ImPRESSed

Споменавала съм, че се побърквам като видя ето такива цветови решения върху фасади. Колко болен трябва да си, за да аранжираш витрина по този зловещ :) начин? (кликни върху картинката за по-голям вариант)

А ето и една чудно хубава истинска непластмасова ябълка с една също толкова истинска жълто-оранжева свещ (един от подаръците ми за 19-тото рд. Ябълката естествено не я пазя от тогава ):

Ако някой ден не боядисам колата на ярки оранжеви и зелени ивици като зебра, то със сигурност ще направя това със стаята си. Умопомрачаваща комбинация от цветове! Това, което всъщност искам да кажа е, че мултивибраторите нямат нищо общо с вибраторите и добре, че слоновете не могат да скачат. С тези тъжни открития приключвам днешната емисия новини.

“Истината е, че след един дюнер и няколко глави лук, не бива да се появаваш сред хора”.

Аз бих добавила и: “И след таратор с 2 глави чесън”

Аристотел дава 6 форми на управление на държавата: 3 “правилни” и 3 “неправилни”. Ето ги и тях:
василея - тирания
аристокрация - олигархия
политея - демокрация

Въпросът е защо след като великият мислител е успял да проумее преди повече от 2200 години, че демокрацията е недобра форма, съвременното общество се стреми да я наложи? И винаги ли се изражда тя в анархия? Каква роля играе бюрокрацията в този процес?

Питам от любопитство и очаквам по-скоро чисто теоретични отговори, по-възможност без политическа пропаганда. (Винаги има поне 2 истини - моята и твоята. По-силният глас не винаги означава по-добри аргументи. Можеш да се опиташ да ми обясниш това, което мислиш, но не и да ми налагаш да вярвам в него. Както знаеш, мирогледът се оформя според това от коя страна на барикадата стоиш…)

Снощи ми направи впечатление един от скечовете в “Аламинут”: “Ако един мъж е свестен и верен, няма значение какъв цвят е ферарито му”. Романтиката явно отдавна е излязла от мода. Жалко.

(От днес се налага да изчезна за няколко дни и нови постове през това време няма да има. Доста задачи се насъбраха и ще е добре, ако започна да ги отхвърлям поетапно. В случай, че някой иска да ми каже нещо, може да ми драсне един e-mail. Адресът е в “Представям се…“)

Източник: http://www.winterjade.com/pics/032704.blogger.jpg

След поканата на другаря Събев, нямаше как да не направя за резил някого.

И така, представям ви Христо Георгиев! Емоционална натура, която обича родината си и плаче на тъжни филми. Иска да е артист, но казва, че няма талант. За сметка на това е професионален астролог! Освен това е президент на “Нерезите” - русенски клуб по минифутбол. За разлика от съотборниците си (няма да споменавам имена) не е в перманентна любовна криза и не търси неангажираща връзка, а сериозна!

Ако това не ви е достатъчно, ето и клип от представянето му в първото издание на Music Idol: http://www.vbox7.com/play:e03a70c4

Но не си мислете, че с него ще ви е лесно! Има жестоки изисквания, които със сигурност ще порежат доста голяма част от кандидатките за сърцето му. Ето и част от тях:

- да е дама в обществото
- курва в леглото
- но не и курва в обществото или готвачка в леглото. (Това е много съществено изискване!)
- домакиня в кухнята
- да го уважава и подкрепя
- няма изискване дамата на сърцето му да може да копае и да кара трактор, но не би било излишно. Със сигурност обаче би било полезно умение да може да носи на майтап, иначе не знам как ще оцелее в компанията на нерезите… .(лично мнение на редактора)

Ами това е! Който/която реши, че не може да изкара и ден повече без него, може да ми остави коментарче. Обещавам да съдействам/своднича на всички, чиито кандидатури бъдат одобрени на предварителния кастинг от журито, включващ мен.

А преди с Таня ходихме да крадем череши и карахме ролери като за последно. После нашите ме принудиха да уча в Немската, където се запознах с Гергана и Маринела. Тогава за пръв път се сблъсках с идиотщината “енергоспестяващи крушки в класна стая”. След това бях в LK. Стаята беше бивш физкултурен салон, който доста бързо се превърна в студио благодарение на Дидка и Силвена. Имахме страхооотни плакати. Ебати, защо не си взех нещо за спомен…

От маса време знам, че енергоспестяващите крушки въобще не са подходящи за помещения, в които ще се чете, чертае или нещо от сорта и въпреки всичко пак трябваше да се убедя, че е така. Светлината им е студена и слаба. Уморяват ми очите много бързо. Т.е. и мен могат да ме уморят, ако съм цял ден в стая с такава светлина - просто действа на нервите. Пък друг е въпросът, че като си сложиш ръката над масата, трудно и откриваш сянката…ама съм и мрънкало! Доколкото знам, най-добре е светлината в стаята да е смесена - нормална и студена. За съотношения не мога да говоря, дори не съм сигурна, че последното ми твърдение е вярно. Но мисля да науча, че някой ден, като имам възможност сама да си проектирам осветлението, да знам как става.

- Шшшуменско…
- Шшшвепс…
- Шшшобиески!

  Read the rest of this entry »

Не проумявам модата на цветните лещи. Изведнъж всички решиха, че не харесват естествения цвят на очите си. И го смениха! По-лесно е дори от това да си боядисаш косата. Какво тогава не е наред?

