Сесия, шоколад, шоколад, шоколад

И така, неделя е. Свърши семестърът, започва сесията. Остана ми само един курсов проект и 4 изпита, нищо работа. Или почти: като изключим курсовия проект, който ще пукна, но няма да напиша преди изтичането на последния час от крайния срок за предаване.

Имам идеи за двата месеца. Имам идеи и за след двата месеца. Нямам яснота по нищо. Мразя да завися от други хора, особено когато ама въобще не мога да контролирам нещата, свързани с мен.

Преди въобще не ядях шоколад. Всъщност не ядях сладко, солено и мазно. А сега се тъпча с шоколад като невидяла. И това ще спре! Защото съм решила това лято пак да се вталя. Странно е – хората отслабват през лятото, а дебелеят през зимата. При мен е обратното. И това не е от екстравагантност – просто нещата, които обичам, не мога да ги ям с килограмите през зимата.

За четирите споразумения или как работи едното от тях

Опитах първо с четвъртото споразумение, за което можеш да прочетеш в ето този пост на Тишо , защото ми се стори, че ще е най-лесно за изпъление. И ето резултат: помогнах на 4-ма души, макар и не съвсем безвъзмездно, да свършат нещо, което те си мислеха, че няма да успеят да направят сами. Всъщност щяха, но щеше да им отнеме време да се научат как става и да преодолеят комплекса „Аз съм тъп и не мога сам“. Дадох най-доброто от себе си. Оказа се, че задачата, макар и изпълнена, не е получила перфектното решение. Въпреки това днес получих благодарност Чувството е повече от велико, заклевам се!

Ключът от палатката обаче ми се струва, че се крие в това да свършиш по най-добрия начин нещо, което не си задължен да правиш. И тогава идва признанието. И удовлетворението.

Понякога си мисля, че полагането на някакво, минимално или пък огромно усилие, не е чак толкова лошо. В крайна сметка какво би се случило с щастието и удовлетворението, ако всичко ставаше лесно?

Искаше ми се това да е изцяло положителна тема, но някак си в съзнанието ми на преден план излизат онези гадни случки, които всеки се опитва да забрави – случаите, когато някой абсолютно безпричинно, но пък затова убедено и амбицирано, му пречи да постигне целта си. Не проумявам мотивацията на такива хора. Казвали са ми, че често надценявам хората – че не всички действали от рационални подбуди, че не всички считали за необходимо да имат адекватно обяснение за поведението си. И това последното също е нещо, което не проумявам. Не разбирам и поведението сам да си саботираш постигането на целите. За това обаче друг път.

Мрънкам с причина

Вече всеки втори стана или би или хомосексуален. Някои дори успяват да осребрят тази нова мода. На фона на това има някакво ЛГБТ-общество, което се бори за права и обяснява колко са дискримирани всички с нетрадиционна сексуалност. Да се чуди човек коя е традиционната вече. Старомодна съм. И не съм широко скроена. И ми писна вече да чета все едни и същи антидискриминационни глупости.

Оказа се, че един късно прочетен sms може да стане причина човек да ти се ядоса. Кофти край на седмицата, определено.

Понеделник вечер, 18.05.2009

Randy Crawford – Give me the night. Една кофичка кисело мляко. Свещ. Нещо липсва. Не ми пука.

Вече е 23:31, а още не съм се наприказвала. Опитвам се да не разсъждавам за нищо, не ми се получава.

Страхотна понеделнишка вечер!

Днес си помислих, че хората, които поставят изпълнението на задълженията пред удоволствията, са сбъркани. Не можах да се сетя кога за последно правих нещо, което наистина съм харесвала някога, когато хобито ми беше различно от сортиране на листи и подчертаването на заглавия със син маркер.

Утре е вторник и ще се става рано. В сряда имам контролно по енергиите, ще се справя (надявам се добре). След сряда ще имам поне една заверка и ще отида да пия безакохолни коктейли в заведението с най-удобните столове на света…

18.05.2009, много рано сутринта

14-та седмица. Края на семестъра. Взех си всички изпити от Право-то, на повечето излагацията беше пълна, въпреки опитите ми да се успокоявам, че въпреки всичко резултатите ми отново бяха над средните. И все пак – излагацията беше пълна.

