ImPRESSed

Източник: http://www.cityofsound.com/blog/images/dermensch_image.jpg

И така, освен всичко останало имам да правя и проект на технологичен модул по Индустриални. По задание машините ми са струг и фреза, творческо мислене можех да прилагам единствено при избора на робот.

Не ми се размотаваше да ходя до Окръжна и да се ровя в каталози с по 10 000 робота вътре, затова се доверих на избора на Снежка. И тя, доколкото рабрах, имала същите бавни машини като мен, което прави необясним избора на онзи връх на японското роботостроене, който е харесала за своя си проект. Както и да е. Всъщност обясним е - като направих някои (фантасмагорийно) груби сметки се оказа, че за времената се получават числа, с които много лесно се смята. Което пък адски ме улеснява! Преди да започна обаче трябва да намеря габаритите и още 1-2 характеристики на машините, което поне до момента се оказва ебати-мисията-невъзможна… Продължавам да се чудя откъде да започна! Може би все пак Kamasutra (Short Ambience Mix) на In Credo не е подходящ музикален фон за дейностите, свързани с проектирането на индустриални системи.

Мдааа…а понякога се получават и такива неща:

Източник: http://zedomax.com/blog/wp-content/uploads/2007/05/funny-escalator-1.jpg

На 21.03.2008 г. вечерта се случи нещо, което ме накара да се усъмня в житейския си избор и жестоко разклати из основи представите ми за света и за мене си в частност.

Ето и самата история: Бяхме на маса с Мери и компания [тракторист, полицай (шегувам се), юрист, изживяващ се като нещо друго, 2 студентки и аз - трета]. Почти като “роднина, милиционер, роднина, милиционер…” Read the rest of this entry »

Когато ме налегне убийствената скука търся спасение в Изповед. С пълното съзнание, че този сайт отдавна вече не е модерен в Блогосфера, си позволявам да пусна ново доказателство за това, че междинното звено между приматите и човека трябва да се търси именно в България. Насладете се на поредния връх в човешката еволюция:

 Дата на изпращане: 18 Януари 2008
“Аз съм момче на 16 години.Вчера стана нещо ужасно.Приятелите ми ме излъгаха да си направя путка - викат вземаш един буркан,облепяш го отвътре с дунапрен с Ц200,слагаш малко олио и ръгаш.И аз будалата верно така направих.Наистина като истинско,само дето както блъсках и се счупи буркана.Наряза ми се цялата главичка.Текна много кръв.Сега ме е срам да кажа на някой или да ида на доктор,но ме боли ужасно.Страх ме е да не ми стане нещо! Преди малко се опитах да пикая - ужасна болка.Кажете ми моля ви,има ли опастност да стане някоя инфекция и да ми го одрежат? Незнам какво да правя,а болката и срама са големи.”

Наистина не мога да разбера това сега някаква шегичка ли е, или сериозна изповед! Ако е майтап е много, много, много тъп. Ако не е - пак е много, много, много тъпо…ама и стряскащо и буди съжаление.

Всъщност много напомня на материалите във в. Лична драма. Чудя се дали да не направя и такава категория и да публикувам избрани творби от български автори. Ако се сбъдне сценария на Idiocracy може би дори ще се изучават и анализират в училище…

Случваше се така, че няколко пъти си сменях фризьорката. Винаги, когато съм сядала на нов стол и съм казвала, че искам да ми се махне цъфтежа и да се възстанови формата на косата ми, са ми отговаряли, че “ще се опитам да махна съвсем малко”. Звучи ми…отчайващо!

Явно всички, които ходят на фризьор искат да им се запази дължината с цената на ненапълно премахнат цъфтеж. Дори ако е възможно да не им личи, че са се подстригвали. Аз обаче държа да изглеждам, хм…освежена. Изумяват ме странните погледи, които срещам след изявлението ми, че не дължината е важна, а цялостния външен вид.

Мисля, че минавам за непретенциозна. В крайна сметка спестявам ненужното усърдие да правиш нещо, ефекта което никой няма да забележи…Единственият случай, когато се проявих като малко по-капризна беше скоро, когато казах “не искам да ставам жълта, а руса” и млъкнах. Доволна съм.

