Казус!

Представи си следната ситуация: късно през нощта или рано сутрин по някаква причина се намираш някъде в града. Решаваш, че много искаш да си купиш вафла. Ама живота ти зависи от това купуване на вафла! Но няма от къде, защото всички магазини са затворени. Нито един магазин в квартала ти не е денонощен, а ти по някаква случайност имаш 2 лв. и не можеш да си хванеш такси до някъде, където има работещ магазин. И просто не можеш да си изхарчиш парите за вафли.

Питането е: кога, къде и по каква причина си искал/а, но не си можел/а да си похарчиш парите за дадена стока или услуга? Има ли нещо, което желаеш, но никой не се е сетил да създаде, за да ти го продаде? Развинтвай фантазията, не поставям никакви ограничения!

Понеделнишки

Вече успях да си наблъскам графика с какво ли не и общо взето съм наясно по минути с какво ще се занимавам до Нова година. И все пак нещо липсва. Трябва да си намеря ново хоби или да се захвана с нещо допълнително. Вече имам една идея, но засега съм по-скоро скептична към нея и ще я реализирам само в случай, че не успея да измисля нищо друго.

Между другото вече си взех статистиката, в събота. Следващият, който ме вземе за базик и почне да ми обяснява нормални разпределения, доверителни вероятности и т.н. все в този дух, ще го удуша. Заклевам се!

В събота ще съм в няма да ви кажа къде и ще правя няма да ви кажа какво, за да имам за какво да пиша като се върна. Пък дотогава мога да бъда намерена у нас, в унито или някъде по пътя между двете. На когото му долипсвам през тази седмица може да ми звънне или да ми пише едно дълго и прочувствено послание на мейла (а сега го намерете. има го в блога)…Та това последното е, защото не съм сигурна, че ще ми остане време да пиша новите си прозрения тук. Започвам да обмислям идеята за гост-блогър докато ме няма.

Ново 20

Става ми все по-интересно какви хора посещават ImPRESSed. Предишният ми опит за запознанство се оказа нещо много повече от огромен провал. Надявам се този път да има ентусиасти да се представят. А за най-големите ми фенове аднах блога във Facebook. Всеки може да се чувства поканен да се включи в blog network-а.

Откровение номер 637

Как трябва да реагираш, когато някой настоява да прекарва повече време с теб? Това е хубаво, показва някакво внимание и привързаност. Кара те да се чувстваш важен и обичан. До момента, в който усетиш, че се превръщаш в човек на повикване…

Понякога се получава така, че хората, на които държиш, започват да злоупотребяват с готовността ти да зарежеш своите неща и да отидеш да се занимаваш с тях. В един момент като че ли спират да отчитат това като компромис от твоя страна и започват да го приемат за даденост. Е да, но когато си имаш интересно хоби, чудесни приятели, една камара ангажименти, от които се оплакваш, но всъщност адски много обичаш и не си представяш живота без тях, то тогава? Защо се получава така, че хора, които иначе са си готини, се държат все едно нямат свой живот и са по някакъв начин зависими от твоето внимание? Странно е, не мислиш ли?

Странно е и когато получиш толкова мил подарък като кибритена кутийка с уникални клечки, всяка направена само за теб. ВЕ-ЛИ-КО!

Кахърни размисли

Венета Райкова била бременна в петия месец и щяла да има син. Сега или след време в България или някъде другаде по света ще има една друга бременна жена. Тя ще има момиченце, което някой ден ще стане снаха на Райкова. Съжалявам това дете. Сигурна съм, че ако знае каква свекърва ще има, ще предпочете да не се роди.

Ако някой ден в пристъп на пълно умопомрачение реша, че съм срещнала мъжа на живота си и не мога да оцелея и ден повече без да съм омъжена за него, напомнете ми да се запозная с майка му. Досега само нормални съм срещала, но да не стане за карък да попадна на нещо-което-няма-да-искам-да-се-споменава-в-мое-присъствие. Холивудските бози яко са ми промили мозъка, но все пак екземпляри като Райкова се срещат.

Остава да разберем аз в какво чудовище ще се превърна някой ден…

Кой е по-голям сега?

Абе от кога леля ми Мария Бонукса стана по-известна Лили Иванова!? Хм…

И какво правим?

Седнах най-накрая да си напиша съчинението за практиката. И сега като го чета ми изглежда толкова невероятно и толкова невъзможно да се случват нещата по този начин (намираме се все пак в България), че ми се струва, че на защитата няма да мога да си го защитя, защото няма да ми повярват…Чудя се какво да правя? Дали да променя текста така, че да си личи, че става дума за българска фирма или да го оставя както е и после да се потя и да се обяснявам на защитата?

