният часовник със стрелки има смисъл да се носи само за престиж. Глупаво е да казваш, че предпочитащите цифровите часовници са “непукисти, незаинтересовани, безотговорни”. Как, по дяволите, би следвало аз да си измеря стотните на времената, гледайки ръчен часовник със стрелки, когато бягам на стадиона??

Как може да твърдиш, че времето, показвано от часовник СЪС СТРЕЛКИ, е по-качествено по някакъв начин от времето на по-съвременен вариант на уред за отмерване на време? Най-елементарният пример, за който се сещам, е това, че “точно време” се отмерва от атомен часовник, а не от такъв със стрелки.

Скоро по новините даваха репортаж за циганските  сватби в Добрич. Сега аз да си кажа мнението за турските в блока отсреща (всички в първия вход са една рода). Не че се случват често (само 4-5 пъти в годината), но на мен ми е адски неприятно в почивните дни да ми надуят тяхната си там музика и да решат, че най-подходящото място за паркиране е пред голямата врата на двора (аз да не мога да изляза цял ден). От непоносимия шум навън не могат да ме спасят и PVC джамците и явно ще се наложи да кажа “както винаги” и да се примиря с положението.

Това явно няма да се промени скоро, защото има още доста моми за женене там, нещо, което въобще не ме радва…ааа, забравих да спомена, че има и около 15-тина момчета на моите години. Е не мога да бъда толерантна, особено що се отнася до незачитането на моето желание за тишина и спокойствие.

Всъщност въобще не ми пука дали въпросната сватба е на българи, турци или цигани. Само се надявам по-бързо да приключи…

…да има Орбит с диня, ябълка, друг-произволен-плод? Най-добър си остава тъмносиният, а след него светлосиният и зеленият са си класика. Приемам донякъде и розовият за деца, ама това с динята ми идва в много. Най-вече защото мирише гадно… 

…по каква логика собственият капитал на предприятието трябва да се вписва в пасива на баланса! Нали в него влизат разходите и задълженията,  а в актива - приходите, наличните пари и  всевъзможните източници на пари? Къде бъркам??

Още ме мъчи идеята, че “литератор/литераторка” не би трябвало да се пише така. Защо? Ами вижте - литератУра, литератУрен…за други сега не се сещам. Къде в логиката си или в липсата си на такава греша??

Доста често, когато се запознавам с някой (случва се почти всеки ден) и ако се налага по една или друга причина да поддържаме връзка, ме питат винаги дали имам skype. При получаване на отрицателен отговор ме гледат странно.

Не мисля, че съм длъжна да давам обяснения, но главната причина да не си инсталирам въпросната програма е, че вече имам 2 пощи, ICQ и IRC и мисля, че са напълно достатъчни, за да може да ме намери всеки, на когото дотрябвам. Другата причина е, че все забравям да си купя слушалки, а с колонките се получава адската микрофония и просто не се чува нищо освен смущенията. А ако няма да говоря, а ще пиша, тогава какъв е смисълът въобще да инсталирам skype, все едно си използвам ICQ-то.  Когато мина прокрай магазин и се сетя, че съм била щяла да си купувам нещо си мисля, че инвестицията не си заслужава. Така че оставам без Skype.

<Pyce> Mrazq rasizma i negrite! Ima li nqkoi mangal che mi svyrshi sapuna

Това го копирам директно от един канал в IRC. Не искам да коментирам този, който го написал, защото не го познавам, но не мисля, че в един свят, изграден на основата на различията между хората, такива шегички трябва да се приемат за нещо нормално. Най-малкото, защото не демонстрираш с тях никакво превъзходство над  “мангалите”.

На който му се случи да му се наложи да поправя принтер, съветвам: НЕ СЕ ЗАНИМАВАЙ С ГЛУПОСТИ, губиш си времето.

Ще разкажа за моята принтерска одисея: стана така, че ми свърши мастилото и съвсем естествено извадих картриджа и го занесох в една фирма да ми го напълнят, защото мисля, не съм длъжна да разбирам от всичко. Трябваше да изчакам да ми доставят мастилата - около една седмица. Казах си ОК какво пък толкова. Питах за цената. Щяло било да струва около 10 лв., но не били сигурни, защото не знаели на какви пари ще им доставят на тях консумативите, със сигурност обаче нямало да бъде по-скъпо от 10-12 лв. Отивам аз на следващата седмица и ме сюрпризират със сметка 20 лв. Бях бясна, но се наложи да пия една студена вода, защото принтера ми трябваше. Прибрах се у дома и чудо: не печата. Ама нито един лист! Правих няколко опита за печат, за почистване на картриджа ама  нищо. Той принтера хабер си няма, че има мастило и че трябва да ми хвърля лист след лист. Тук вече съм зелена на цвят, защото закъснявам с нещата си. Наложи се бързо да си търся минолта център, за да съм сигурна, че ще ми направят разпечатките достатъчно качествено.

