Много се изсилиха с това 5,5 по Рихтер

Хм, за три часа ми се обадиха над 20 души да ме питат усетила ли съм земетресението и дали съм се уплашила. Ми не, даже не счетох за нужно да стана от фотьола – гледах телевизия.

От тези над 20 души никой не ме пита как може да ми бъде възстановен душевния комфорт. Щях да си искам шоколад от всичките

На следващия, който ме пита за земетресението, ще му таковам таковата…

Впечатленията стават частна собственост!

Нужно е да преустановя писането тук за известно време. Един ден или една година – това все още не знам.

След това кратко встъпление остава само да раздам въздушните целувки и да изчезна. Пожелайте ми успех, започнала съм една голяма промяна със себе си и съм твърдо решена да я доведа до край (поне този път).

Една вбесена Ива сипва

След като днес се наслушах на идиотщини и с това покрих седмичния си норматив от слушане на тъпотии, мога ли да приема, че работната седмица е свършила?

Когато гръмне новина, че някой американски (примерно) ученик е изперколясал, намерил е пистолет от някъде и е изпозастрелял целия си клас, защо всички са учудени? Някои хора си го заслужават. Примерно днес на няколко пъти ми мина през главата мисълта да хвана някого и да обърша пода на коридора с него… и все се опитвах да си повтарям мантрата: „Който се ядосва, наказва себе си за чужди грешки! Който се ядосва, наказва себе си за чужди грешки!“ и т.н., досега поне вършеше работа. В един момент обаче ще стисна някого по-яко за гърлото!

Dollhouse

…е нов готин сериал.

Става въпрос за една организация, която трие паметта на разни криминални елементи и след това им записва нужната информация, за да ги изпраща на мисии. Винаги нещо в мисията се обърква, като това е почти фатално още във втори епизод. Има мисъл в сценария.

Сериалът е преведен засега само до 5-ти епизод, излезли са 9. Приятно гледане

Откровение №789: За тайния свят на чантата

Решаваш, че няма за кого да изглеждаш добре. Махаш фибите, сресваш си косата свободно назад и обличаш най-съдраните и избелели дънки и тениска, които намираш в гардероба си…

Да, със съсипаните дрехи се чувствам чудесно – не се притеснявам, че ръбовете са криви или че ще се изцапам като седна направо на земята. В огледалото виждам нещо, което определено не прилича на мен: някакво същество, на което не му пука как изглежда. Усмивка от ухо до ухо и безумен обем в косата. Стоя, гледам се и просто се усмихвам. След това си вземам ключовете, портмонето и телефона и изчезвам към кея.

—————————————–

Някак си беше достатъчно да нося ключове, пари и телефон. Нямаше какво да крия. А сега съм с чанта и нося всякакви безумия със себе си. На кого е нужно? И защо го правя? Но когато реша да изляза само с изброените вече 3 неща, се чувствам някак празна – все едно съм забравила нещо важно. Да, а важните неща са в чантата: бележникът, в който съм отбелязала всички важни събития и хора от тоя живот (някои дори не искам да си ги спомням, но щом съм ги срещнала, значи са важни. Дали пък да не се опитам да подновя някои връзки? Но този път без никакви позитивни очаквания…), химикалът, който така хубаво пише, един малък компас, който да ми показва посоката, когато пак се изгубя в тъжни мисли, един малък немски речник, за да ми напомня как започна всичко, кърпички, с които да си бърша носа, когато някой ме разреве и ред други вещи от първа необходимост…ако можех да нося и ноутбука в тази чанта, целият ми живот щеше да се побере в нея.

В това се състои и целият ужас да ти откраднат чантата: всичко ценно си заминава с нея. Едно просто платнено нещо с единствено предназначение да ти побира нещата, успява да скрие доста съкровени мисли.

Петъчна песен

Тази песен ме върна във времената, когато гледах сателитна полска телевизия. Не питай! Явно навремето тази песен е била голям хит в Полша, защото постоянно я въртяха по тамошните телевизии. Дори имаше период, в който само нея си пеех:

Улетай на крыльях ветра,
ты в край родной, родная песня наша,
туда где мы тебя свободно пели,
где было так привольно нам с тобою…ля-ля-ляяяя!