По реда на закона за всеобщата гадост е невъзможно всичко да е чудесно, а ако случайно е, то значи скоро всичко ще се скапе. Така и стана: оказа се, че нямам над половината от данните, които ми трябват. Тъпото е, че нямам точно нещата, които би трябвало да са фирмена тайна и всъщност не са ама никак съществени за съчинението ми. Важното нещо – производствения процес – го имам, ама какво от това…щом не мога да си предам доклада така и се налага да си измислям някакви неща или да преписвам рекламните фантастики (в стил „колко сме велики“) от сайта на фирмата. То цялото ми нещо ще стане накрая научна фантастика имам чувството, чудя се само дали да не направя и комикс и така да го предам. Ще е много нагло обаче, нали?

Календари и плакати

Всеки е виждал рекламни материали на автосервизи, магазини за авточасти и други представители на бизнес, свързан с автомобили. Това, което винаги ме е изумявало, е, че на снимките ЗАДЪЛЖИТЕЛНО има руса или чернокоса кака, държаща огромен гаечен ключ! Ами то такива ГОЛЕМИ болтове в колите няма! Може би в самолет или ракета има, ама в нормален автомобил няма. Е защо сценарият на фотосесията е винаги този питам аз?

Как се съкращава?

Ще се прави превод на юридически текст на английски. Не искам и да знам колко потресаващ ще е крайния резултат, имайки предвид начина и човека, правещ гореспоменатия превод.

Разговор в Скайп:
…
А: Иве как се съкращава „член“?
Аз: !?
А: от „чл.“
Аз:…

Дамските тоалетни

са нещо потресаващо грозно и мръсно! Хлебарки там не виреят. То всъщност нищо не може да оцелее в такава агресивна среда.

Предполагам всеки може да се досети на какви гледки е възможно да се натъкнеш Там. Затова и няма да нализам в натуралистични подробности относно интериора. По-скоро ще представя една случка:

Място: Втори корпус, тоалетната. Нов корпус, нова тоалетна, нови плочки, в началото беше чисто, но не и сега.
Кога: преди няколко дни

Какво: чакам там да ми дойде реда и съвсем естествено в дамската тоалетна имаше събрание. Също толкова естествено там беше събрана представителна извадка от всичко, що се обучава в наш университет. На мен адски много ми се ходи по малка нужда и затова пререждам групичката и се намъквам в тоалетната, ама греда – една кака много убедително ми казва, че е преди мен. Все пак успявам да зърна, че тоалетната е чиста и се радвам, че поне този път няма да ми се налага да се преборвам със силно развитото си чувство за ред и чистота и с пословичната си гнусливост.

С трепет в сърцето изчаквам каката да приключи и да излезе. Това, което виждам в тоалетната обаче е нещо, което и досега не мога да асимилирам – стъпки по седалката! Като човек, запознат с технологията на женския начин на ходене до тоалетна по малка нужда (или поне стандартния такъв), си мисля, че има нещо яко сбъркано в цялата ситуация. Докато аз се чудя какво да правя – да тичам през топлата връзка в първи корпус или да превъзмогна ужаса от видяното, една друга кака ме прережда и влиза. Явно не вижда нищо неестествено в това да има стъпки по седалката.

Надписите в стил „fuck you beach“ ще ги коментирам някой друг път.

Стига бе!

НОВИНАТА, невероятната новина! Наречете ме „старомодна“, ама някак си не мисля, че снимките в Плейбой се връзват с имиджа на сериозен политик, какъвто би трябвало да е един депутат. Продължавам да твърдя, че тази госпожа е едно голямо недоразумение и също така продължавам да не проумявам как аджеба е попаднала в парламента. Да де, технически ми е ясно, че е станало след избори, на които някой заблуден е гласувал за партията, чиито представител е дамата, ам все пак!? Абе как е възможно!?

Щом такива госпожи влизат в НС, аз би трябвало без проблем да се класирам също. Как си го представям: някоя вечер с приятелите пием бира, неусетно минаваме на уиски и започваме да си говорим за живота, любовта…политиката и решаваме да си направим една партия. Бъдещата парламентарна група ще носи знаковото име „Скара-бира“, а ако е заето, то тогава „Бира-скара“. Вече стабилно фиркани звъним на всичките си приятели да им кажем какво сме намислили и за кого е редно да гласуват на изборите. Нощта криво-ляво приключва без повече ексцесии. Някъде към обяд на следващия ден започва да ми звъни телефонът и да ми се задават въпроси какви глупости съм говорила предната вечер. Бавно и постепенно картинката започва да се изяснява и става ясно, че връщане назад няма. Та, питането ми е колко от читателите на блога биха гласували за мен? (изчервяващо се човече, което гледа в тавана и търка пода с палеца на единия крак) (Обещавам най-тържествено, че после няма да се прехвърля в поп-фолк бранша или да се снимам за мъжки списания, нито ще рекламирам мастика, нито ще бъда гост в шоуто на Азис /колкото и да ми се иска/)…