Почти всеки ден вървя по ул. “Манастирище” - минавам покрай бл.22, пресичам международното, спускам се по въпросната улица, прескачам линията и съм на пазара. От там - според зависи. “Манастирище” е улица, на която има само къщи с дворове. В тях има кучета. Те ме познават много отдавна и нямам никакви притеснения да минавам от там, защото не ме лаят и не скачат по оградите и вратите като ме видят. До днес…

Този път вървях в обратна посока - от пазара към вкъщи и още в началото си имаше необичайно оживление. От всеки двор се чуваше лай. В първия момент не обърнах внимание и си продължих и около 150м по-нагоре разбрах причината за шума. Една миниглутница от 4 доста едри кучета минаваше от там. Моментално настръхнах, защото животните очевидно бяха гладни. Имах 2 варианта - да мина покрай уличните кучета и да се надявам да не ме нападнат или да се метна през някоя ограда право при ротвайлера или немската овчарка и да се надявам, че ме познава достатъчно добре, за да не ме изяде. Read the rest of this entry »

Иска ми се веднъж и завинаги да уточня нещо: такава дума като “правЕлник” няма! Не и в българския правопис! Също така има разлика между “критерий” и “критерии”. Просветените знаят, че това са единствено и множествено число на една и съща дума и понеже аз не виждам никакъв проблем в изписването на символа “й” (било то печатно или ръкописно), но за сметка на това не желая да използвам услугите на преводач, опитвайки се да разшифровам текст на майчиния си език, държа все пак всички дружно да се постараем да запазим буквата “й” в употреба.

Също така изпитвам неистово желание да поясня и друго: възможно е преди 1 000 години да не са били използвани такива подробности като точки, запетаи и главни букви. Все пак аз държа като чета един съвременен текст да се дивя на съдържанието, а не на наследствената грамотност, предаваща се в семейството от времето на Първата българска държава насам. И на кой език, жив или мъртъв, трябва да го кажа, за да бъде разбрана?!  Read the rest of this entry »

Днес мярнах заглавната страница на “168 часа”. Най-горе в ляво беше написано: “Синът на емел етем влезе в бизнеса с недвижими имоти”. Реших, че написването на 2 имена (лично и фамилно) не е възможно да е печатна грешка, а дори и смело да приемем, че е,  то изглежда трябва и коректорът на вестника да е спял, хм…все пак за първа страница става дума. Сигурна съм, че е лично отношение. Или липса на уважение. Или и двете.

Другата ми теория е, че или има някаква радикална реформа в българския правопис, за която аз сега научавам (имената на министри се пишат с малка буква или журналистите са до там неграмотни, че не са забелязали грешката. Изключвам и двата варианта. Първия, защото българите по начало сме традиционалисти и тежко и горко на този, който посегне на езика, азбуката и правописа. Вторият вариант също го игнорирам, защото изпитвам някакво по-специално уважение към журналистическата професия. За това обаче ще обясня някой друг път.

Та какво ще кажете за този вариант на изписване на името? Има ли резон?

Аз от коли не разбирам, но има хора, които разбират. Затова ги моля да ми обяснят технологията на ремонт на споменатите вече машини.

Това, което виждам аз, е следното: Кола с вдигнат капак (защо ли?!), около нея двама-трима здрави левенти с ръце в джобовете (!?). Най-близко стоящият от тях се приближава още повече с една разтеглена лежерна крачка и побутва гумата на возилото с крак. Отдалечава се. Всички стоят и гледат (и обсъждат гаджета, но това е друга тема). След малко се появява още един и пуска капака на колата. Ремонтът е приключен.