Остава да напиша курсовия проект по МДВЗ и ММК. И да си взема заверките. Не съм сигурна дали ще съм тук през сесията или ще се явявам септември с хората, които се връщат от бригада. Имам странното чувство, че това лято ще е по-интересно от предишните.

Ограмотявам се по темата с магистратурите в Азия (основно) и Европа (помежду другото). Объркана съм. И все пак съм твърдо убедена, че Япония и Южна Корея са местата, където мога да стана истински инженер. Или пък да завия в някаква друга посока. Имам цяло лято да го мисля.

Намерих си ново любимо място в Русе. Отново няма да издам къде се намира, защото е страхотно и последното нещо, което искам е да го нападнат хора, които не бих желала да ми стоят на съседната маса.

В последно време животът ми става все по-хубав. Не мога да си обясня на какво се дължи, но се чувствам някак странно спокойна и абсолютно неспособна да се ядосам на каквото и да било.

За прехвалените работи

Снощи се излъгах да сложа Windows 7. На моя компютър. Няма да повторя тази грешка.

Ясно е, че мнението ми на прост потребител, който иска само да инсталира и да ползва безпроблемно каквото му трябва, не тежи толкова, колкото на ултра-мега-супер-дупер влязъл-навътре-във-всичко програмист, ама по дяволите, тази операционна система въобще не е мислена да бъде използваема! Има там някакви шаренийки, дизайнът е доста олизан – красиво на пръв поглед. Докато не се опиташ да правиш нещо, каквото и да е и да инсталираш нещо, каквото и да е;  инсталацията на драйверите е повече от странна, нужен е рестарт за абсолютно всичко, ебаси… 

Най-тъпото от всичко беше, че за решаването на проблем с безжичната мрежова ме пращаше да си проверявам за възможни решения в интернет. Истински гении! Аз ако мога да пусна интернета за какво ми е помощ в интернет ебаси!? Пък може и аз да съм взела нещата много навътре, но това не променя факта, че help-ът им е решен по изключителн идиотски начин.

На всичкото отгоре по някаква причина лаптопът гасне, когато му пусна инсталацията на XP от оригиналните дискове с лицензиран Win и драйвери, дето си идват с него. Определено лошо начало на седмицата. Най-вероятно до петък няма да имам никакво време да си възстановявам системата и ще изкарам принудително няколко дни offline. Тъпо, но пък ефективен начин да се принудя да си седна на задника и да науча по АПАП от липса на друго за правене.

Но пък открих достойно сезона на сладоледа!

Аз само минавам от тука…

Последните дни се заминавам почти само с разтикване на задължения, които бях зарязала за по-добри времена, в които „ще съм на кеф“. Всъщност изпитвам някакво странно удовлетворение от отбелязването на лястовички в списъка със задачи. Мисля, че ще успея да я сколасам с всичко до понеделник сутринта.

Имам чувството, че за всичко на този свят, крайният срок е бил 30.04.2009. Толкова възможности съм пропуснала заради недоглеждане на срокове. Нищо, догодина пак

На 13.05. ще отида на театър. „Луда нощ по френски“. Но само ако приключа с АПАП-а до тогава. Това условие съм си го поставила, защото съм решила този път да науча за изпит малко по-рано. А не както друг път да приключа с конспекта буквално няколко часа преди самото препитване. Ако си спомня кой ме научи на този калпазански метод за подготовка, ще го убия, заклевам се. И да, правилно си разбрал, опитвам се да бъда малко по-сериозна в нещата, които правя. Засега не ми се получава, но съм сигурна, че скоро положителните  резултати ще са налице.

Продължавам да се чудя какъв проект да правя по иновациите. До понеделник сутринта трябва да е готов. Нямам никакви идеи, но разполагам с отрицателно количество време да ги претворя в писмена форма.