Омразата или откровение номер 642
7 октомври , 2008
Студен, но слънчев ден. Само аз си знам колко зле се чувствам. Иска ми се виновните за това да изпитат моите емоции, но някак си пак не смея да им го пожелая. Има време.
В крайна сметка ще повярвам на Маринела, че съм прекалено добър човек и че е крайно време да се взема в ръце. И все пак не разбирам: как е възможно да накараш някой да се чувства ужасно, буквално да се изгавриш с него и после да си щастлив и да можеш да спиш спокойно? Ако има Господ в следващите 24 часа някой ще умре в адски мъки, а друг ще страда жестоко. Има ли Господ?
7 октомври , 2008 at 19:58
Трябва да го забравиш и да погледнеш само напред. Ако не го направиш, това само ще ти навреди още повече. Има всякакви хора, които вършат и хубави, и лоши неща. Вече е време да срещнеш добрите.
7 октомври , 2008 at 23:24
И се вземи в ръце, Господ има, но не тогава, когато ти искаш…