Марибор: Подготовката за заминаване

Това е началото на серия постове за пътуването ми до Марибор. За мен си беше голямо приключение, надявам се да ви хареса разказът

Всичко започна на 14-ти септември, когато в пощата ми кацна писмо от Europe Direct. На Gmail това му е хубавото, че веднага си казва, когато има нещо ново. Отварям аз със затаен дъх и виждам първите думи:

„Congratulations! You have been accepted to participate in our international youth conference Meet me in Creativity.

Please confirm by e-mail, that you are still interested.“

Почти умрях! Уж седнах да пиша mail за потвърждаване на участието, а забравих не само английски и немски, ами и български. Няколко пъти се въртях, отварях и затварях пощата и четох и се почесвах, ама да! Правилно съм разбрала – грешка няма! Ще се ходи в Марибор!

Написах мейла криво-ляво, нали споменах как бях откачила от радост, че съм одобрена!? И малко по малко се върнах в реалността: аз аджеба как ще стигна до Марибор? А къде точно в Словения се намира Марибор? А в Марибор английски всички ли говорят? И ето ти куп въпроси без отговор. Седнах да правя проучване

Много бързо с Google Maps установих къде е Марибор и не знам защо реших, че от там ще бъде добра идея после да посетя Грац и Виена. Че аз нямах никакво време и за Любляна даже, но и до там ще стигна Та, разбрах къде е Марибор и реших, че е време да си търся транспорт. Оказва се, че до Марибор няма нищо директно. Не че е изненада – даже не бях чувала за този град, преди Мария да пише за него. По-лошото беше друго: трудно беше да се открие и транспорт до Любляна, който да ме достави там в деня, в който искам.

Всъщност този проблем се оказа доста лесно решим. Просто някак си ми беше избягало от съзнанието, че има и други автобусни фирми освен представените на русенската автогара. Фирми, които също не бях чувала, защото нито ми се беше налагало да пътувам за чужбина, нито за някоя друга странна дестинация в България. То всъщност в България за мен странни дестинации няма: обиколила съм всички градове, села и паланки. Всички с изключение на Пловдив, който по някаква причина винаги се е случвало да го заобикалям. Просто кофти стечение на обстоятелствата. И така: начинът за намиране на транспорт до където и да е, е търсене в Google или песещение на място и обикаляне на абсолютно всички офиси на автогара Сердика в София. Аз ползвах първия вариант. И така: Юнион Ивкони отпаднаха бързо като вариант, защото те стоварват в 3 през нощта на някаква бензиностанция край Любляна. Пълен абсурд да се съглася на подобно нещо! След това попаднах на Евротурс. В първия момент ме притесни, че по график трябва да съм в Любляна в 5:30 сутринта. Какво да правя там по това време!?

Отказах се засега да търся автобус и реших да проверя сайта на словенските железници за разписание и цени. Оказа се, че до Марибор има влакове общо взето на всеки час по всяко време на денонощието. Идеално! Някои от влаковете бяха обикновени, те обаче имаха прекачване на Zidani Most. Вече съм разказвала приключението ми с пътуването до Велико Търново с влак и как едва ли не слизах в движение на Горна Оряховица, за да се прехвърля на другия влак, защото бях забравила, че линията не е директна. Някакси не ми се повтаряше номера, особено в непозната страна. Директните влакове обаче бяха InterCity – супер! Така де – такъв още не бях виждала на живо и ми беше интересно. И така: избрах влака от Любляна до Марибор преди да избера автобуса от София/друг-който-и-да-е-град до Любляна.

