Почитатели на поезията?

Напоследък ми се чете нещо различно. Например мерена реч. Признавам си, че поезията не ми е любимото четиво и определено съм привърженичка на прозата. Нооо…човек понякога има нужда от промяна

Затова се обръщам към читателите с питане дали могат да ме насочат към нещо интересно?

• да не е от нещата, изучавани в училище. Ще чета за удоволствие
• да е нещо нестандартно. Например древноегипетска поезия, латиноамерикански автори и т.н. Нещо нестандартно
• предпочитам сборник от няколко автора
• книгата да има интересен външен вид (ще чета за удоволствие). Това почти означава луксозно издание
• да не е сонетите на Шекспир
• може да е тематичен сборник: за любовта, за слънцето, за кафето или нещо друго
• да сте го чели и наистина да ви е харесало (или поне да познавате някой, който го е харесал)

Дали ще открия такава книга?

(Всъщност можеш да ми предложиш и интересна проза, стига да отговаря на горните условия)

Нетърпение

Най-елементарният начин да си доставиш радост е да получиш това, което искаш. Тъжно е, че чувството трае кратко и бързо изчезва през вратата. Обаче се чувстваш добре.

Есента не ми е от любимите сезони. Никога не съм имала подходящи обувки за нея. Но пък е някак уютна.

Вече нямам търпение да дойде 19.02.2010 и да отлетя за Белгия. Цял семестър в Антверпен. Последният ми като редовна студентка. Надявам се, че ще успея да се дипломирам през юни 2010. Иначе няма да има смисъл да чакам януари 2010. През август 2010 ще направя 23, а може и да уча в Германия. Може да съм в Япония. Може да съм на други места. Това все още е под въпрос. А може и нищо да не направя Засега ми остава само да си пия жълтата лимонада и да мисля накъде да поема. Или по-скоро да мечтая и да опитвам – възможностите са много.

Резервирах си вече самолетния билет. Натъпках куфара с всички глупости, които ще вземам и го претеглих. Влизам в норматива 15 кг се оказаха адски много багаж!

Опитвам се да събера смелост за TOEFL. Наясно съм с формата на теста, уловките и т.н. и все пак самото име TOEFL ме плаши. Трябваше още преди години да взема някой Cambridge сертификат и да не се главоболя сега.

Смяна на местата за отдих и една музикална новина

Днес се случи нещо странно. Денят започна нормално и се очертаваше и така да завърши – събота е, нормално е човек да се види с приятелите си, да върши с тях обичайните неща (кафе, магазини, приказки и т.н.)…но да ходи с тях по магазини за домашни потреби!? Да, по някаква причина решихме да влезем  в мосю Бриколаж и да разгледаме какво има. Беше ми интересно…даже си харесах една ваза и почти я бях надигнала да я нося към касата като се сетих, че всъщност нямам цветя за нея. Първи признак, че се неусетно превръщам в лелка. Или пък че започва да ми пука за поддръжката на дома.

На 2. октомври е излязла Erotic lounge 8 (Intimate Selection). Още нямам мнение, тепърва преслушвам компилацията. Жалко е, че е почти единствената свястна поредица за lounge.

Малко трудно ми е да повярвам, че е края на ноември. Някак бързо се измина годината. Беше хубава

Марибор: Ухилени български туристи с GPS

Точно в 9:53 словенско време влакът ни стоварва на Централна гара Марибор. Аз още не мога да повярвам, че сме пристигнали и с право: по-късно ще се окаже, че GPS-ът и Google Maps много заблуждават с разстоянията и това, което е 2 пресечки на картата всъщност ще се окажат 2 пресечки от по 5 км всяка… Е не чак толкова де, но приблизително! 40 минути сме се влачили с една доста добра скорост като бяхме хванали една зелена вълна на светофарите и почти не сме спирали.

Самият Марибор е едно адски красиво и чисто място. Първото, което прави впечатление, са легналите полицаи. Логиката им е съвсем различна от нашенските. Значи там не е една надигната бабуна, ами цялото кръстовище си е плавно надигнато, като по края са нарисувани пешеходните пътеки. По този начин хем се виждат отдалеч, хем е безопасно за малки деца да пресичат, но и не е никакъв проблем да се минава с висока скорост (например линейки и пожарни). После: има адски много светофари: буквално на всеки 20 метра. Почти се хващам на бас, че в Словения основният разход по колата не е бензинът, ами смяната на съединител!

