Представям се…
9 февруари , 2007
Казвам се Ива. На 20 години съм. Занимавам се с различни и често доста скучни неща. Като характер съм голям темерут и рядко говоря с хора, които не познавам или не харесвам. Старая се обаче да се държа културно и коректно с тези, които го заслужават. Търся: мъж на място :Р
Честно казано не знам какво да напиша тук и затова най-вероятно тази страница ще бъде редактирана по-късно.
Първа редакция: Понеже е модерно да се оставят координати за обратна връзка ето ги и моите:
- ICQ: 315-817-678 - malyk_Chaos
- E-mail: iva.tiholova at Gmail точка com
- Skype - подобно на пощата
Редакция 2: Не знам с колко удара мога да забия 7 см пирон в стената, но знам, че се боря за един малко по интелигентен свят. Надявам се, че един ден училището ще престане да бъде враг на децата и те ще ходят там с удоволствие…
Спирам да се хваля засега. Имам още много неща за споделяне, но не мога да нахвърля всичко за един път.
Редакция 3: Реших да махна част от нещата, които написах за себе си. Не знам защо така, но си мисля, че всеки, който се интересува от нещо, ще намери думите да ме пита. Имам си кактус
Това, естествено, няма никаква връзка с нещата по-горе, но просто ми дойде от вътре да го кажа.
Нещо ново за мен: обичам сини рокли и оранжеви тениски.
Панталони имам във всякакви цветове и наистина не знам от къде е тази мания винаги да се обличам цветно, но ми харесва. А иначе се старая да съм анонимна. Последното с цел да не ме забелязват нежелани индивиди и да ме занимават с глупости.
Редакция, номер пореден: Отдавна не съм обновявала инфото тук, затова мисля, че е доста удачно да копирам малко текст от профила ми в Русенци.Ето го и него:
- Рядко си давам много зор за нещо, но не се замислям защо нещата винаги ми се случват. Или щото съм голям инат или щото просто имам зверски късмет. И двете са верни.
- Не обичам много шум покрай мен, но ако ще го има, предпочитам да го вдигам аз. Май сега е момента да си кажа какъв съм нарцис и колко мразя разни хора да ме засенчват.
- Не съм толкова елементарна, колкото вече си мислиш, че съм.
- Много разглезен човек съм и затова доста трудно се впечатлявам от каквото и да било. Пък и рядко ме питат какво ми харесва, щото всеки си мисли, че знае от какво се вълнувам. - Обожавам няколко конкретни човеци
Тук следва намигане към конкретните човеци. (Много сте, затова не ви изброявам - ще взема да пропусна някого)
- Не търпя досадни и/или безпринципни хора, а както и такива, които не си гледат своята работа. - Харесвам шоколад в точно определени количества. И мартини, и мартини! Намигане към Гери и Таня…
- Умирам да казвам “Аз”, а в някои много специфични случаи казвам и “обичам ТЕ”…
- Мразя критика, особено от инфантилни доброжелатели. И от недоброжелатели мразя.
- Не съм лош човек, просто съм малко странна - осъзнавам го. Харесвам да виждам неща, които не съм виждала досега, да се занимавам с една идея по-опасни от ежедневните неща, да създавам теории и след това да ги сгромолясвам, да създавам прекрасно първо и ужасяващо второ впечатление. С две думи: да създавам. Освен това да се грижа за себе си, кактусите и драцената, а извън къщи да се грижа и за доброто настроение на приятелите си. С две думи: да обгрижвам. И най-вече да мисля и да се развивам - затова и мразя хора, които се опитват да ме лъжат и спират. В тази връзка съм малко като руснаците: Път е мястото, през което възнамерявам да премина. Иначе съм си много добричка и принципно дружелюбна…


14 март , 2007 at 17:48
Интересно защо го търсиш? Като необходимост , че другите са с някой или ….? Звучи забавно и аз търся ама все не откривам хахахахааа (не мъж де : ) .
Малко по сериозно убедил съм се , че с търсене най - много се съжалява ,не е ли то да стане всичко неочаквано някак стои като нагласено или твърде много ако се познават хората стават приятели . Обратното не ми се е случвало все още.
1 април , 2007 at 1:13
Евала, страхотен блог, евала! Все пак Русе си е Русе!!!И аз случайно се озовах тук, но вероятно ще следя развитието му… Страхотен дизайн, много добри и разнообразни теми с ясна гражданска позиция, чувство за хумор и ненатрапливост! Keep on! Или по-добре: dream on!
1 април , 2007 at 15:05
И да добавя: обичам комплименти
7 април , 2007 at 14:51
Днес пак си преглеждах коментарите и ми се струва, че В. е останал с грешно впечатление - дизайна на блога не съм го правила аз. Това е template на wordpress. Тъй като акаунта ми е безплатен нямам голям избор откъм външен вид и се задоволявам с каквото има. Но да, симпатичен е
12 април , 2007 at 12:03
И на мен ми харесва блогчето ти. Русе си е Русе, факт! Но пък и Ивките в него явно имат превес!
Поздрави! 
24 юни , 2007 at 15:56
защо подзаглавието ти е “с нахалство към просперитет”? вярваш ли в това? ако някъде вече си писала по върпоса, подскажи ми как да го открия
24 юни , 2007 at 16:47
За подзаглавието си има причина
Не съм разказвала, но май сега е подходящ момент.
Случи се така, че точно на изпита ми по “Икономика на предприятието” както се изпитваме с доцента, той ме пита: “Ти на колко се оценяваш?” и аз му отговорих “Искам 6″. Той направи една физиономия, която само той може да я прави и продължи да ме разхожда по конспекта. В крайна сметка оценката си беше 5.50, за да не е и той капо. Това го разказвам на една колежка и тя ми се смее и ми казва: “С нахалство към просперитет”. Тогава кипнах, защото тя вече се беше освободила по математика, а половината и курсова беше написана от асистента
Почти веднага обаче ми стана смешно и ми мина.
Все пак си мисля, че в днешно време това е едно много просперитетно мото
Може би трябва да е нещо от рода на “качества, пробивност, шанс”. Трябва да го обмисля 
10 септември , 2007 at 0:58
Как сте в Русйе?
10 септември , 2007 at 21:19
СупеЛ
Наводнение отдавна не е имало, но и да е имало - не съм разбрала, щото съм нависоко. Питай друго 
11 септември , 2007 at 10:55
Кой ще спечели изборите за кмет на София?
13 септември , 2007 at 12:05
Не съм врачка