Някъде по това време се сещам, че ще ми трябва международен паспорт, какъвто още нямам. Не ми се дават 30 пари. Решавам, че ще си търся транспорт през Румъния. Това се оказва тъпа идея по 2 причини:

1. няма транспорт през Румъния – на автогара Русе една служителка ме излъга, че имало било линия Русе-Виена и от там мога да си хвана нещо за Словения. Това за Виена и Словения е вярно – Виена е на близо, маса австрийци посещават Марибор, дори и във влака се чуваше уеко диалектна, но все пак разпознаваемо немска реч. Но! Прибрах се у нас и веднага драснах на фирмата мейл да ги питам за цени на билети и други подробности. Те ми отговориха наистина учудено, защото те въобще не били имали автобуси до Словения или Италия, а били най-голямата фирма за транспорт до Турция. Шах и мат!
2. дори и да имаше транспорт през Румъния, времето се удължава много. Като потърсих още отзиви по форуми разбрах, че пътищата им били ужасни и че самата Румъния била все едно влизаш във филм на Костурица. Между другото и Сърбия се оказа същата, но за това може би в следващия пост

С две думи, стана ми ясно, че международен паспорт ще ми е нужен и да се готвя психически за идеята, че ще минавам през Сърбия. За нея отзивите са, че е циганска държава. Потвърждавам тези отзиви. Но и за това в следващия пост.

До тук имам избрана фирма за транспорт от България до Любляна и разпечатан списък с разписанието и цените на билетите Любляна-Марибор и обратно за съотвените дни. 2 дни по-късно отивам да си подавам заявлението за международен паспорт в съответното РПУ. Всеки си е вадил документи, знаете как е: 2 снимки, попълнено заявление, внесена такса в банка, акт за раждане, среща със служителка на гише…

Не мога обаче да не спомена плащането в банката По принцип най-близкия клон до моето РПУ е на Алианц. Те обаче имат една тъпа измислена почивка на обед, която не съвпада с почивката на РПУ-то, която все пак изчаках да свърши – нямах избор. Та заради тъпата им и не на място почивка (коя банка в 21-ви век затваря – винаги почивките се вземат от служителите на смени. Честно сефте виждах банка да е затворена в делничен ден през работно време!) трябваше да се разходя и да търся друг клон на някоя друга банка. Сетих се, че Алфа е наблизо. Попълних си набързо вносната бележка и понеже като вляза в банка IQ-то ми пада с поне 90 пункта гледах като теле в железница: никога не съм можела да се оправя в банка и да се насоча към правилното гише, на което може да бъде изпълнено искането ми. Пък и те исканията ми са еднииии…друг път ще разкажа за онзи случай, когато ме подгониха лудите и се бях друснала в един клон на една банка с искането да си открия сметка в корейски вонове. Физиономията на служителката тогава: безценна!

Та с попълнена вносна бележка, точно парички в ръката и светнал поглед се засилвам наслуки нанякъде. Стоварвам се пред гишето и чак тогава поглеждам служителя, че да му обясня коя съм, каква съм и какво искам. Лелееее, пред мен стоеше най-красивия около 26-годишен мъж, който съм виждала през живота си!

Подавам си аз биляжките и парите, той там нещо пише на компютъра, разпечатва разни работи, дето по-късно ще трябва да подпиша, а аз съм се подпряла почти с гръб към него и зяпам из офиса. Абе кефя се на климатика, защото точно този ден беше 100 градуса навън! По едно време чувам из зад гърба си: „А едно номерче ще ми дадеш ли?“. Обръщам се светкавично и го зяпвам ама наистина шокирано! Да, наистина е най-красивия мъж на света, ама професионална етика, това-онова!? После поглеждам към вносната ми бележка, която е много различна от на останалите банки, и изведнъж в съзнанието ми проблясва спомена, че в тая вносна бележка наистина имаше поле за някакъв телефонен номер, ама аз нали съм индианец и не знаех кой номер да напиша: моя ли, на РПУ-то ли, на банката ли…и го оставих празно. Та сапикясах се аз и супер изнервено си издиктувах номера. На излизане от банката супер ме беше яд, че аз не му исках неговия номер защото си заслужаваше срама от подобно нещо Ама излязох си от банката, подадох си заявлението с бележката за внесена такса и двете снимки и от тук нататък не е интересно. Пък и стана доста дълго.

В следващия пост очаквайте: как да си извадим Европейска здравна карта и през какви препятствия е нужно да минем, за да я получим. Защо всички редовни студенти в България имаме по една неплатена здравна осигуровка. Практически съвети по избиране на куфар с колелца и какво е важно да се гледа от всяка шматка като мен.