Няколко дни по-късно един познат ми подхвърли, че юнаците във фирмата са ми наляли скапано мастило, което въобще не е за моя принтер. Е не знам, това няма как да го позная - факт е, че не мога да печатам и това е единственото нещо, което ме интересува. Причините не ме вълнуват - плащам, искам и да получавам нещо на среща. Засега баланса стои така: при активите нямам нищо, в пасив имам 20лв. за пълнене на картриджа и 55 лв. - цена на съсипания картридж. Реших, че нямам излишни 55 лв, но спешно се нуждая от принтера си. Отидох в Технополис, за да си купя някакъв съвместим “резервоар” - около 30 лв. Оказа се, че него принтера въобще не го разпознава, но реших, че може би от яд нещо по-силно и грубо съм извадила предишния и съм окривила конкакта между картриджа и електрониката. Тук следва дълбока въздишка и пресмятане на ум колко ще ми струва удоволствието да го ремонтирам.

Как да е вдигнах се и го занесох в една фирма тип “гаражна бакалница”. Казаха ми, че след една седмица ще печата като нов. Цената на удоволствието да ми го поправят ще зависи от това какво ще се наложи да му бъде сменено. Отивам аз след седмица. И ми казват така и така “отворихме го, почистихме го, но не е проблемът в него, а в картриджа. Този, който си купила е куча марка - вземи от нас еди-кой си”. Е не, не съм толкова елементарна, защото цяла седмица принтерът ми не е бил включван. Целият беше заринат в прахоляк, ролките му бяха покрити с 1 пръст пепел, а при включване те се завъртат и се почистват сами. Стана ми ясно за какво давам пари. Дори не си спомням как се казва въпросната фирмичка, но тези дни пак ще отида да видя името и и ще го публикувам тук. Това не са търговци, а измамници.

Тази сутрин реших сама да видя какво и има на машината ми. Все си се надявам тайничко да е нещо по механичната част, а не по електрониката. Надигам капака и се взирам вътре. Там, където стоят картриджите, когато принтера не печата, имаше огромна локва мастило, при това незасъхнала. Направо се вбесих от това, че онези шарлатани ми искаха пари и ми казаха, че всичко било наред. А аз без много зор установявам, че нещо наистина не е наред. Все още не мога да се успокоя от факта, че наринах маса пари за нещо, което все още не работи. До тук сметката е такава: 20 лв за мастило, 55 - цената на съсипания ми картридж, 30 - за новия ,който не печата, 10 лв - за “диагностиката” в импровизирания сервиз. Бензина за размотаването из целия град и нервите не ги слагам в сметката и без това ми идва да пребия някого. Съвсем скоро обаче възнамерявам да публикувам имената на тези фирмички тук и не само тук.

Става дума за Димитър Стоянов. Маса народ залъгва, че е студент по право. Казва за себе си, че е юрист. А в действителност е никакъв. Какъв щеше да е той днес, ако не бяха майка му, баща му, Волен Сидеров и др.?

С какво той е заслужил да бъде евронаблюдател? С какво право той излага страната ни пред цяла Европа с изцепките си? Някой ще каже, че е избран от гласоподавателите - нищо подобно. Хората, които дадоха гласа си за Атака, гласуваха за идеята “Атака”, за обещанията, за това, че не знаеха какво ще се случи след това, а вече бяха разочаровани от всички останали.

С какво право този човек ще се изживява като властимащ? Той няма необходимият образователен ценз за да ръководи група от 5 човека, пък камо ли цяла държава. За мен той е едно самозабравило се мамино синче, отгледано от хора от доста влиятелни кръгове. Та той след няколко години като реши, че иска да стане министър на правосъдието какво прайваме? Трябва да се сложи край на тези неща. Стига повече експерименти! Той е юрист толкова, колкото и аз съм министър на икономиката. Че в тяхното семейство се регистрират полети на зелени кучета, това отдавна е ясно на всички…бясна съм.