Лично на мен много отдавна ми е писнало сутрин да си губя времето в слагане на лещи, но е просто неизбежно. Като ме е страх от операции така ще е  (А мисълта да нося очила е най-малкото еретична. Бих изгледала обидено всеки, който ми предложи този фантасмагориен вариант. Просто не се възприемам!) Та мисълта ми е, че докато за мен носенето на лещи е необходимост, защото иначе съм опасна както за себе си, така и за околните, то има хора, които си причиняват това по собствено желание. За мен като препатил човек, най-съществените плюсове са, че: Read the rest of this entry »

Жива, здрава и много щастлива! Приятно изкарване довечера!

Външният вид е важен! Дори, когато не се виждаме.

На който е чел нещо от MyKinda му е направило впечатление, че там статиите се коментират много по-рядко, отколкото в личните блогове на авторите. А те пишат по същия начин - темите са подобни, стилът е неизменен и т.н. Мисля си, че това се дължи на визията, която всеки дава на блога си - стилът на автора и облика на блога изграждат до голяма степен изграждат неговата идентичност. Май точно това се губи в MyKinda…и шрифтът е дребен за моя вкус

е гениално просто нещо. Изобретено е през 1901 г. от норвежец. Толкова знае Уикипедия за него. А ето и снимка:

Надявах се през януари да имам време да си взема от библиотеката “Die gerettete Zunge” и да я прочета отново. Това е първата и мисля единствената книга на нобелов лауреат, която съм чела. Препоръчвам да се “консумира” в оригинал - в превода идеите и атмосферата до голяма степен се губят. Когато я четох за пръв път си мислех, че макар и никъде да не ставаше дума за етническа толерантност, имаше някаква такава идея. Тъпо е - знам.

Докато четох “Katz und Maus” на Гюнтер Грас през цялото време си мислех, че това е ебати тъжната книга. Седмица по-късно разбрах, че всъщност било трябвало да бъде не просто смешна, а направо невероятна комедия. Никога не съм схващала немския хумор. Това, което си спомням в общи линии беше, че е някаква история за някакво момче с адамова ябълка, която била толкова голяма, че някаква котка я била помислила за мишка (!?), и скочила отгоре и, докато юнакът спял на плажа. Тъпня. Може би проблемът беше в това, че книгата я прочетох принудително, защото с Гери трябваше да и правим анализ. Не е това начинът.

Покрай Гюнтер Грас се сещам и за Бети Фихтл, макар че нямат абсолютно НИЩО ОБЩО. От нея съм чела само “Injiziert” и това остава единственият немски роман, който съм прочела на един дъх. Струва ми се малко наивен, но все пак си говорим за литература. Може и да е реалистичен, не познавам наркомани (мисля), за да дам компетентно мнение.

В “Nathan der Weise” са поставени доста добри въпроси, като особено актуален в момента е дали човек е на първо място човек и след това нещото, като което се определя или обратното. Всъщност тази идея е зададена по малко по-различен начин: дали християните и евреите са на първо място християни и евреи и след това хора или обратното. Намесен е и ислямът, като трите религии са разгледани като равнопоставени. Човек трябва да е в малко особено настроение, за да прочете тази книга.

Ако не всички, то поне 90% от немските разкази, които съм чела, са свързани с живота след Войната - да, за Втората световна става въпрос. Беше доста трудно да им се прави анализ, защото в една доста сериозна част от тях нито веднъж не се споменаваше думата “война”, а и действителността, описана в тях и до момента ми е абсолютно непозната. По-късно захитрях и започнах първо да гледам в края на текста (там винаги е отпечатана годината на написване на произведението) и по това да се ориентирам с какво трябва да свързвам прочетеното. Общо взето Inhaltsangabe-тата си бяха уроци по надлъгване - доколко успешно ще се направиш, че схващаш какво си прочел и да докажеш, че текстът ти е повлиял по някакъв начин.

Отдавна не съм пускала никакво видео, а определено има какво да се види по широкия свят. Някои от нещата са познати, но пък са златни. Започвам с руски диващини:

Ако си мислите, че не можете да танцувате, вижте този ВЕЛИКАН, извинявам се - този ТИТАН на танцовото изкуство:

И къде без Господарите:

Колко често се случва да искаш да изразиш някакво отношение към даден човек, а да не намираш думите или начина. И да пасуваш. Защото си нараняван и отблъскван многократно и се страхуваш. Понякога човек просто има нужда от насърчение.

Като се замисля колко много хора не знаят, че държа на тях, и ми става тъжно и може би дори самотно до някъде. Знам, че грешката е в мен и се опитвам да променя тази си природа. Трудно е.

Доста пъти в момент на яд съм наричала някого “некадърник”, “тъпак” и т.н. Истината е, че никога не съм го мислила. В момент на гняв аз не умея да разсъждавам и по-късно съжалявам за казаното. Там е работата, че другите няма как да знаят, че аз всъщност нямам лошо отношение към тях…макар и наистина изглежда като такова. И не - просто не умея да се извинявам и каквото и да се случва, аз не мога да се насиля да кажа “извинявай”.

Причината за този пост е, че не прецених правилно един човек. Сега знам, че е нещо много повече от това, което си мислех преди и се надявам да успее да намери това, което търси. Надявам се и да съм му помогнала донякъде, макар и моят начин да не му е допаднал. Дано поне е бил полезен опит.

И все пак странно е да получиш помощ от някой, с когото иначе не можеш да се дишаш

Ето за това става дума (църковни истории някакви). Понеже не знам дали да го нарека “общност”, “група”, “алтернативно движение”, “секта”, “учение” или нещо друго ще го оставя без определение.

Прави впечатление, че се залага на положителни търсения. А може би става въпрос за някаква група от индивидуалисти, всеки от които вярва в нещо свое.