Ииии паля маратонките…

…първо към София, а от там и към Любляна. Утре по това време вече трябва да съм минала сръбската граница, а вдругиден да търся из Марибор wifi, за да мога да блогна новините Вече съм стегнала куфара, проверила съм какво ще е времето и остана само да разпечатам разписанието на Intercity-то. Батериите на апарата се зареждат и дано не съм забравила нещо.

Като се върна на 29-ти най-вероятно вече ще знам дали ще бъда Erasmus student за последния си семестър като редовна студентка. Ииии да: вече знам каква дипломна работа ще пиша! Въобще новините около мен са поне един милион, но засега нямам време да ги споделя. Стискайте ми палци за Erasmus-а! А аз почти обещавам обзорни снимки от Марибор

Bollywood ритми

Сега…загледай се внимателно в клипчето.

Кажи ми сега, не си ли мислиш и ти същото като мен. От толкова поскачане и размахване на крайници как не им се развалят прическите? На мен пломбите щяха да ми изпопадат, заклевам се.

Но я виж какви цветове, какви костюми, какви бижута!

Музика и технологии. Приключението на една песен

В някои отношения съм абсолютен индианец, заклевам се.

Преди седмица научих от Явор, че телефонът ми бил имал ефекти на темите. Днес научих, че WinAmp имал функция за автотагване на песните. Нея поне сама я открих. Възможно ли е, по дяволите, да търся една песен с години, после някой да ми прати клипче, озвучено с тази песен, а никой да не знае кой е автора…възможно е. Та днес се плеснах по челото как не съм се сетила да хвана част от текста и да го намеря целия, наедно със заглавието в някой сайт с lyrics. Иииии съвсем случайно видях Tag Editor-а едно завряно бутонче „Autotag“. Познай! Въпросното бутонче прави някакви магии, включващи анализ на песента, ровичка 3-4 секунди в нета и ти попълва данните за автор, заглавие на песен и албум. Само обложка не вади!

Edit: изглежда магията не работи с всички файлове, защото една песен ми я обърка. Но все пак ми даде нещо много близко до това, което търсех.

А самата песен, за която ми идва да си ударя гъза в тавана, е ето тази:

мдааа…даже и в Youtube няма истински клип. Иначе: Blero – Sexy moves

The Mentalist

Сравнително нов сериал. От Замунда може да се свали в пакет целия първи сезон, като само за 11 епизод, не знам по каква причина, няма субтитри. Това обаче не е никакъв проблем, защото актьорите говорят ясно и разбираемо. В момента се излъчва втори сезон. Доколкото знам, върви и по ProBG, но нямам нерви да гледам по един епизод дневно/седмично по нощите.

Накратко: това е един криминален сериал с интересен сценарий и добра режисьорска работа. Главният герой можеше и да не е такъв мазник, но това може да се преживее. Същият този се явява д-р Хаус-а на сериала – умник, който никой от останалите герои не може да понася, но пък си върши работата добре. Шефката му е жена и му търпи всичките глупости. Убийствата, които се разкриват, са интересни като замисъл и чуднички като изпълнение.

Още по-накратко: ако харесваш Heroes и Dollhouse, този сериал ще ти допадне. Приятно гледане!

Cesaria Evora

Имам да кажа само едно нещо: Cesaria Evora е ГО-ЛЯ-МА!

И това ако не е най-доброто изпълнение на Besame mucho!

(Абстрахирай се от външния вид на певицата, това не е чалга в крайна сметка.)

Кратки от последните дни

Досега не ми се беше случвало да пия уиски в 15:30 Русенско време. Днес и това ми се случи по случай случая „Рожден ден на Снежка“. Да е жива и здрава, малко са хората, на които може да се разчита винаги. Мога да изредя още един милион пожелания, но не мисля, че има смисъл – тя си постига всичко сама с труд и упоритост.

