Search terms за последните дни или накъде върви светът

makedonsko porno – съжалявам, не ми се намира такова. Пък и винаги съм си мислела, че край Охрид не живеят македонци, а сбъркани българи. Отдавна ми е писнало от политически коректни глупости.

grozni saitove – доста обидно е да ти намерят блога с този search term

домашни чехли – някой примат се е добрал до компютър с интернет, за да търси с гугъл „домашни чехли“

ws teleshop – г-н Хорст Фукс е българин, точка.

Виктор Лустиг – това във връзка с историята за продажбата на Айфеловата кула за скрап.

кюнци – да търсиш „кюнци“ с Google. Някой явно яко го мързи да се смъкне до пазара и да провери какви са цените.

съчинение как прекарах лятото - имам над 15 хита по този search term. На някой яко му куца въображението и не може да си напише съчинението сам. Но аз моето лято го прекарах страхотно, благодаря

the flintstouns porn – тук оставам безмлъвна

съпромат 2 задачи – и една да е, не мога да я реша

putka ot burkan – и тук не ми стига капацитетът да проумея какво иска тоя човек

mp3 звук на разгонена котка – това е нещо ново. За пръв път някой ми открива блога по този начин. Писала съм за звуците на разгонените котки, но нямам спомен да съм ги записвала в mp3…

говорим за любов – мне, не говорим. Правим!

наивна дебелана - не ми стигна смелостта да проверя до коя тема е стигнал човека, намерил ме по тези думи.

ruski porno saitove – пробвай с „porn ru“, ще имаш по-голям успех

мразя рожденния си ден – че защо!? Мрази 3-4 дни преди него, но самият рожден ден е важна дата, писала съм по тази тема.

моето семейство съчинение – това със сигурност е някой второкласник.

как се търка скайп – кое какво да се правело??

Императорско величество – кажи, поданико!

с вратите напред жигули – опитвам се да си представя каква е била крайната цел на този search term. Мисля, мисля и не мога да се сетя.

какво да ям против бръчки – аз пия студено кафе. Засега помага!

правопис на думата критерий – „критерий“ в ед.ч., „критерии“ в мн.число

цимента в косата – имаше такава реклама на някакви шампоани за естествения цимент в косата, дето трябвало да се регенерира и алабала…

песен за димитричка – За Бога!

Митьо Пищова – и тук съм безмлъвна. По някакъв начин Google са ме свързали с Митьо Пищова.

goticheski sinvoli - готически сиНволи не ми се намират. Пък и никакви символи всъщност няма в този блог. Така си мисля…

телефонната любов на немците – не се подхилквай някой сериозно е търсил това и е попаднал в моя блог. Аз чак такава тъпотия не мога да измисля

clin d’oeil оранжев – аз ползвам розовия със зелената капачка и супер много ме кефи. Само дето Бонжур-а в Русе вече не го доставят.

Да живееш в Дружба 1

Утро. Кафе. Добро настроение. Отварям прозореца. И някой започва да реже с ъглошлайф.

В моя квартал има нещо яко сбъркано, заклевам се.

Букви, знаци, заврънтулки

Съществува една теория, че почеркът разкрива характера. Или по-скоро характерът определя особеностите на почерка. Сещаш се, наклон на дясно, наклон на ляво, високи букви, ситни заврънтулки, разстояние между буквите, ръкопис с печатни букви, калиграфически постижения и т.н. Дали може да се проследи израстването на човек по почерка му през различни периоди? Може ли да се установи кога е бил щастлив и кога нещо го е тревожило?

Донякъде вярвам в тези неща. В началото, когато се учех да пиша, правех едни криви, но много правилни и старателно изписани знаци. Спомням се как се стараех да повторя точно образеца. Не се сещам за друг случай съзнателно да съм се опитвала да изкопирам нещо. Имах грозен и крив, но адски четлив почерк.

След това, когато започнах да пиша бързо и в бързината правех наклон на ляво. Мда, и все пак писането не настигаше по скорост мисълта ми и тогава изпусках букви, че и цели срички в думите, само и само да не си забравя мисълта. Предполагам нашите са ме мислели за доста тъпа тогава. Винаги след това като съм си проверявала съчиненията за грешки (да, и това правех) с ченгелчета отгоре дописвах изпуснатото. Не харесвах текста и задрасквах цялото изречение, а отгоре пишех друго. Голяма мацаница.