Като съм започнала за улиците: нямат проблеми с паркирането! Има паркинги на всякакви очаквани и неочаквани места – във всеки блок, до всеки блок, в мола първите 4 етажа са паркинг, а последния – заведения и боулинг…паркинги да искаш! А номерата на колите са супер сладурски – първите 2 букви са инициалите на града, следва гербът на областта и накрая още няколко идентификационни цифри. Като цяло сред колите в Марибор преобладават малолитражките. Видях само едно луксозно БМВ, а поведението на шофьора ми напомни за дома… джипове въобще не видях в Словения, но там си имат пътища, не офроуд трасета. Пешеходците обаче също като тук си пресичат на тълпи като стадо и винаги има някой да притичва зад колоната Хей, да не си помислите, че всичко е прекрасно? Навсякъде има граждани от селски тип и за доказателство прилагам следната картинка, която освен манталитет, демонстрира и описаните по-горе номера на колите:

В случай, че не става ясно, пояснявам: това червенкото с двете бели линии отстрани е велоалея. Срещат се и в България! Това върху велоялеята е автомобил със словенски номер, спрял там по незнайна причина, защото наистина навсякъде имаше неплатени паркинги с много свободни места!

Следващото нещо, което почти веднага прави впечатление в Словения, са адски позитивните реклами. Не се майтапя! От рекламите им стуи невероятен позитивизъм и между другото трябва да проявиш истинско упорство, за да разбереш какво се рекламира:

След горната картинка, вече предполагам, че разбираш какво имам предвид.

Между другото в предния пост забравих да спомена нещо от изключителна важност:D : след като си подменихме билетите и преди да отидем на кафето си взехме от онези безплатни вестници, които се раздават на гарата. Беше по-скоро във формат на списание и вътре имаше актуални новини и телевизионна програма. Знаеш ли как е сериал на словенски? „Нанизанки“! А „Отчаяни съпруги“ беше нещо от рода на „Разочаровани госпожи“, ама на латиница. Всъщност словенския е адски близък до българския, но до онзи български, който се е говорил по времето на Освобождението. Илюстрирам с пример: на чешмата и викат „умивалник“.

Но да се върна на разказа! След слизането на гарата, решаваме, че ще ходим пеша до общежитието, за да разгледаме града, пък и двете с Пламена бяхме с куфари на колелца. Пък Васко да си носи сака Аз бях взела GPS-а от България, но и да не го бях вземала, оказа се, че телефонът ми има пълна и подробна карта на Марибор. Все пак се ориентирахме с гармина. Написахме улицата и номера и тръгнахме. Можете да си представите картинката! Като тръгвахме от България беше кучи студ, а в Марибор – 20 и няколко градуса! И ние с якетата и жилетките, мъкнем куфари, навигации и фотоапарати и пуфтим! Ухилени български туристи в Марибор. Направим 5 крачки и насъбрем багажа, за да спрем да снимаме нещо. А то определено имаше какво да се снима. Марибор може да се похвали с интересна архитектура. Да не забравя и хората. Словенските мъже са СТРА-ХОТ-НИ! Ама hot, hoT, HOT! Високи, стройни и атлетични. Не се шегувам, в Словения дебел мъж не видях. Кльощав – също. По-късно като обсъждахме с Пламена и тя сподели същите наблюдения.

Споменах, че колите са основно малолитражки. Имаше обаче някои интересни неща. Не, нямам предвид конска каруца и баба, говореща си по мобилния, докато я управлява. Имам предвид някои доста стари модели автомобили, които определено са гледани добре и наистина ти става кеф като забележиш нещо подобно:

Като споменах по-горе архитектурата доста се зачудих дали сега да публикувам снимки или да ударя отделен пост по темата, но нека бъде сега:

Това отгоре е катедралата от далеч и часовникът и в близък план. Въпросният часовник е от другата страна. Не знам доколко си личи от снимките, но сградата е наистина респектираща и красива. Това отдолу е някакъв паметник на нещо, което не разбрах какво е, но е много изпипано. Съжалявам, че нямам снимка в близък план, за да я оставя голяма и да покажа детайлите. Площадът е огромен, но и по принцип улиците там са с два пъти по-широки тротоари, освен когато става дума за малки улички, които по естетически съображения са оставени тесни.