Да, методът е интересен и по всичко личи, че е и много ефикасен - така се сменят спирачки, проверява се масло, сменя се съединител, там каквото има още…

Както се разговорих вчера за телевизия, не мога да отмина и рекламите. Всички знаят вече кои са Хилд, остава да разберете и каква нова реклама са пуснали: “Хилд Ви пожелава топла Коледа и уютна Нова Година!”. Доста нагло

Тук вече се чувствам лично засегната, защото въпреки всичките ми обяснения за Хилд и телефонните шарлатани, скоро баба ми се обади и щастливо ми съобщи, че е спечелила телевизор от томбола. Почти изпсувам на ум и с крайно отегчен тон я питам кога е заявявала желание да участва в томбола и каква е тя, нещо към някакъв магазин или какво, при което тя ми отговаря, че нямало такова нещо, а някакви хора и се обадили и нататък ви е ясно - ваучери, пари и т.н. Естествено като човек на години не е наясно какво е това “ваучер” и предполагам именно този факт спасява нея и доста други хора да се набутат по този начин…

Най-тъпото е, че преди време пак и се бяха обаждали и пак и бяха казали, че е спечелила телевизор. Тогава тя се върза за пръв път и при категоричния отказ на баща ми да и “съдейства” за получаването на наградата (условие: купуване на ваучери и диктуване на номера по телефона), тя се разсърди и подозирам, че и до момента си мисли, че заради нас не си е получила спечеленото.

Какво общо има това с Хилд? - Ами има много общо, защото и те се прицелват в хора, които по default са доста наивни. По темата Sulla е казал достатъчно и по много добър начин. Естествено това е бизнес - всеки печели както може, но мисля, че е неморално. И наистина нагло да пожелаваш топли и уютни празници.

Мисля, че е крайно време да проявя лош вкус: Харесвам тапицираните стени, които съм виждала по филмите. Особено, ако са шарени. Допадат ми и меките, фигурални тапети. Мразя гладки стени - изглеждат СКУЧНО.

Не знам от къде в мен тази любов към облягането на стената, но винаги съм го предпочитала пред сядането на близкия стол (или маса).

Верно, к’во се опитват да кажат с тази реклама? (от Капитал)

Абе аз защо не намирам такива неща из Русе?? Сигурна съм, че не само в София се търсят хора с всякакви професии във всякакви сфери (кърти/чисти/извозва в енергетиката).

Това е един от редките дни, когато абсолютно всичко е наред - никой не се заяжда с мен, никой не ме ядосва, всички са мили и нещата просто ми се случват. Сутринта беше студено, на обед се стопли - не се оплаквам от липса на разнообразие. Всичко може би щеше да е наред, ако нямах кофти чувството, че изпускам нещо съществено. Това най-вероятно ще се окаже тъпо невярно предчувствие или по-лошото, че ще се случи нещо неочаквано. Остава да видя какво е…Истината е, че напоследък съм много неврозна и най-вероятно тези ми чувства са един вид временно психясване. Случва ми се понякога.

Все още стои открит въпросът от какво се прави еко-кожата и има ли въобще такова нещо или е за заблуда било на еко-настроени клиентки, било за по-ниски мита при внос.

Ето тук открих нещото, което ми се иска да коментирам. “Виртуална църква”, “виртуални храмове” - не е лошо като идея, само реализацията някак ми е мъглява като перспектива. Все пак ми се струва, че има пари и в този сектор - щом се търси Остава да видим кога предлагането ще отговори адекватно на потребностите. А дали ще има виртуална джамия?? А как на входа ще се проверява дали влизат само мъже?

И аз вече малко късно да се разпиша по станалото напоследък известно изказване, че китайците били виновни за поскъпването на сиренето у нас. Честно не е лесно да се измисли такова оправдание за нарастващата инфлация. Особено, когато на масата народ не им е ясно, какво точно може да изнася България към Китай, при положение, че дори мартениците вече се внасят от там. Та както казах, травма без съмнение е имало.