После дойде периода „Няма да се плашиш, Господи. Аз съм с теб“. 140-градусов наклон на ляво, огромни букви, четливо… ако се обърне листа по вертикала. Как, по дяволите, съм успявала да постигна този наклон към днешна дата ми е загадка.

После започнах да пиша изправено с лек наклон на дясно. По принцип пиша с дясната ръка. Мога и с лявата, дори по-красиво, но така е по-бавно. Та обикновено пиша с дясната ръка. Как, по дяволите, съм успявала така да си пречупя китката, че с дясна ръка да направя десен наклон!?

От няколко години насам отново съм с лек, почти незабележим ляв наклон, но пиша малко „б“ както повечето маймуни пишат малко „д“. С ченгел и заврънтулка нагоре. Малко „д“ се пише със заврънтулка надолу. Точка по въпроса.

Повечето хора подчертават с една права линия. Аз правя 2 дъги.

Странно малко хора имат навика при ръкопис да оставят разстояние на нов абзац. На хартия, това не става автоматично. И няма автокорекция на правописните грешки.

Дали всички хора минават през такива метаморфози на почерка?

Когато музиката се записваше на касетки

Помниш ли времето, когато не всеки имаше записващ касетофон и се налагаше да даваш празни касетки на някой познат с такъв, за да ти записва музика? Когато се развиваше бизнеса с пиратския запис на касетки.

Тогава, за да съм сигурна, че ще получа пълния запис, за 60-минутен албум давах нова 80-минутна касета и след 2-3 дни отивах да си я взема. Доста често се случваше новата ми касетка да е сменена с друга по-малка. И до ден днешен се чудя толкова голяма кирия ли е да подмениш носителите, че хората се излагаха по този кокошкарски начин. То по това време имаше доста неща, които не ми бяха ясни и имам чувството, че никога няма да ми се изяснят. Хубаво е, че малко по малко ставаме бяла държава.

В тръстиката

(Източник: listen-project)

This whole „girl“ thing is new to me too… Зарежи. Сериите на Гарфийлд са гениални. А авторът им е Господ, заклевам се.

(Използвам случая да напомня, че преди време имаше една за кратко известна дамска група Bond, които правеха доста приятни интерпретации на класически произведения. Сигурна съм, че са вече отдавна забравени. Но са страхотен избор за слушане, когато трябва да чакаш на опашка, да чакаш по принцип, да вървиш без да слушаш глупостите на хората около теб и т.н. Препоръчвам! Особено ако намериш някой качествен релийз на музиката им)

Кафе, сребро, чадъри и други такива работи…

„Косата ти е в пълна разруха“. Превод: „Трябва да ти отрежат поне метър от нея, за да заприлича на нещо“. Мдаа, дойде сезонът за посещения при всякакви специалисти.

Имам нова драма: да се изрусявам ли пак или след подстригването да си остана само с естествения кестеняв цвят на косата. Дали пак същата прическа или да я сменя. Въобще дилеми колкото искаш. За една коса дето така или иначе си расте, генерирам много повече разсъждения, отколкото примерно за проекта на етажерката, която ще ми стои в стаята през следващите поне 5 години.

————————–

Ще пропусна Lex-срещата в София, което е тъпо.

————————-

Оказа се, че май съм единствения човек в този град с огромен жълт чадър и покрит връх. Ако беше и на червени точки…

————————-

Среброто вече не е никакво сребро. Имам нещо като колиенце от майка ми, което направо свети. Бразилската ми гривна е наполовина по-тъмна, а италианската откровено прилича на желязо, минато на сребърна баня. И като нищо ще се окаже точно такова.

Вече откровено не понасям бижута с камъчета. На втори златен пръстен ми падна един от циркониите. Направо беснея… чудя се дали има някакъв смисъл да ги нося на ремонт някъде (къде??), да си седят в кутията – ми не мога да ги нося в този вид – или де да знам какво да правя с тях. Кофти изработка и мърляшко ОТКК, откъдето и да го погледнеш.