Размечтах се! Щях да казвам още нещо, но забравих какво. Може би, че си купих най-красивата висулка на Сваровски? Да, направих го.

И все пак нещо друго имах наум. Приятелите ми липсват. Ужасно ми липсват. Може би е дошло време да зарежа плановете и просто да изляза с компанията ей така – без да съм се уговаряла с тях една седмица по-рано. Имам чувството, че няма да повярват, че се случва. Слава богу, поне се отказах да ходя във Варна утре, иначе наистина нямаше да имам нито един ден от тази седмица, прекаран в тишина и спокойствие…

Ето и още 3 клипа с гласа на Sissel. Страхотна е!

7.04.2009

Дефиниция за върховен карък: да имаш 4 кофички кисело мляко, а да нямаш краставица. И заради това да не ядеш таратор. Аааарррргххх!

Все по-често чувам и чета неща, които ме карат да си кажа „ебати логиката има тоя. На колко водки трябва да си, за да приказваш толкова уверено такива откровени глупости?“

Мисля, че съм станала по-сдържана. Скоро не се е случвало да призная на някого, че го мисля за кретен. Ами да – пролетта вече наистина дойде, птичките наизлязоха, време беше и аз да изляза от темерутското настроение. Ще се опитам през следващата седмица да не се държа като ядосан пор, но не обещавам никакви, особено пък обнадеждаващи, резултати. Въпреки всичко мама продължава да ме нарича „слънчице“ и май наистина го мисли Хубаво ми е от това.

За хубавите неща

Случват ми се хубави неща напоследък. Оказва се, че Законът за привличането работи с пълна пара.

Най-накрая след толкова години прекъсване отново си направих карта за регионалната библиотека. Преди имах за чуждоезиковия отдел, а сега за заемната. И преди съм влизала в нея, но инцидентно и не бях забелязала колко е голяма. Определено ме изненада разнообразието от екзотична литература – имаше цял рафт книги посветени на железопътното строителство. Е, то е доста далеч от интересите ми, но по тях също имаше какво да се намери. Особено ме зарадваха няколко почти апокрифни издания, които честно, не съм очаквала да открия където и да е, защото отдавна мислех за изчезнали. Има дни, в които просто ми върви

Вече зарових наистина надълбоко зимните ботуши и вчера за пръв път излязох с едни пролетно-летни обувки. Най-красивите, които съм притежавала някога. Миналото лято ми направиха едни зверски пришки, но този път бях подготвена с цитопласт! И доволно и щастливо си крачех из целия град! И ще продължавам да го правя.

Взех и съдбовното решение да сменя вече стила. В сериозно облекло се чувствам като циркаджийка, но това чувство скоро ще отмине, знам го. Ама пък как ми отива самооо…Онази лилава блуза, която толкова много харесах (бях писала за нея преди няколко поста), отидох да я купя. Като я премерих ми идваше да се гръмна направо – изглеждах като бастун в брашнян чувал. Дори по-лошо: изглеждах като бежов бастун в ярколилав брашнян чувал. Толкова с идеите за лилави блузи. А розовите слушалки също реших да не си ги вземам. Колкото и да ми харесват (сърцето ми остана при тях), все пак не са нещо от първа необходимост и не изпитвам чак жизнена нужда от тях и ще ги оставя като идея за покупка в едни по-добри дни. За сметка на това си взех новите очила и съм доволна. След ебати подбора, който направих, просто беше невъзможно да не ми стоят добре. Та такива неща – хубава си ми беше седмицата.

Потресена

Сетих се за bgmamma преди малко. Толкова отричан форум. Наистина ми стана интересно и се позачетох.

През какви неща само минават жените в името на любовта. Трудно ми е да си представя колко много трябва да обичаш някой мъж, за да се съгласиш доброволно да изглеждаш 9 месеца като плондер и след това… За след това даже не бива да се говори. Кошмари ще сънувам направо. Нито естественото раждане, нито секциото ми се струват нормални. И двете са си едно еднакво голямо зло. Антихуманно и противоженско!

А после? – Кърмене, проблеми с кърменето, пелени, колики… Не мисля, че съм способна. Това просто ми е извън възможностите.