Откровение номер 622
7 септември , 2008
От известно време изпитвам невероятно желание да кажат по новините, че една е пукнала в катастрофа. Някои хора си го заслужават. Там е работата, че ако това наистина вземе, че се случи, после цял живот няма да си простя, че съм го пожелала. Лош човек ли съм?
7 септември , 2008 at 14:25
Не мога да кажа, че си лош човек. Но все пак е гадно дори да си мислиш за такова нещо. Наистина някои хора си го заслужават, но има време и ще си го получат. И аз съм си помислял подобни неща, но никога не си ги пожелавам. А каква е причината за тази омраза?
7 септември , 2008 at 17:34
Причината въобще не е свързана с автомобили, но го пожелах така, защото си мисля, че няма по-тъпа и нелепа смърт от тази в катастрофа.
Странното е, че няколко часа след като написах поста, в унито една колежка ми разказва за работата си, която до голяма степен е свързана с катастрофи и трупове. Адски забавни и бяха историите, защото в повечето случаи не си го слага на сърцето. Втрещи ме обаче като каза: “Той умрелият по-умрял няма да стане! Защо да го съжалявам?”. Като порасна и аз ще стана такава, сигурна съм…
7 септември , 2008 at 19:23
То всички ще станем такива, ама защо трябва да го пожелаваме на някой друг…
8 септември , 2008 at 11:30
Има хиляди други мъчения – искаш ли да обменим опит – ще ти споделя няколко прекрасни начина за умирането на въпросната личност!
8 септември , 2008 at 18:10
Е то има разлика между това да си мислиш нещо и да го вършиш в действителност.
Ето и илюстрация: http://www.viruscomix.com/page356.html
Все пак сподели опита. Може пък да се окаже полезен. (Дано не се наложи да го прилагам)