Понеже съм в голяма група и съм на бизнес план към GloBul…ще започна от начало. Та значи днес ми се обадиха да си занеса картата со се телефона, за да му били правели някакви настройки. Отидох аз и чинно си го оставих, като си го получих обратно в 17:00. Взех си го аз и се прибрах. Установявам, че номерата в картата ми ги няма, но това не е болка за умиране, защото ги имам дублирани в телефона. И в стария ми телефон (повечето) и в органайзера…И все пак дразнещо.Преди 15 мин ми звъни някакъв странен глобулски номер, но докато сколасам да приема разговора, той се отказа да ме търси. И аз решавам да му звънна от любопитство да видя кой е. Какво ми беше изумлението, когато телефонът ми изплю следното съобщение: “Набираният номер не е в списъка с фиксираните номера”. Онемях! Пробвах още няколко номера на приятели, ама нъцки. Сега стоя и се ядосвам и се чудя какво да правя. Проблемът ще го решавам утре, ама сега съм меко казано обидена. Не съм от най-докачливите, ама това вече го приемам лично.

Днес темата беше за продажбата на новородени деца. Родителите (цигани) абсолютно доброволно се съгласяваха да продадат децата си. Цената на килограм на едно новородено беше около 500 евро. Спирам до тук…

Ами в общи линии репортажът се състоеше в това, че Мартин Карбовски се представяше по телефона за адвокат на гръцка гражданка, желаеща да си осинови дете от България. С продавачите говореха две момичета от екипа на Карбовски, тъй като той все пак е известно лице. Не съм сигурна дали съм хванала предаването отначало, но първо видях пазарлъка с един цигагин на име Сергей. Успяха да се договорят с него, но в последния момент той се отказа, защото получава помощи заради детето си - тригодишната Станка. Оправдаваше се, че той готово дете не можел да даде, но насочи журналистите към една бременна циганка - Ана. Тя се съгласи. Договориха се на 1500 евро и се разбраха Карбовски да отиде в болницата с парите, за да вземе детето. Журналистите не отидоха, защото ако бяха платили майката щеше да влезе в затвора, а детето и да се превърне във веществено доказателсто. Така или иначе то ще отиде в дом за изоставени деца, защото майката няма къде да го гледа - не разполага със собствен дом, двете и по-големи дъщери (на 15 и 18 год.) са омъжени, а тя живее с приятеля си, от когото всъщност е детето.

В края на репортажа стана ясно, че когато имало възможност децата да се продават, те се продавали, когато нямало, когато се пресекат каналите за износ на деца, те отивали по домовете за сираци и изоставени деца. Тъжна закономерност. Потресаващ обаче беше фактът, че мозък, сърце, две ръце, два крака, вътрешни органи - те струваха 500 евро на килограм. Не знам каква част от тези деца, без значение българчета, турчета или циганчета са били купувани само за да им бъдат взети органите.

Също в края на репортажа дадоха интервю с един уличен музикант с маймунка (мисля, че отново беше циганин), който каза, че не би си продал животинката. Офертата беше 1500 евро, колкото беше уговорката за детето на Ана. Човекът не се съгласи да я даде за толкова пари. А деца се продават. Той също беше потресен.

…по каква логика собственият капитал на предприятието трябва да се вписва в пасива на баланса! Нали в него влизат разходите и задълженията,  а в актива - приходите, наличните пари и  всевъзможните източници на пари? Къде бъркам??

 Това е част от e-mail, който получих. Обърнете внимание на удебеления текст:

26.04.2007 Universitet po hranitelni tehnologii Plovdiv/Stara Zagora
27.04.2007 Agraren Universitet Plovdiv
02.05.2007 Sofiiski Universitet 

03.05.2007 Universitet po Narodno i Svetovno Stopanstvo Sofia 

04.05.2007 Medicinski Universitet Sofia 

07.05.2007 Nacionalna Sportna Academia 

Време е да се замислим защо се получи така. Колко химически завода има в България? Кой контролира дейността им и нивото на отпадъците, които изхвърлят?

От кога стана нормално през зимата да е -15, а през лятото +40 градуса? Сега виждаме температурните аномалии, но скоро вече в началния курс ще се учи, че въздухът не е прозрачен, а сиво-синкав на цвят, а защо не и горчив на вкус? Може би в крайна сметка ще окаже вярно, че ще се разтопи Антарктида един ден. В някаква енциклопедия бях чела, че ако това се случи Лондон и Париж щели да бъдат под вода, а от това климатикът не може да ни спаси. Не знам, може би някой се утешава, че с промяната на климата ще започнем бизнес с производство и износ на  маслини, ананаси и банани в България?

