Петъчна песен

Поети-преписвачи

Обожавам да чета хора, които умеят да чувстват и да разказват. Днес успях да открия няколко такива блога. Някои бяха със случки от ежедневието, а други – с измислени разкази. Бяха приятни, някак си припомнят, че не всичко се крие в цифри и сметки.

Често се случва коментарите да са по-интересни и от самите постове. Полудявам обаче, когато видя след някой красив разказ с много чувство, да се изсипват една камара стихотворения. Какво, по дяволите, казваш с тях!? Какво се опитваш да покажеш (освен че не можеш да напишеш нищо от себе си, нямаш думите или просто няма мисъл в главата ти)?

Хвърли едно око и на този ми текст, кога не е хубаво да се коментира, преди да започнеш отново да редиш стих след стих в някой друг блог, щото в този няма да стане.

667: Специални умения

Можеш ли да управляваш совалка? А искаш ли да можеш поне теоретично?

Има начин! И той е: Ръководство на НАСА за управление на совалки.

Мамо, искам спейсшип!

Важно съобщение

Ако все още има някой неразбрал, че Heroes е преведен до 7-ми епизод на 3-ти сезон, вече да знае.

665: Мравки с планове

Понеделниците имат едно странно очарование. В неделя вечер правя педантичен план за цялата следваща седмица, а на следващата сутрин вече знам, че няма да изпълня нищо от него. И все пак наивната илюзия, че в седмия ден владея ситуацията и притежавам цялото време на света, не ме напуска и така седмица след седмица си обещавам какво ще свърша…Планове! Тук Господ изпада в неудържим смях.

Скоро видях наживо аквариум с мравки. Всяка една от тях се държеше все едно е център на вселената и нейната работа е най-важната. А дали са си мислели, че са единствени в света и са най-разумните същества? Дали предполагат, че целта на живота им е да живеят както си знаят, за да може една Ива да ги наблюдава и да им се присмива?

Ужас без край

Днес бях на едното ми село на сбор. Бях кисела, защото исках да си проспя неделята вкъщи, но не би. По-късно се оказа, че имам истински повод за лошо настроение.

Озовах се на 20 км от Русе в компанията на някакви роднини, които виждах за пръв път в живота си. Всички се държаха все едно много се радват да ме видят, а аз се чувствах като в небрано лозе. Тогава се случи най-лошото: непознати бабички ме нападнаха, за да ме щипят по бузите. Много мразя да ме щипят по бузите! Да, аз се вземам адски насериозно и не понасям такива изблици на нежност, особено когато са свързани с физическо съприкосновение с мен. Гррр…Но вече съм в Русе, в цивилизацията, имам си кафе, имам си компютър, имам си интернет и съм щастлива, че съм си у дома!

И все пак можеше и да е по-лошо: като бях малка бабичките освен, че ме щипеха по бузите, много обичаха и да ме гушкат и целуват. А аз просто не понасям непознати хора да ме пипат. Какво цупене се цупех, за да ме оставят на мира, но резултат нямаше. Този тормоз поприключи, когато наближих 15, но и до днес изпитвам непреодолим ужас при вида на ухилена бабичка, задаваща се с чевръста крачка към мен и явното намерение да ме щипе по бузите и да ми прави физиономии все едно съм на 4 годинки.

Символи

ОМ (АУМ) – в индуизма това е свещено съчетание на звукове/букви, представляващо първичния звук, сложил началото на живия свят, Божественото слово или мантра на мантрите. Има 3 фонетически елемента (АА-УУ-ММ), които символизират фундаменталната триада в индуисткия пантеон – Брахма, Вишну и Шива и отразяват техните принципи: съзидание, поддръжка и разрушение като изражение на житейския цикъл.

 

Чай – в дзен-будизма: свещена церемониална напитка, свързана с размишленията. Този символен смисъл присъства и в японска легенда, според която първото чаено растение се появило през столетието на медитиращия Бодхидхарма и което след пробуждането си той отрязал. Качества, отвърждавани в традиционната японска чаена церемония: чистота, хармония, спокойствие.

Свитък – в иконографията: емблема на древните знания и старинната мъдрост, пророчества или канонически правила. В юдейската и християнската традиция: Атрибут на пророците Исая и Йеремия, но и на апостолите.