(Понеже съм тъпо парче, не съм прочела, че в Невероятно всичко е художествена измислица. Извинявам се за масовата дезинформация)

Сутрешни прозрения

От 30-ти август насам се налага да ставам в 6 сутринта. По това време все още съм леко неадекватна и в главата ми прелитат и се сблъскват една с друга хаотични мисли – за живота, за любовта към кафето, за абсурда „бмв-комби“, за боядисването на косата в синьо, за оранжево-зелената ми страст, за оранжевия ми телефон, който е измислен сякаш само за мен, за смешната ми пижама, която никой не трябва да вижда, за уместността на съчетанието „високи отворени обувки“+дъжд и ред други, които някой ден ще запиша.

Едно такова скорошно утринно състояние на не-съм-от-този-свят обаче ме накара да прозра една истина, която иначе никога нямаше да ми мине през ума. Свързана е с желанията и мечтите, и с нещата, които правя. С отварянето на очите и протягането по абсолютно неизвестни причини си помислих колко много искам да зарежа всичко, да стана рали навигатор и да участвам в ралита в пустинята. Все едно ме удари гръм – осъзнах, че точно това е нещото, което ще ме направи най-щастливия човек на света. И един ден ще стана навигатор и ще участвам в поне едно рали.

По принцип харесвам нещата, които правя, но истински щастлива от тях не съм се чувствала. Мисля, че ще ми липсват обаче, ако изведнъж ги изоставя. А никога преди това не съм искала да стана точно рали навигатор и то точно на пуснинни състезания! Какво ми става!?

Плевен

Не храня особено топли чувства към този град. Май е време да си разкажа случката, която ще ме направи за смях, и да приключа с тази история.

Значи бях там на лагер, по-точно на Кайлъка. Това ми беше едно от първите ходения с отбора, но вече като гърмян заек знаех да си нося всичко необходимо. Тук е момента да си кажа, че първото ми ходене беше в Търново, посред зима и аз бях на високи ботуши и с дебелото палто с косматата качулка. Никой не ми беше казал, че ще си мъкна 30-килограмовия сак по великотърновските нанагорнища от центъра чак до местния университет. Също така никой не ми беше казал, че тренера има някаква непоносимост към космати качулки и гъзарски палта…

Та уточнихме вече, че този път се бях екипирала подобаващо. Сезонът беше зима и аз понеже не знаех къде може да попадна този път, набутах в сака и духалката. Съвсем сериозно говоря – взех си духалката от Русе и си замъкнах в Плевен с мене.

Първи ден в Плевен: късен следобяд, приключили сме с тренировката и с Албена (съкафезничката ми) последователно се изкъпваме. Стаята вече прилича на бардак, защото не намерихме време да си подредим нещата, пък и знаете по колко багаж носят жените.

Вече сме приключили с хигиенните церемониали, когато Цецо ни вика да излизаме до града да се разхождаме. Ние с Албена отлитаме. Смъкваме се до центъра на града, дали пихме кафета там, вече не си спомням, но по едно време решаваме да се прибираме. Връщаме се по обратния път и вече сме в някой от крайните квартали, когато по посока на хижата ми изпреварва пожарна с включени сирени и маяци. С Албена провеждаме следния кратък, но съдържателен разговор:

Аз: Спря ли духалката на излизане?
Албена: А ти беше ли я пуснала!?

Двете се гледаме и мигаме на парцали. След това с бяг се засилихме към хижата, за колко време сме стигнали и как сме изглеждали нямам спомен. Просто се зарадвах, че хижата си е още там и нищо не е изгоряло. Но духалката работеше.

Кюнци

Продължавам да не проумявам защо мъжете си сменят гърнетата на колите с турски боклуци, издаващи звук като от ниско прелитащ селскостопански самолет пред бракуване. И като им сложат по един двоен кюнец отзад (!?) все едно дим като от ТЕЦ ще произвеждат. Ама точно като заводски комин изглежда, заклевам се! Е що го правят питам аз!?

За здрав сън

Напоследък не мога да се начудя на рекламата на Тед за матрака, защитаващ уж от геопатогенните въздействия на Земята.

Аз от матраци не разбирам. От геопатогенни въздействия, с изключение на гравитацията като явление, също не отбирам нищичко. Ама досега не съм чула някой здрав и на непреклонна възраст човек да се е разболял или да е умрял докато спи. Изниква въпросът дали информацията за смъртните случаи в резултат на тази причина се укриват или просто Земята сама по себе си не вреди. Моля някой да внесе яснота!

Като оставим настрана рекламните алабализми (абе някой купува ли си нещо само щото го рекламират!?) матраците на Тед добри ли са?

(Сменете ми планетата! Тази не ми харесва – лоша е!)