Аз, Ива!
27 август , 2008
По принцип считам, че името ми идва от една върба със същото название. Затова и не празнувам имен ден на Ивановден. Днес обаче се натъквам на един сайт, в който пише, че би следвало да правя точно обратното, защото “Ива е женска форма на Иван. Иван: от евангелското Ioaппes, старобългарското lоанъ, от евр. “Бог е милостив” или “Божия благодат” – най-разпространеното мъжко име в цяла България”.
И все пак на Цветница ли трябва да празнувам или на Ивановден? На растение ли ти приличам повече или на Божия благодат? Сега е момента да ми се изчеткаш 
както знаеш аз обичам комплименти, но обичам и аргументирани отговори. А “Божия благодат” не звучи зле – точно това е, което искам – много хора да се радват, че ме има. “Благодат” нали означаваше нещо като щастие? Иначе съм си пълно дърво, от където и да ме гледаш…
27 август , 2008 at 10:45
Аз празнувам и на двата дни
Понеже като начало съм кръстена на дядо Иван и баба Иванка.
От друга страна обаче, ето това е върбата с нашето име(scroll надолу), а името и на английски – Pussy Willow, някак си ми е много забавно.
Така че вместо да се чудиш, радвай се и на двата повода за празник и готово
27 август , 2008 at 10:55
Трудно ми е за обяснение: обичам празниците си, но не искам да са повече от необходимото. Просто прекалено много хора се сещат за мен само по празниците, а не искам да е така. Или ще си контактуваш с мен нормално или не ме търси и на специалните ми дни…много хора не го разбират. Може би все пак съм дърво