————

На 25-ти заминавам за Словения. Можеш да се досетиш колко много се вълнувам, че отивам на нещо интересно и ще се запозная с нови страхотни хора. Нямам никакво търпение. Все още не съм съставила списъка какво ще мъкна с мен в куфара (да, взех си нов куфар – кафевичък, много готин!) и съм убедена, че ще забравя нещо. Има още толкова много време, а сън не ме лови направо! Който желае картичка може да остави един коментар с истински e-mail, за да го потърся и да ми даде адрес за пращане

————

Напълно се провалих на Финансово право по ред причини, като основната е мързел. Аз поначало нямах намерение да уча за повече от 3 по тази дисциплина…както и да е. Чакам резултат, но ми се струва, че ще се явявам и януари. Дано вещното да ми е по-интересно, иначе този семестър ще съм пълен провал. Преди няма и 6 месеца се покъсвах от четене и имах чувството, че ми расте трето полукълбо на мозъка, заради постоянното главоболие, а сега съм го ударила на уволнение. За никъде не бързаме…

———–

Предстои ми дипломиране 2010-та и само се моля темите за дипломни работи да не са убийствено тъпи както всички минали години. За човек, имащ идея от производство, повечето теми звучат като „Водата е мокра. Докажете с пример от практиката“, „Слънцето свети, а вятърът духа. Европейски измерения на вятърното духане“, „Такса мост е висока. Добри практики и методи за спестяване на плащането и“ и т.н. все в този дух. Миналата година харесах две формулировки, но не мисля, че съм способна да разтегна 100 страници локум за нещо толкова ясно и конкретно посочено. Мразя разтягането на локуми за неща, които могат да се кажат с 5 приказки.

По всичко личи, че Онзи отгоре и този път няма да чуе горещите ми молби. Ако се реализира най-големият ми страх в тази връзка, ще напиша поема за изстрадалия студент от специалност „Индустриален мениджмънт“  и после ще се самоубия ритуално, заклех се!

————-

Освен пътуването за Словения, ми се случват и още много много хубави неща. Някои е рано още да ги споделям в блог. Странно, защото иначе не съм суеверна, но ще си позатрая известно време. Други – просто не са за споделяне тук

Още не съм благодарила на отзовалите се по предишния пост. Благодаря ви много за изразените мнения!

Имам нужда от експертно мнение

Значи всичко започна с това, че нокията започна да се държи странно малко след като vivatel си смениха името и логото. Под „странно държане“ имам предвид, че:

1. телефонът си гаснеше, когато си иска
2. на моменти губеше мрежа и после пак я възстановяваше
3. батерията от 4-5 дни започна да държи по 2
4. самото устройство забиваше и отказваше да се изключи от бутона
5. забиваше на включване и се оправяше едва след 3-4 вадения на батерията (последния път)

И още няколко неща, които отдадох на моите софтуерни занимания, но сега като се замисля, може и да не са се дължали на страстта ми към врене на нос, където не ми е работа.

И така! Занесох телефонът във vivatel, така де – vivacom за ремонт. Проблеми никакви – взеха го, учудиха се, че съм успяла да му видя сметката толкова бързо, описах проблема, взех си протокола и си тръгнах. В мен остана целия комплект, включително картата памет и сим-картата.

Понеже не мога да остана без телефон, сложих сим-картата в стария апарат, който ми служи вярно над 3 години и до момента не е имал никакви проблеми. Батерията му държи по 1 седмица. Какво ми беше учудването, когато въпросният SonyEricsson Z520i изгасна на втория ден от изтощена батерия. След това започна да губи мрежа от време на време, да минава в нещо като standby режим, да забива и въобще да се държи твърде странно. Най-плашещото беше, когато снощи през кратки интервали проблясваше само единия светодиод, около клавиатурата (мисля, че иначе са 6), а телефонът беше затворен, а този светодиод, както и всички останали свети само при повикване. През последните месеци, след като си купих нокията, сони-ериксонът беше в майка ми и тя не се е оплаквала от нищо, най-малкото пък от бързо разреждане на батерията.

Питанката е: възможно ли е проблем в сим-картата да причинява чак такива проблеми? Ако да – то тогава трайно ли ги причинява?? Не се смейте, с голямо желание си купих нокията и за 5 дни тук без телефон, почти се поболях от мъка. Та утре ще скокна до вивател за нЕкои разяснения. Иска ми се да чуя и вашето мнение, защото пък е твърде възможно и да си внушавам…