Древен черен хумор

Снощи докато се чудех с какво да се размотавам само и само да не чета (беше ми скучно), започнах да подреждам стари записки. По някаква причина миналата година съм набутала лекциите по латински при производствения мениджмънт. Докато преглеждах листите за пореден път установих, че всяка година се занимавам с все по-големи тъпни и се отказах да разсъждавам върху въпроса какво аджеба ме очаква следващия семестър като се има предвид какви са били предишните. Е добре де – не е чак толкова зле, дори има някои неща, които наистина ми харесват. Има обаче дисциплини и хора, след които ми идва да се обеся на лампите пред Централен…

Бях стигнала до това, че подреждах листи. Припомних си отново сентенциите – винаги ми е харесвало да чета римски и древногръцки сентенции. “Един от тези (часове) е последен” – надпис, поставян на часовниците. Накара ме да се усмихна.