Една молба

към мъжете: Избирайте си парфюмите сами! Не се доверявайте на майки и сестри, заклевам ви!

В първия ми се влюбих именно заради парфюма. Такова нещо не бях помирисвала преди това, буквално ми се подкосиха краката. И до днес разпознавам аромата от километри – син Адидас. Сега ме убийте с камъни!

По някаква причина бях решила, че този парфюм/дезодорнт (и досега не знам какво е, а и Гугъл мълчи по въпроса) ми мирише на зелено. Тогава още не бях чак такава луда фенка на зелените и оранжеви неща и по-скоро се изживявах като мис Пиги, щото се мъкнех почти само в розово и синьо, а розовото определено не ми отива. Как, по дяволите, съм можела така да се гавря със себе си? Та да се върна на темата: този син Адидас, за който до последно бях убедена, че е нещо зелено, ми действа толкова подлудяващо. Мисля, че истерията ми ще стигне до там да се влюбя в следващия, който ми замирише на това.

Твърдо съм убедена, че аромата много издава характера на човека. Естествено по отношение на вкуса и чувството за естетика. Затова и не проумявам хората, които се оставят на други да избират начина, по който да миришат.

Странно е, че жените можем с часове да си говорим за аромати и марки, а в мъжете като че ли не се забелязва такава склонност. А се съмнявам да не обичат приятните усещания. Ако носиш един аромат дълго време и го свързваш само с приятни усещания в един момент той става част от марката ти. Мен доста хора ме свързват вече с Urban Flowers NY и ще им се наложи да се пренастроят към Clin d`oeil LOVEly girl.