Навсякъде по сградите има цветя. Изглежда хората там страшно харесват този тип украса, защото рядко може да се види сграда без никакви растения по нея: дали ще са цветя в саксия, бръшляни или рози, няма значение, растения обаче има навсякъде!

Това на снимката долу е някакъв архитектурен паметник. Табела какво е точно нямаше, но пък за сметка на това тази сграда присъства в почти всички каталози за Марибор.

Това отдолу в ляво на снимката е хотелче. Не се шегувам: съвсем истинско хотелче е, което приема гости. На терасата можеш да си пиеш кафето на масичката и да гледаш отдолу хората, минаващи по моста над реката. Сградата му продължава и отстрани под моста на още 2 нива. А отдолу има малка тясна уличка като тези по италианските филми за мафията.

Това пък е някаква административна сграда, но тя не е интересна. Снимах я заради статуите на покрива и за да онагледя как изглежда една нормална улица в Марибор. Маркировката не се вижда много, но за сметка на това от снимката можеш да добиеш представа за количеството знаци, което словенците праскат на всяко кръстовище. Колчета също има с цел противодействие на нагли шофери. Аз такива (с изключение на онзи с БМВ-то) не видях.

Освен нанизанките и разочарованите госпожи имаше и други усмихващи неща:

За финал: 3 снимки на града от другата страна на реката!

А по реката имаше патки и лебеди. Патките бяха далеч, а моят апарат е с малък зуум. Един лебед обаче благоволи да се приближи за фотосесия. Бас хващам, че от сега нататък това ще е най-известният словенски лебед в България!

Марибор: Люблянско кафе и влак, пълен с немскоговорящи

След като изтървахме влака с една минута, направихме бърза справка с предварително разпечатаното от мен разписание (още от България) кога ще дойде следващия директен влак. Изтървахме първия, защото го чакахме на грешния перон, представяш ли си ако пътуваме във влак със смяна, кой знае къде щяхме да се озовем накрая!? Следващ влак: 8:05, проверих си часовника сигурно за стотен път, дали вече съм на словенско време и тримцата с Васил и Пламена решихме да се пробваме да си подменим билетите.

Слязохме долу, там където се продават билетите и отидохме на същото гише, от което си ги купихме. Обяснихме на твърде характерната за 5:30 сутринта разновидност на английски, че въпреки стоварването ни на перона в 30 минути по-рано, все пак по някакъв начин сме успели да изтървем влака. Служителката се обърна към колежката си с думи много подобни на „Ебаси тъпите чужденци, как са успели да изтърват влака!?“. Тя си нямаше на идея, че я разбираме… Тримата естествено се направихме на утрепани, защото разчитахме, че ще ни подмени билетите for free, иначе почти 15 евро ги духнахме за нищото. Подмени ни билетите и ни изгони по живо по здраво. Понеже имахме адски много време (което не елиминираше възможността да изтървем влака за втори път) решихме да пием по едно кафе в някое от близките барчета. Споменах ли вече, че още при пристигането ми направи впечатление това, че имаше адски много народ по улиците и че всички барове си работеха още от 5:30 сутринта? Мдаа, стоварихме се на най-близкото кафе и типично по български решихме, че ще дойде сервитьорка да ни вземе поръчките. Нищо подобно! – Самообслужване. Но пък имаше wifi! С Пламена пратихме Васил да ни вземе кафетата и да иска паролата за мрежата. Оказа се ебаси паролата.

23:05, едни твърде уморени и отчаяни мисли

23:05 е. От две седмици съм уморена като труп. От две седмици обикалям всякакви канцеларии в университета, сайтове на немски университети и не знам още какво в отчаян опит да насъбера всички нужни документи, за да мога да ги подам за една стипендия. Крайният срок е 13-ти ноември, а аз нямам и най-бегла идея дали ще сколасам. „Ще видим“… а в четвъртък е празникът на университета. Неработен ден естествено. Присъствен, празничен, и все пак неработен.

Седя си аз в този час на компютъра. Мислех си да проверя за още възможности къде бих могла да искам уверение, че отговарям на изискванията, въпреки че всеки е наясно, че всъщност не отговарям. Пък и да отговарям, няма как да го докажа. Академичната справка е нещо адски сложно за получаване, пък трябва и превод. Ако опра до превода само, ще си ударя гъза в тавана, заклевам се.