Писнало ми е от протежета с власт, от липса на пари за пенсии, но огромен излишък, отиващ за мерцедеси. Писнало ми е по-слабо образовани от мен да вземат неадекватни решения. Писнало ми е интелигентните бандити да забогатяват за моя сметка (защото така са написани законите). Писнало ми е от скапаната политика на държавата. Една тъпа мечта, която може би няма да се осъществи е изведнъж всички партии да се разформироват и сегашните политици да изчезнат в небитието. На тяхно място да се появят амбициозни хора с идеи и решения.

И тази тема стана низ от разбъркани и рошави мисли, но все пак мисля, че ще успеете да разберете накъде бия.

Днес се сетих за една случка от преди години. В един магазин за компютри продавачът се опитваше да ме убеди да си купя евтина кутия за сметка на по-скъп модем. И тогава бях категорично несъгласна, както и днес. Защо?

Ами защото цената на модема само аз щях да си я знам. По това време независимо какъв е модема аналоговата телефонна линия ограничаваше скоростта. Кутията обаче е друго нещо - тя ми е пред очите. Нея я виждам и аз, и всеки друг, който влезе в стаята. Тя прави впечатление и изгражда първоначалното мнение на човека, който я гледа. Не може стаята ми да е чиста, подредена и красива и изведнъж на бюрото да се изцепи нещо ъгловато и грозно. Някак си разваля цялата хармония.

Крайно възмутена съм от избора на новата Мис България.  Не е лошо момичето, може да мине за симпатична - всеки си има вкус. Това, което не ми хареса беше името и (Юлия Юревич). Та тя е рускиня! От къде на къде ще ни представя рускиня?

Моята фаворитка беше Калина от Поморие. Тя изглеждаше страхотно на снимката, не съм гледала церемонията по телевизията. Мисля, че тя заслужаваше да стане Мис България. Най-малкото, защото не е 17-годишна лигла, която като отиде на Мис Свят, ще говори глупости и ще ни излага пред цял свят. Мисля, че една 22-годишна наистина красива жена би впечатлила журито на такъв конкурс повече от едно 17-годишно, което дори не  представлява собствената си нация.

…а както и “Техническо чертане”, “Машинно чертане”, както искате го наречете. Уча и такова нещо. В интерес на истината зарибяващо е, но отново съм недоволна от лекторката - една истерична лелка, която всичко си говори на изуст.

Какъв беше проблемът с нея? Ами едно време в училище като учехме чертане все ми се караше учителката, че съм била правела дебели линии. Научих се да чертая тънки, а в университета лелката казва, че съм била нямала такива. В първия момент си помислих, че може би пак чертая дебело. Оказа се, че тя не ми вижда тънките линии. И това е човек, който би трябвало да те учи да чертаеш. Това ок…ама същинският ужас е на лекциите. Още първия ден се оказа, че жената освен че не вижда, не чува добре и съответно крещи с един истеричен фалцет, който повярвайте ми, не може да бъде сбъркан. Сигурна съм, че когато има лекции в централен корпус я чуват чак в 12-ти.

Истински се ядосах, когато трябваше да правим първото си контролно вчера (по тази дисциплина сме на текущ контрол). Обикновено имаме по 3 часа упражнения, но караме по 4 без почивка. Този път жената била на академичен съвет, много било важно затова контролното ще се прави за 2 часа. Като първите 30 мин тя си обясняваше някакви нейни глупости, които не интересуваха никого, т.е. чертахме грубо към час и 30. За това време аз по дадени 2 изгледа трябваше да начертая 3 проекции, да проектирам 3 различни точки в 3-те изгледа, да направя разрез и сечение и да поставя накрая размерни линии. Това трябваше да се изпълни точно в този ред, иначе щяла да отнема точки. Аз изпълних плана до разреза, т.е. сечение не съм правила. Събра тя нашата кадастроните и каза, че който нямал разрез и сечение нямало да има 3. Бях бясна. Чудех се какво трябва да направиш за 4? Може би всичко? А за 5 или 6? Както и да е. Не ме е яд за тъпото контролно. Яд ме е, че тази нищо и никаква мърда реши да се изгаври с нас. Всичко зададено мога да го правя и щях да го направя, но времето ни беше съкратено. Това последното прозвуча като оправдание, знам.

Добрата новина, свързана с глупавото контролно е, че аз все пак няма да се оставя на тази набедена инженерка да ми развали удоволствието от чертането, защото знам, че това го знам и умея. Дори преди няколко дни майка ми като разбра, че уча такова ми донесе нейните учебници по “Машинно чертане”. Те ме оставиха без думи - страхотни учебници са! Всички чертежи, които в унито ги имаме на табла на руски, аз можех да си ги гледам винаги на български. Дори на корицата беше точно този чертеж, който снимах с телефона от стената в стаята за упражнения. Още не мога да се нарадвам на тези учебници. Вярно е, че са от `76, някои неща са се променили в стандартите. Всъщност единствената разлика, която открих до момента е в изписването на главно “Д” с технически шрифт.

