ImPRESSed

“Истината е, че след един дюнер и няколко глави лук, не бива да се появаваш сред хора”.

Аз бих добавила и: “И след таратор с 2 глави чесън”

De Phazz - Anchorless

P.S. По някаква причина WP отказва да покаже клипчето като такова. Някой има ли идея защо? Оправих го вече. И все пак WP се държи странно…

Преди време изведнъж на пазара масово се появиха едни гипсови плочки с мъдри мисли. За мое нещастие това се случи лятото около рождения ми ден. И така до днес съм горд притежател на “Пари назаем не даваме”.

Причината? Ами аз наистина не давах заеми. По това време нашите все още ми даваха точно толкова пари, колкото са ми необходими и нито стотинка повече. Съответно аз не считах за нужно да стоя гладна, защото на някой му се пуши, но няма пари за цигари. А те си мислеха, че просто съм скръндза. Две различни обяснения за едно и също нещо. Хората приемат това, което им е удобно и изглежда логично. И спират да търсят други. Класика.

Надявах се през януари да имам време да си взема от библиотеката “Die gerettete Zunge” и да я прочета отново. Това е първата и мисля единствената книга на нобелов лауреат, която съм чела. Препоръчвам да се “консумира” в оригинал - в превода идеите и атмосферата до голяма степен се губят. Когато я четох за пръв път си мислех, че макар и никъде да не ставаше дума за етническа толерантност, имаше някаква такава идея. Тъпо е - знам.

Докато четох “Katz und Maus” на Гюнтер Грас през цялото време си мислех, че това е ебати тъжната книга. Седмица по-късно разбрах, че всъщност било трябвало да бъде не просто смешна, а направо невероятна комедия. Никога не съм схващала немския хумор. Това, което си спомням в общи линии беше, че е някаква история за някакво момче с адамова ябълка, която била толкова голяма, че някаква котка я била помислила за мишка (!?), и скочила отгоре и, докато юнакът спял на плажа. Тъпня. Може би проблемът беше в това, че книгата я прочетох принудително, защото с Гери трябваше да и правим анализ. Не е това начинът.

Покрай Гюнтер Грас се сещам и за Бети Фихтл, макар че нямат абсолютно НИЩО ОБЩО. От нея съм чела само “Injiziert” и това остава единственият немски роман, който съм прочела на един дъх. Струва ми се малко наивен, но все пак си говорим за литература. Може и да е реалистичен, не познавам наркомани (мисля), за да дам компетентно мнение.

В “Nathan der Weise” са поставени доста добри въпроси, като особено актуален в момента е дали човек е на първо място човек и след това нещото, като което се определя или обратното. Всъщност тази идея е зададена по малко по-различен начин: дали християните и евреите са на първо място християни и евреи и след това хора или обратното. Намесен е и ислямът, като трите религии са разгледани като равнопоставени. Човек трябва да е в малко особено настроение, за да прочете тази книга.

Ако не всички, то поне 90% от немските разкази, които съм чела, са свързани с живота след Войната - да, за Втората световна става въпрос. Беше доста трудно да им се прави анализ, защото в една доста сериозна част от тях нито веднъж не се споменаваше думата “война”, а и действителността, описана в тях и до момента ми е абсолютно непозната. По-късно захитрях и започнах първо да гледам в края на текста (там винаги е отпечатана годината на написване на произведението) и по това да се ориентирам с какво трябва да свързвам прочетеното. Общо взето Inhaltsangabe-тата си бяха уроци по надлъгване - доколко успешно ще се направиш, че схващаш какво си прочел и да докажеш, че текстът ти е повлиял по някакъв начин.

Приятно слушане на всички!

Ето и обещаната на Светлина история. Дискусия върху нея имах в LK, когато бях 10-ти клас. Надявам се, че ще породи някакви въпроси и отговори във всички, които ще я прочетат.

Някъде (не помня вече къде) е бил проведен следният експеримент: по обява във вестник са набрани хора, на които е обещано заплащане, ако сътрудничат на експеримент, доказващ нов метод в обучението. Ставаше дума за 10-20 души. Експериментите с тях са проведени по различно време в един ден, така че те да не се засекат в сградата. Какво им е обяснено: един учител ще предаде определено количество материал на един човек, след което ще започне да му задава въпроси. При грешен отговор участникът в експеримента трябва да натиска бутон, с който затваря верига и пуска ток с нисък волтаж на “ученика”. Работата е там, че за всеки грешен отговор напрежението се увеличава…

Всички участници, на които се плащало, съвестно си натискали бутона. Само една жена по едно време се замислила и попитала кой ще носи отговорност, ако на “ученика” му стане нещо. Отговорникът на експериментът и казал, че за това се грижи той и тя спряла да задава въпроси.

Преди обяснението на експеримента мисля, че ще е добре да дам някои разяснения: “ученикът” всъщност е много убедителен актьор и ток въобще не е имало.

Експериментът всъщност е целял да установи наличието или липсата на чувство за отговорност в отделния човек, в случай, че изпълнява заповед, дадена му от друг. Резултатът от експеримента вече сигурно ви е ясен - никой не е задавал въпроси, никой не се е безпокоял какво ще се случи, ако на “ученикът” му стане нещо, всеки си е мислел, че изпълнява заповед и не носи отговорност, защото някой друг е бил длъжен да мисли вместо него…т.е. ако има на кого да прехвърлиш вината, спираш да се безпокоиш за последствията.