Седя си, защото вече съм прекалено уморена, за да мисля. Не си спомням какво точно щях да правя. Но всъщност се чудя каква беше причината да се захвана. Още отначало видях, че срокът е прекалено кратък. Не е и като да нямам опит с администрации. И друг път съм вадила документи и знам, че никога нищо не става в срок и винаги поне 1 длъжностно лице е в отпуск или болнични. Още от началото видях, че документите, които се искат струват прекалено скъпо за човек, който има нужда от стипендия (80 кинта академична справка, поне за уверенията не се плаща засега, иначе вече трябваше да съм продала апартамента на нашите). Верно, какъв беше смисълът да се захващам с това!? Толкова много ми е писнало, че чак не ми пука. И ако не бяха всичките тези пари, които дадох през последните две седмици, просто щях да отсвиря всичко. Е да, но сега не мога.

Имах доброто намерение да си напиша един пространен разказ за пътуването и конференцията в Марибор. И това ще стане, но няма да е тази седмица. Знаеш ли, много съм зле.

Марибор: Пътуването и гарата в Любляна

И така, след като вече си бях купила билета, стиснала заветния международен паспорт, европейската ми здравноосигурителна карта и известна сума в евро, събрах багажа в куфара и се понесох към София!

Тук може би е редно да направя едно лирическо отклонение: вечерта преди да отпътувам за София, говорих в Skype с едно от момичетата, които по принцип си учат в Марибор, и тя ме помоли да и взема едно пакетче чубрица, защото и липсвал аромата. Странна молба, но се съгласих, даже взех повечко и веднага я сложих в куфара, за да не забравя. После станах от компютъра и тръгнах да си върша някаква друга работа и като се върнах, вече ме очакваше молба и за 2 пакета семки, но този път от друг човек Чубрица взех, семки не взех.

Връщам се обратно на момента с отпътуването. Знаете как е: товариш си куфара в багажното и вземаш като ръчен багаж колкото можеш да носиш. В моя случай това беше почти буквално, защото въпреки че багажът ми беше лек, носех прекалено много неща, които просто не можех да оставя в багажното (техника). Хубавата ми черна чанта, в която се оказа, че мога да събера дори нетбук с чантата му, беше издута като балон. Дори не като балон, ами направо като дирижабъл. Снимка няма да приложа

Натоварихме се в автобуса с Пламена и Васил и решихме, че приключението е започнало. Честно, не мислех, че е започнало ЧАК ТОЛКОВА буквално, колкото се оказа.

Спомен за едни череши

Беше черешово време. Слънчево, топло и адски хубаво. Онези дни, в които със ставането си отваряш прозореца.

По това време стаята ми имаше съвсем различен външен вид, най-малкото бюрото ми беше точно под прозореца и имах стол с колелца. Комшийчетата бяха навън и ги слушах как се уговарят да ходят да крадат череши. Точно под Международното има много къщи с дворове и повечето тогава си имаха поне по една череша до оградата. Въпрос на чест, най-вероятно. Винаги съм била луда по череши и си спомням, че много исках да отида с останалите. Обаче останах вкъщи да чета. Най-тъпото ми решение, ever.

Странно, че днес 14 години по-късно съм на друго мнение. Наистина странно.

Какво търси българинът в интернет? Search term, номер пореден

Кратка подборка от сърце. Този път средностатистическия потребител на търсачките не е чак толкова усърден в измислянето на убийствени search terms, но все пак има някои доста добри попадения. Дори гениални!

facebook na izvestni li4nosti - това все по-често довежда хора до моя блог. А е толкова по-лесно просто да напишеш в търсачката на Фейса името на човека, който те интересува и да видиш дали е регистриран или не…

отрова за котки – това се търси в специализираните магазини, а не по хорските блогове

евгени игнатов и гергьовден - тук повдигам вежда и не знам какво да кажа

snimki na teodora andreeva ot 2000 godinа – и аз мисля, че тогава изглеждаше много по-добре

до колко издържа квасеното мляко – нямам идея. Проведи експеримент с няколко марки

skuka – да търсиш „скука“ в интернет. Нямам думи.

„му е ампутиран“ – кое!?