Така че който има такива стари учебници смело може да учи по тях. За всеки случай са по-интересни и полезни от новите си гланцирани събратя. Същото мога да кажа и за учебните материали по “Механика” и “Съпротивление на материалите”. Скоро ще подкарам и “Металорежещи машини”.

Днес прочетох в блога на ladyvera, че едно непознато за мен издание е използвало снимката на сина и в 1 свой брой. Аз с ladyvera не се познавам, но също като нея съм крайно несъгласна със случващото се в българското медийно пространство.

ladyvera

Отново пост за безхаберието. За хората, които не считат, че са длъжни да правят каквото и да било. За тези, които пречат със своето бездействие…

И този път историята е тривиална за нашите географски ширини, но на други места биха я възприели като фрапираща. Та ето и самата ситуация: минипарк, алея през него, пейки, 2 майки си говорят. Децата им (около 3-4 годишни) се гонят по алеята. Идилийка. Има обаче нещо друго - до парка има оживен булевард. Буквално на 10 м от децата, на които въобще не им влиза в работа да знаят, че опасно близо до тях има коли. Майките им си лафят и въобще не ебават какво става с малките. Та въпросът ми е тези абсолютно неангажирани, абсолютно незаинтересовани жени могат ли да бъдат майки в истинския смисъл на думата или просто се водят като биологични такива?

Кой измисли този безумен протест за искане от колежите да излизат с дипломи за бакалаври? Ако това нещо се приеме, дайте ми поне 1 причина да не зарежа университета, където ще уча 4 (най-малко) години и да не се прехвърля в някой колеж (частен най-вероятно), където след 2-3 годинки ще взема заветната диплома.

Какво образование се получава в колежа? Кой те брои за нещо? Какво можеш като излезеш от там? С какви претенции сте ми излезли на улицата да протестирате? Като сте искали да станете бакалаври да сте учили, да сте кандидатствали, да са ви приели!

За мен е най-малкото нечестно да съм загубила цяла година от живота си по следния начин: сетрин в 6:30 излизане от вкъщи, отиване на училище, 14:30 - уроци по литература, 16:30 - уроци по история. 18:30 - в къщи, писане на домашни за училище и уроците, зубрене на теми и нищо повече. Почти не съм излизала, загубих приятеля си (защото нямах време за него), не съм виждала приятелите си. Приеха ме! С какво нахалство някакви “студенти” от някакви измислени учебни заведения ще искат да се приравняват с мен?? На какво отгоре имате самочувствието, че заслужавате дипломата за висше образование?

По много форуми чета едно и също мнение - музиката, видите ли, била определяща за възпитанието, морала и възгледите на човека! И тези, които слушали поп-фолк били глупави, мазни и невъзпитани таксиджии, тираджии и обикновени селски кифли. А тези, които слушали рок били космясали пияндурници. А тези, които слушат техно или друга електронна музика задължително трябва да се друсат с екстази. А тези, които слушат поп били лигльовци. А тези, които слушат джаз били повлияни от американската пропаганда. Не ви ли писна от тези отдавна неверни стереотипи?

Доста пъти са ми правили забележка, че стаята ми е разхвърляна, особено бюрото. Аз обаче си държа на мнението, че нищо не е разхвърляно, а е подредено в мой си безпорядък. Така ми е добре - по някаква моя си система си подреждам нещата и винаги знам кое къде е до момента, в който някой ми размести нещо и всичко отиде на кино. Много е удобно по-простата причина, че никой не може да ме лъже затова, че не ми е пипал нещата. А аз като върховен егоист мразя да ми пипат нещата!

Така или иначе от утре ще “подредя” стаята си и вече ще бъда примерна - ще си записвам в една тетрадка кое къде съм оставила, защото вече няма да бъде по моя начин и съответно няма да знам кое къде е…толкова съм свикнала със сегашното състояние на нещата. И честно казано не искам нищо да се променя. Много вероятно е още дълго време да мърморя по стария си ред. А той е следния: най-важните (често се случва това да са най-големите) книги са най-отгоре, най-често използваните неща са най-отпред, най-неотложните задачи са отделно. Нищо сложно, но защо трябва пък да бъде и естетическо…нали тва е като работно място и съответно работата му е да ме олеснява, а не да изглежда добре.