————————-

Рецепта за хубаво следобедно кафе в студен есенен дъждовен ден:

• 1 част кафе, стоплено на микровълнова

• 1 част прясно мляко, извадено от хладилника. Не се топли

• 1 лъжичка захар, колкото да не е без хич

Продуктите се смесват и разбъркват. Консумира се пред прозорец или лаптоп. Консуматорът задължително е завит в лилаво одеало и носи шарени чорапи.

Особености на коментарите

Днес открих нов интересен сайт, в който се позачетох. Все още има прекалено малко материали, за да го превърна в редовна губивремка, но друга ми е мисълта: Все повече стават сайтовете, които позволяват коментиране и отзиви към статиите. Все още авторите не отговарят на коментаторите.

Самите коментатори от своя страна се държат като абсолютни ботове. Това в общия случай.

• когато са съгласни с тезите в статията, определят автора за много умен и трезвомислещ, а самият материал – за страхотен, правилен, логичен и т.н.
• когато не са съгласни с написаното – авторът е пълен тъпак, който може спокойно да ходи да се гръмне, щото без него светът ще е по-добър и че докато има такива като него, тази държава няма да се оправи. А да! Изречението „Затова тази държава няма да се оправи!“ ми е любимото. Използвам го, когато искам да вбеся някого и да звуча морализаторски в стила на бабичка, на която все младите са и виновни. Ако не си запознат с този специфичен стил на морализаторстване, погледни тук. Цял сайт си има за иронизиране на този вид черногледство.
• когато преобладаващата част от коментарите са негативни, със сигурност ще се появи някой, който ще обвини авторите им за злобни и комплексирани.
• ултимативният довод за това, че някой е тъп, се явява „пропускането“ на запетая там, където по принцип не би трябвало да я има (!?) или пък допускането на някоя неволна граматическа или правописна грешка. А ако коментарът ти е от едно изречение и по тази причина си решил да пропуснеш главната буква в началото, то считай, че си най-големият баламурник в сайта и пълен неграмотник в очите на останалите. Пък те щото много са я прокопсали, затова всички коментари са писани в работно време. Иначе авторите им са много съвестни, честни данъкоплатци и т.н. И твърдят, че тази държава няма да се оправи…
• почти навсякъде може да бъде забелязано, че позитивните коментари звучат в общия случай като лозунги: „Страхотна статия!“, „Браво на автора!“, „Дано повече хора започнат да мислят като вас!“, „Абсолютно вярно!“, „Пази боже сляпо да прогледа“ (това последното май не беше позитивно ) са част от редовния репертоар.
• към материал, посветен на модата, винаги може да бъде намерен коментар, че слабите жени са злобни и че мъжете предпочитат дебелани за постоянно (не мога да схвана логическата връзка между елегантната линия и злобата, от една страна, и излишните мазнини и по-готиния характер на дебелите, от друга.)
• в статия, посветена на поредната изцепка на Златка Райкова (можеш ли да избягаш някъде и да не разбереш в колко часа е отишла на педикюр??), винаги ще се намери поне един, който да се изкаже с „Пък Бербатов е супер готин!“. Мигам на парцали.

Често коментарите са по-интересни от самата статия. Често се случва след като ги прочетеш да се запиташ дали и ти си чел същия материал, на когото са посветени тези коментари. Дали пък няма някаква грешка в зареждането на сайта. Дали грешката не е в теб? Всички сме луди, всички сме тотално изтрещели!

Това различно лято

Днес е петият ден откакто ми започнаха лекциите, откакто станах горда третокурсничка по „Право“ и откакто ми свърши лятото. Правилно си разбрал, сега ще споделя кое беше нещото, което успя да направи това лято твърде различно от всички останали досега.

Получих картичка! Съвсем истинска, хартиена, офлайн картичка, която пристигна по пощата право в пощенската ми кутия. При това надписана на ръка! От Мария. Да получиш истинска картичка доставя една много особена радост. Трудно ми е да го обясня – просто трябва да получиш картичка, за да го разбереш

Мислех си да оставя това само за мен, но в крайна сметка мога ли да не споделя радостта? Месец и нещо мина откак си намерих картичката в пощенската кутия, но още се радвам, когато стана сутрин и я погледна на рафта отсреща. Много неща могат да ми носят радост, но когато нещо се случи за пръв път, то се помни. Да, съвсем друго е да получаваш „честитки“ за сметки по пощата