Палма – Победа, превъзходство, слава, дълголетие, възкресение, безсмъртие. В древността величествената палма с огромни разположени в кръг листа била символ на Слънцето и триумфа в Близкия изток. Според източниците, палмата има различни разновидности: финиковата палма също така е била символ на женското начало и плодовитостта в Китай и Западна Азия. Т.е. палмата не била толкова свързана с култа към Слънцето ( както в Древна Гърция, където я считали за атрибут на Аполон), колкото към богините Астарта и Ищар.

Използването на палмови ветрила по време на церемонии по случай на победа (и в качество на награда за победилия гладиатор) било взаимствано от християнската традиция и символизирало победата на Исус над смъртта.

Ниша – в християнската, ислямската и индуистката архитектура, нишата символизира пещера: хоризонталната основа – земята, а дъгообразната арка – небето, местожителството на Бога. Фенери и свещи в нишата означават Божие присъствие или Словото Господне. (Аз свещите и фенерите с друго ги свързвам, не чак толкова християнско и благочестиво. Както и да е…)

Петъчна песен

Оказа се, че тази песен е използвана в реклама на BMW и то доста сполучливо.

Най-важната мебел

За да стане една къща дом и трябва хладилник. Най-важната мебел. Но защо, по дяволите, никой не се е сетил да направи 2в1 хладилник с микровълнова!? Не е ли логично да искаш да си стоплиш студеното ядене?

Между другото си измислих темата за състезанието, остава да я развия и после да гледам реакциите на белите глави. Стискайте ми палци и нека музата бъде с мен!

660: Хората забравят бързо

Преди по-малко от седмица един приятел беше съсипан. Буквално. Беше се разделил със странната си приятелка, която аз така или иначе никога не можах да взема насериозно. Донякъде се зарадвах, че вече не са заедно, защото помнех как го промени, как се държеше с мен и как го отдели от приятелите. По-скоро ме беше яд на нея за това, че първия път, когато я видях, той я доведе у нас, за да ни запознае, а тя се държеше все едно аз съм някаква…дето ще и го отнема. Имам чувството, че и до днес не е проумяла, че аз такива намерения нямам.

Аз Антон досега такъв не го бях виждала, ама то сигурно защото преди това не се беше влюбвал чак толкова сериозно. Не знам за какво толкова се бяха скарали, че да приключат няколкогодишна връзка, ама Тони даже беше решил да прекъсва. Нарекох го „тъпак“, ама не ми обърна внимание. Вчера го видях в университета, грейнал от щастие и отново с Моника. Били нещо като „заедно“. Не е ли тъпак наистина!? Как можеш да простиш на някого, който те е накарал да страдаш така? Не разбирам…

То на мен прошката поначало ми е непозната като понятие, но я възприемам като някакъв странен начин на мислене. Не харесвам мекушави хора. А що за приятел може да ми е някой, който няма капка достойнство и самоуважение? Чудя се какво да правя с този човек.

Тенденции

Миналата година в едно списание, претендиращо, че показва големия фешън, видях един жълт панталон, който аз имах 4 години по-рано. Така че стига сте ме питали: бойлер у нас не е гърмял! Забележителният обем на косата ми от днес се дължи на хубав шампоан и енергично разресване отдолу нагоре (и това ще е модата след 4 години). Тренда аз го задавам!

Днес за пореден път преоткрих музиката на Rammstein. Не е точно моето звучене, но пък наистина ми е някак вдъхновяващо. Докато слушах стигнах до прозрението, че доброто старо old shool чертане нивга няма да умре: и това защото докато се боря да нарисувам идеята си на кад-а безвъзвратно я забравям. Практическото решение естествено е скициране на относително чист бял лист и после чертане „както трябва“. И все пак съм твърдо решена да задобрея на кад-а, щото без него вече точно за никъде…А аз,  както е известно, най- обичам да се завирам където не ми е работа

Зад хиляди тъжни думи

Иска ми се да можех да се скрия някъде, да изчезна някак си. Да отида много, много далеч и да не се върна и всички да забравят за това, че някога ме е имало и че са ме познавали. И ей така просто да покажа среден пръст на целия голям лош свят.

Тази седмица съм самата вселенска омраза. Среден за всички ви!