Принципно не ме радва такъв хумор, но преди 2 дни дадоха кадри от репортаж, който излъчиха снощи, но аз не можах да гледам. Трябва да видя дали не е качен от някой в Vbox7. Става въпрос за ясновидката Джуна.

В общи линии излъчената част от репортажа изглеждаше така:
- Аз ти искам 500 лв. Други вземат по толкова на човек, а за семейство като вашето - 10 000!…Е какво са 500 лв? Все ще ги намериш от някъде.

Та аз не знам как да коментирам и съжалям, че снощи не можах да видя цялото видео. Факт е, че има хора, които вярват на такива шарлатанки.

Иска ми се тази тема да бъде видяна от повече хора:

http://gery.wordpress.com/2007/06/06/anti-charity/

Аз не знам какво да кажа, освен че някак си не ми е нормално физически лица да бъдат по-щедри дарители от институциите.

На който му се случи да му се наложи да поправя принтер, съветвам: НЕ СЕ ЗАНИМАВАЙ С ГЛУПОСТИ, губиш си времето.

Ще разкажа за моята принтерска одисея: стана така, че ми свърши мастилото и съвсем естествено извадих картриджа и го занесох в една фирма да ми го напълнят, защото мисля, не съм длъжна да разбирам от всичко. Трябваше да изчакам да ми доставят мастилата - около една седмица. Казах си ОК какво пък толкова. Питах за цената. Щяло било да струва около 10 лв., но не били сигурни, защото не знаели на какви пари ще им доставят на тях консумативите, със сигурност обаче нямало да бъде по-скъпо от 10-12 лв. Отивам аз на следващата седмица и ме сюрпризират със сметка 20 лв. Бях бясна, но се наложи да пия една студена вода, защото принтера ми трябваше. Прибрах се у дома и чудо: не печата. Ама нито един лист! Правих няколко опита за печат, за почистване на картриджа ама  нищо. Той принтера хабер си няма, че има мастило и че трябва да ми хвърля лист след лист. Тук вече съм зелена на цвят, защото закъснявам с нещата си. Наложи се бързо да си търся минолта център, за да съм сигурна, че ще ми направят разпечатките достатъчно качествено.

Няколко дни по-късно един познат ми подхвърли, че юнаците във фирмата са ми наляли скапано мастило, което въобще не е за моя принтер. Е не знам, това няма как да го позная - факт е, че не мога да печатам и това е единственото нещо, което ме интересува. Причините не ме вълнуват - плащам, искам и да получавам нещо на среща. Засега баланса стои така: при активите нямам нищо, в пасив имам 20лв. за пълнене на картриджа и 55 лв. - цена на съсипания картридж. Реших, че нямам излишни 55 лв, но спешно се нуждая от принтера си. Отидох в Технополис, за да си купя някакъв съвместим “резервоар” - около 30 лв. Оказа се, че него принтера въобще не го разпознава, но реших, че може би от яд нещо по-силно и грубо съм извадила предишния и съм окривила конкакта между картриджа и електрониката. Тук следва дълбока въздишка и пресмятане на ум колко ще ми струва удоволствието да го ремонтирам.

Как да е вдигнах се и го занесох в една фирма тип “гаражна бакалница”. Казаха ми, че след една седмица ще печата като нов. Цената на удоволствието да ми го поправят ще зависи от това какво ще се наложи да му бъде сменено. Отивам аз след седмица. И ми казват така и така “отворихме го, почистихме го, но не е проблемът в него, а в картриджа. Този, който си купила е куча марка - вземи от нас еди-кой си”. Е не, не съм толкова елементарна, защото цяла седмица принтерът ми не е бил включван. Целият беше заринат в прахоляк, ролките му бяха покрити с 1 пръст пепел, а при включване те се завъртат и се почистват сами. Стана ми ясно за какво давам пари. Дори не си спомням как се казва въпросната фирмичка, но тези дни пак ще отида да видя името и и ще го публикувам тук. Това не са търговци, а измамници.