Тази история предполагам, че е измислена, но дори и да е така, е доста показателна за тъповатото животинско начало в човека. И мисля, че до голяма степен се припокрива с идеята на Светлина, че хората, които биха работили като палачи “няма да се чувстват виновни, защото изпълняват заповед”. Та така…сигурна съм, че и до днес Инге Мишева занимава LK с тази история и ги учи да мислят, преди да действат.

Моето чувство за хумор ли е извратено или това наистина е дяволски забавно? Ето тук е другата гледна точка.

Някои хора просто умеят да бъдат нахални (за радост на всички сеирджии като мен). Почти винаги се покъсвам от смях, когато чета за конфронтациите между г-н Грънчаров и всички останали. То не беше потъпкване на демократичните и европейски ценности, не беше цензуриране на философската мисъл и прочие драми. Абе вижте сами! То не може да се опише с думи. Enjoy!

Винаги ми става някакво супер смешно като се сетя по какъв идиотски начин се обясних в любов за пръв път. Обстановката беше абсолютно неангажираща, посред бял ден и по-точно по обед. И двамата умрели от глад, щото Ива направи пилето с ориз отровно. Седят и се чудят какво да правят, щото и двамата  сумарно нямат 10 стотинки в джобовете, пък и да имаха с една дъвка нямаше да се наядат. Ива ни в клин, ни в ръкав изтърсва: “Амиии…аз такова…аз тебе май те обичам”. Другата страна с изключително небрежнярски тон казва: “Ами добре”. И зеленкото: “Много тъпо ли прозвуча?” - “Миии…да”. Следва задушевно мълчание и после бурен смях от двете страни. Обстановката става по-интимна и завесата пада.

Затова ги мразя любовните обяснения - защото не ги умея, пък и не съм свикнала - тъпо се чувствам. Все пак някак тайно си мечтая за нещо особено романтично…

Кратък преглед на котиращите се анимационни филми преди и сега:

Преди:
- Том и Джери
- Розовата пантера
- Мики Маус
- Семейство Флинтстоун
- Костенурките нинджа

Сега, хм…може би дебилните филмчета, излъчвани по Cartoon Network. Коментарът ми е “порно”. Е, има си и ставащи Досега всички серии на Шрек са ми харесвали, макар и да нямам точен спомен какво ставаше във втория филм - помня само първия и третия. Семейство Симпсън също ми харесва - и като сериалче и като…един филм. Като си говорим за The Simpsons, вижте какво знае Уики по въпроса: Read the rest of this entry »

Видях ги при lady_vera (линк към нейния блог имам в Blogroll), та сега и аз да не остана по-назад:

1. Да почерпиш цялото заведение
2. Да плуваш с делфини в открито море
3. Да изкачиш връх
4. Да караш Ферари пробно
5. Да си посетил голямата пирамида в Гиза от вътре
6. Да си държал тарантула в ръката си
7. Да си бил с някой на свещи в банята
8. Да кажеш “Обичам те” и наистина да го мислиш - вярвах си
9. Да прегърнеш дърво - има го и документирано
10. Да направиш стриптиз (до край) - пробвала съм, но по някое време просто не издържам и избухвам в неконтролируем смях, което проваля цялото упражнение Read the rest of this entry »

Преди се бях интересувала от събирането и съхранението им. И естествено от употребата им. Все още не съм сигурна доколко са по-добри от традиционните лекарства, но все пак са изключително природни продукти. Някои от тях обаче са защитети по една или друга причина, с други думи: събирането им е забранено. Ето и списък на част от забранените билки: Read the rest of this entry »

Това е една страхотна поредица от филми, която се излъчва по TV7 в петък вечер. От месеци я следя, защото така си гарантирам 2 наистина чудесни часа пред телевизора. За тези, които не са запознати с творчеството на Агата Кристи ще кажа, че поредицата е криминална, направена е с много акъл, увлекателна и като четиво и като филми.

Преди известно време бяха преустановили излъчването на филмите, но след това пак ги пуснаха. Този път обаче липсват любимите на доста от зрителите персонажи - инспектор Джаб, мис Лемън и капитан Хейстингс. Добре, че поне актьорът, изпълняващ ролята на Поаро е същият.

Незнам дали Вие го празнувате, но за мен това е един от най-измислените и противни празници в годината. Не само аз мисля така. След бърза справка по блоговете се оказа, че в родното интернет пространство любителите на този празник са изчезващ вид.

Та…на самата дата на сбирка в интимен кръг, присъстващите на лекции мои колеги говориха кой какво ще празнува и се оказа, че всички тачат Трифон Зарезан, в най-лошия случай ще полеят празника на любовта към виното. Настроението в студентската общост най-точно беше изразено от една кака, която заяви “Аз съм православна християнка и тази вечер ще се напия като мастия”. Естествено всички сме солидарни с нейното решение…

Имаше и някои заблудени души, които по една или друга причина бяха решили да забиват на католически празник. По-късно се оказа, че въпросните хора здраво са се изгаврили с така наречените си ”половинки”. Една от колежките реши да купи на приятеля си плюшена жаба, на която да обуе прашки-щъркел и в клюна му да сложи презерватив. Оригинална е - хич да не е. Как е реагирал на подаръка щастливеца, не е известно.

Това все пак е един доста по-екстревагантен подарък от традиционните плюшени сърца, възглавнички и подобни глупости. Убедена съм, че този празник е разпространен на нашите географски ширини от търговците, за да си пробутват боклуците. Особено цветарите на този ден са на принципа “ден година храни”. Това ме трови просто. По заведенията също сложиха едни космически куверти, никой не следеше колко народ имаше вътре в дискотеките, обслужването беше под всякаква критика. Този ден не ми е от любимите.