Понеделнишки

С всяка изминала година по специалните дисциплини смятаме все по-големи безумия. Засега най-фрапираща е сметката, която правих за курсовата по Индустриални производствени системи. Най-общо задачата ми представляваше струг, фреза, робот и поточна линия. Имах спецификацията на робота (аз си го избирах, затова и беше толкова озадачаващ избора му) и Tтзо на машините, които от своя страна трябваше да работят едновременно ама Ттзо-тата им бяха различни и съответно се смятаха едни вероятности кога кое работи, обслужва се или чака обслужване…Задачата беше измислена затова, защото стругът и фрезата не работят последователно, а успоредно, т.е. обработват различни детайли, а това някак си не се отчита (тук се опира до онези страшни вероятности). С две думи: никой и никъде не работи така. Както и да е.

Понеже обещах на Мери да и помогна с електротехниката (що ми трябваше да се правя на толкова велика!?), днес седнах да се опитвам да помогна. Намерих си маса грешки в записките и по-лошо: всичките бяха във формулите. Къде съм спала, докато съм писала!? Как да е, оправих ги, ама задачата още не съм я решила. И утре е ден. Кой тъпак е измислил, че трябва всеки ден да съм от 8:00 на лекции?

Днес си преглеждах постовете от седмицата и установих, че съдейки по тях, човек може да си помисли, че около мен се навърта всякакъв добитък. Това, не че не е вярно, ама държа да отбележа, че познавам и относително нормални момчета. И все пак психопатите преобладават. Само се чудя кога ще им вляза във филма

Проблемът на повечето хора е, че правят простите неща сложни.

Романтика

Обикновено ходя на спорт всеки петък от 9:30. От 2 или 3 седмици обаче в блока срещу залата правят ремонт. Строителната блигада работи типично по български – мениджър логистика, производствен мениджър, мениджър „Връзки с обществеността“, маркетинг мениджър и един Бай Иван, който върши работата на всичките. Бай Иван бачка яко, а останалите се почесват, подпирайки бордюра отгоре.

Думата ми е за този, дето го играе мениджър „Връзки с обществеността“ на групата. Това е около 23-24-годишен снажен младеж без капка възпитание. Трудно може да бъде наречен работник, защото колкото пъти мина покрай него все си почива на бордюра. Подходящ термин за него би бил „почивник“. Както и да е…

Петък 1: в 9:25 минавам покрай блока с цел да нахълтам в залата, защото вече закъснявам. Чувам някакво подсвиркване подире си. Не обръщам внимание. Час и половина по-късно излизам от залата, проклинайки адския пек. Левентът отново е седнал на раздумка и отново започват свирните подире ми. Този път, какво ми стана не знам, се върнах и го питах дали има да ми каже нещо. Каза ми, че съм била много хубава, ама ми се струва, че това беше на базик, щото точно тогава изглеждах умопомрачаващо зле. Косата ми беше адски сплетена, бях с една размъкната блуза и дънки, без грим, и мъкнех огромна чанта с размери на тези като в Метро и Кауфланд. Зарязах досадника.

Петък 2: 9:20 минавам покрай блока с лежерна крачка, мъкнейки отново огромната си торба с анцуг, маратонки, пакетче дъвки, лосион за тяло, мокри кърпички, сухи кърпички, балсам за устни и каквото-се-сетиш-още и виждам, че моя възлюбен строителен почивник пак е подпрял бордюра. Пак започва свирукането, казвам му „Здрасти“ и отминавам мазно и надменно като презокеански кораб. Час и половина по-късно го намирам в компанията на другите строителни почивници и си мисля, че в тяхно присъствие няма да се държи като дебил. Колко много съм била имала да уча от живота още! Ми то те засвирукаха в хор! Сега като се замисля ми се иска да беше и шефът им там да го видя какъв диригентин ще им е…

Утре по изключение мисля да намина в 8:00 да си взема спорта, че да приключа със седмица по-рано ангажиментите с него. Даже обмислям най-накрая да отида да се запозная с момчето, така щото поне името му да зная.

Приключения Электроников

Много добър ремикс с по-хард звучене от оригинала. Клипът не е от най-интересните, но предполагам, че ще оцените песента Другите песни на групата също са много добри.