хвърляне на боб - наистина има много и разнообразни техники: 1) ще стане ли или няма да стане. 2) обича ме или не ме обича. 3) ще срещна ли извънземни или няма да срещна. 4) ще ми дойде ли или няма да ми дойде. 5) прояви творчество

как да нарисуваме семейство симпсън – с водни боички!

„сериал като отчаяни съпруги“ - нямам идея

razlicni nishta – интересно детето, дето го е писало това, какво ли си е мислело, че ще намери!?

как на winamp да направя смесване на песни – OMG!?

кутия бисквити с лепене - бисквити за лепене…и ти ли прочете същото като мен? Доколкото знам аз, бисквитите са за ядене

nadpischeta мразя те любов – пффф, обичайните тийн глупости

прочетох мъдростта на джеймс алън – браво на теб! Заслужаваш медал за усилието. Кой, по дяволите, е Джеймс Алън!?

красивите имат сайт за запознанства – по-скоро кухите…

секс клипове с лелки – оставам безмлъвна

Ходене по малка нужда често вечер – това като го прочетох се сетих за оная реклама с ходещия писоар. Добре де, с това не биваше да се подигравам – очевидно човекът, дето е търсил това има медицински проблем.

най-новата българска песен – гугъл знае всичко. Според някои даже умее да чете мисли

дразнещ шум от съседите – живеем в България

осем независещи от мен причини – да какво!? Търсиш си оправдание за нещо ли?

die gerettete zunge zusammenfassung – тарикатите никога няма да свършат. Тези деца не проумяха, че Die gerettete Zunge го дават в абсолютно всяка немска гимназия и учителките са чели цузаменфасунга в безброй варианти – точно на това произведение не можеш да предадеш готова разработка – поне 5 човека са предали същата преди теб. Силно се надявам най-накрая тарикатлъка на малките да им излезе през носа.

домашни чехли – да търсиш в интернет домашни чехли. Оставам безмлъвна

стара мома –

смешни коплети от песнички – ъхъ…

сряда е най-тъжният ден в седмицата – вярно е. По средата на седмицата: човек вече е уморен като труп, а почивката е далееееееч

бастун да купя – ми купи, какво да направя аз!? Да ти отворя компот!?

как да разбера дали да нося сутиен –

моето лято съчинение на руски – мда, по този начин се търси съчинение на руски, ш`знайш!

Сайт за запознанства в Монако – някое русо иска в Монако. Ама те така ако ставаха работите…

може ли да има нов абзац в преразказ – а защо не!?

Марибор: Документи, документчета и малко куфари

След като си подадох заявлението за международен паспорт, реших, че вече съм си уредила пътуването. В крайна сметка знаех вече как ще стигна до Любляна, а от там и до Марибор. Въобще ми беше излетяло от главата, че може би все пак ще ми е нужно нещо, в което да си нося багажа.

Нещото, реших, че трябва да е куфар с колелца. Мислех си, че са само един вид и се различават само по дизайна на предните джобове. Това естествено се оказа, че не е точно така. Основната разлика била в това, къде се прибира удължаващата се дръжка: дали влиза в самия куфар в една по-дебела тръба и така е доста добре защитена или пак се прибира, но в нещо като външен джоб и си остава открита на удар. Гледайки куфара отвън и двата варианта изглеждат еднакво, разликата се вижда при отварянето. Аз, честно казано, като излизах да си купувам моя хич и не се бях замисляла, че ще навлизам в такива подробности: един куфар в крайна сметка, какво толкова!? Ама тоя куфар като пропътува 1000 километра нещата изглеждат по съвсем, съвсем различен начин. Особено, когато по-късно се окаже, че ще носиш 2 стъклени бутилки вино в него. Особено, когато едното е искрящо и може да му изгърми тапата. И особено, ако си носиш шоколад и през целия път на връщане, въпросният шоколад ще трябва да съжителства в един куфар с почти всичките ти дрехи. Та такива истории

Все пак не съм толкова тъпа да си държа виното навръщане в куфара но то си беше точно там, когато си хванахме таксито от общежитието в Марибор до гарата и решението ми да го махна от там дойде, когато на слизане от таксито установих, че Васил е сложил моя куфар отдолу, а отгоре е метнал 30-килограмовия, пълен до горе куфар на Пламена. Признавам си обаче, ако това не се беше случило, може би винцето ми щеше да си пътува точно в куфара чак до Русе Все пак поражения нямаше. Дори нямаше и помен от поражения.