Тази сутрин реших сама да видя какво и има на машината ми. Все си се надявам тайничко да е нещо по механичната част, а не по електрониката. Надигам капака и се взирам вътре. Там, където стоят картриджите, когато принтера не печата, имаше огромна локва мастило, при това незасъхнала. Направо се вбесих от това, че онези шарлатани ми искаха пари и ми казаха, че всичко било наред. А аз без много зор установявам, че нещо наистина не е наред. Все още не мога да се успокоя от факта, че наринах маса пари за нещо, което все още не работи. До тук сметката е такава: 20 лв за мастило, 55 - цената на съсипания ми картридж, 30 - за новия ,който не печата, 10 лв - за “диагностиката” в импровизирания сервиз. Бензина за размотаването из целия град и нервите не ги слагам в сметката и без това ми идва да пребия някого. Съвсем скоро обаче възнамерявам да публикувам имената на тези фирмички тук и не само тук.

Мисля, че дойде време да напиша и втората част от коментара си за съквартирантите във Vip Brother.

Ами отново нагласен сценарий. Този път сватба. Непонятно ми е що за комплексирано същество трябва да си, за да ти харесва цялата тази показност. Какво толкова прави този Здравко 2 години, че не се ожени през това време? И отново малко дете в къщата. Вярно - с родителите си е, ама то тези родители и те имат нужда от настойник, че дойде ли време да вземат решения, много лошо става.

Тази Христина е много намусено същество. Откровено и липсва елементарно самоуважение - да се омъжи за човек, от който е била бременна, а той през това време се е забавлявал с други. Наистина - не е знаел, ама остарели ли са ми разбиранията или какво, но не би ли трябвало, когато си обвързан с някоя жена да нямаш връзки с други??

…само смъртта и данъците са вечни. А напоследък и вноските по взетите кредити.

Днес се замислих как хората в тази държава успяват да изкарват n-пари, да харчат 2n-пари, да връщат още 1/2 n и на някои да им остават и за спестяване. Наистина голяма комбинативност се иска. Това, което написах не знам как ще се изтълкува, затова заявявам, че няма и нотка сарказъм в написаното. Тази ситуация аз я виждам всеки ден, тя е около мен. И не я проумявам - управляващите направиха избирателите си кандидати за нобелова награда за икономика. 

Става дума за Димитър Стоянов. Маса народ залъгва, че е студент по право. Казва за себе си, че е юрист. А в действителност е никакъв. Какъв щеше да е той днес, ако не бяха майка му, баща му, Волен Сидеров и др.?

С какво той е заслужил да бъде евронаблюдател? С какво право той излага страната ни пред цяла Европа с изцепките си? Някой ще каже, че е избран от гласоподавателите - нищо подобно. Хората, които дадоха гласа си за Атака, гласуваха за идеята “Атака”, за обещанията, за това, че не знаеха какво ще се случи след това, а вече бяха разочаровани от всички останали.

С какво право този човек ще се изживява като властимащ? Той няма необходимият образователен ценз за да ръководи група от 5 човека, пък камо ли цяла държава. За мен той е едно самозабравило се мамино синче, отгледано от хора от доста влиятелни кръгове. Та той след няколко години като реши, че иска да стане министър на правосъдието какво прайваме? Трябва да се сложи край на тези неща. Стига повече експерименти! Той е юрист толкова, колкото и аз съм министър на икономиката. Че в тяхното семейство се регистрират полети на зелени кучета, това отдавна е ясно на всички…бясна съм.

Писнало ми е от протежета с власт, от липса на пари за пенсии, но огромен излишък, отиващ за мерцедеси. Писнало ми е по-слабо образовани от мен да вземат неадекватни решения. Писнало ми е интелигентните бандити да забогатяват за моя сметка (защото така са написани законите). Писнало ми е от скапаната политика на държавата. Една тъпа мечта, която може би няма да се осъществи е изведнъж всички партии да се разформироват и сегашните политици да изчезнат в небитието. На тяхно място да се появят амбициозни хора с идеи и решения.

И тази тема стана низ от разбъркани и рошави мисли, но все пак мисля, че ще успеете да разберете накъде бия.