Агресия
13 януари , 2009
Продължават да съществуват хора, които си мислят, че нямам нищо против да ми губят времето с глупостите си. Ако и ти, този който четеш това, се усетиш, че може би си такъв човек, да знаеш, че не обичам да ми губят времето с глупости. Никога. Мразя, когато някой ми се прави на по-знаещ от мен. Особено, когато този някой е неприкрит тъпак. Мразя да слушам монолози на изкуфели хора. Мразя усмивки тип “Аз съм умен, а ти си тъпа”.
Напоследък, когато ми се налага да търпя такива идиоти, започвам да си представям как чупя един крак от стол и започвам да налагам с него до смърт. И добре, че се случва само в мислите ми, защото ако имах по-малко мозък и повече адреналин в кръвта, щях да бия наред. И щях да бия яко…


14 януари , 2009 at 10:04
аз пък се научих да ги режа тия хора с думи. Не ми беше лесно, признавам, но с времето се свиква… С риск да ме обявят за гадна, нелюбезна и незнам си в какви грехове още…