Тра-ла-ла

30 юли , 2008

Тя, Бритни Спиърс, отдавна го е открила: ако си в ужасна депресия имаш два варианта за действие – или да отрежеш част от косата си или да откачиш. Избрах първото и утре имам час при фризьорката ми. От сега се чувствам преродена. Замислям се и за ноктопластика и масаж с шоколад (като събера парите или някой ми го подари за рождения ден. Естествено никой няма да се сети, че искам точно това). По- към есента ще сложа още малко слънце в косата, но не сега. Нямам търпение алясковците да се върнат. Ще си подаря и нов лак на буржоа, в някакъв невероятен нюанс, на който тепърва ще трябва да измислям име.

Заключение

29 юли , 2008

В последните 10 дни прекалено много хора се оплакаха от липса на късмет или кофти стечение на обстоятелствата. Общо взето никой не беше в добро настроение и на никой не му вървяха нещата. И това е защото аз съм в лошо настроение, няма друга причина. През някой от следващите дни трябва да реша, че ми се танцува, за да изляза и да се почувствам малко бял човек. Алтернативата е да продължавам да се държа като психопат на транквиланти.

Начинът е: от админ-панела се засилваш към Управление -> Категории. Кликваш на името на всяка отделна категория, за редактиране. Без да променяш нищо сейфваш и презареждаш блога за проба. Това е!

Засега всичко работи, ако и утре е така, значи методът е добър.

Питане

28 юли , 2008

Проблемът е следният: отстрани линковете за категориите са счупени. Но от админ-панела всичко си работи и се отваря както трябва. Т.е. при мен всичко е ок, но при посетителите не е. 575 публикации могат да се разглеждат нормално обратнохронологично, но не и по категории. Как да го оправя това?

Днес за втори път гледах Awake и си мисля, че мога да го наредя сред причините да не вярвам в медицината. Естествено като се разболея съм на съвсем друг акъл.

По-интересно е обаче какво ли си мисли един сърдечно-съдов хирург, когато му се говори за разбити сърца и за чувства. А какво си мисли за опознаването човек, който е напълно наясно как ти работят всички органи и системи? Много е цинично да се хващаш за сърцето, когато се кълнеш в любов, докато чувствата са в главата ти. Не мислиш ли?

Петъчна песен

25 юли , 2008

От Facebook може да се научи, че първият президент на Турция не е бил президент, а модел. Фрапираща грешка! Чудно само как новинарите в южната съседка не са научили за това.

Шегичка!?

24 юли , 2008

Абе лятната фотосесия на проф. Вучков истинска ли е!?

(Явно не само мен ме е понапекло слънцето тази година. Трябва да се стои на сянка, това е!)

Странна работа

23 юли , 2008

В последната седмица съм загубила доста килограми, а се храня нормално. Би трябвало да се радвам. Когато обаче започнеш да събуваш без да разкопчаваш панталони, в които едва си се намъквала преди, въпросът започва да изглежда по съвсем различен начин.

Възможно обяснение за това е адската ми разсеяност напоследък, благодарение на която 3 дена тук кисна едно невероятно заглавие. Чак днес го видях и ми направи впечатление. Трябва да си събера акъла най-накрая преди да ми се е случило нещо лошо. Свърши ми зеленият маркер, в това ще да е проблемът. Та защо причината може да е в разсеяността ми? Ами защото наистина отдавна не съм обръщала вниемание на това как изглеждам и е възможно да съм се вталила без да забележа. Възможно е това да е било доста дълъг процес, но да не е имало кой да му обърне внимание. Дано не ми пада банския…

Гледах Не-филма-а-големия-филм-който-не-бива-да-се-назовава и останах потресена. Страшно е, когато се видиш във филмово клише.

Едни цветове

21 юли , 2008

От години ги пазя на компютъра, а съм ги ползвала само веднъж. Може би на някой друг ще бъдат полезни. Мисля, че 2 от таблиците са с нормални цветове, а останалите са с такива, които далтонистите ги виждат по същия начин, както и хората с нормално зрение. Между другото има няколко вида далтонизъм – в зависимост от това, кой цвят се изключва. Черно-бялото виждане е най-крайният вариант, но другите като цяло ми се струва, че могат да водят нормален живот . Напълно е възможно да се прави дизайн, който се възприема еднакво и от хора с увредено зрение и от нормални. Всъщност дали е увредено зрението или просто е друг начин на виждане на света е въпрос на една съвсем друга дискусия…

Ето и линкове: 1, 2 , 3 , 4 , 5 , 6 , 7 , 8 , 9

По някаква причина съм намразила червеното червило. Обожавах го

Не мога да пиша честно както преди. Тази автоцензура е ужасна, но това не означава, че съм променила мнението си за откровеността – ако казвах нещата, които мисля, нямаше да имам никакви приятели. А със спестяването на част от истината или казването на неща, които другият иска да чуе, се чувствам комфортно. По-лесно е някак си и никой не ти се сърди за изказаното по поискване мнение.

Не мога да преценя кое е по-добре – да те имат за единица мярка за душевна тъпота и да не те занимават с глупости или да те възприемат като човек, който няма нищо против да изслуша всички тъпотии, които имаш да му кажеш. Като че ли ако си във втората ситуация си направо за оплакване и съжаление. 40 дни…

Не мога да се насиля да си изпълня поставения за периода „юни-юли“ план. Гледам Статистиката и ми умират всички коне един по един. Най-тъпото ще е да пропусна датата за ликвидация, щото не съм ходила от средата на юни в унито и нямам никаква представа дали случайно не е обявена вече…

Сряда, 17:35

19 юли , 2008

Вдигам телефона и нареждам следното: „Крис, нямам нет да го блогна, затова да ти споделя едно нещо: тук съм с малко дрехи, като няма 2, дето да се съчетават една с друга. И ще излизам, ама сега ако Еленков ме причака с фотоапарата някъде на Витошка и после ме изтипоса в eenk…И после някакви да ме обсъждат! Ужасен ужас!“. И това продължава все в този дух.

Кратки

19 юли , 2008

Както и очаквах, гей-парадът с нищо не промени света. Може и да е за добро :P

Тази седмица си припомних защо никога не пия уиски – по същата причина, заради която не пия и водка. Гадни са ми. Бирата остава универсалното питие за случаите, когато нищо друго не ти идва наум. Никога не пътувайте на дълги разстояния след като сте пили същата вечер/нощ.

Видях съвсем истинска жива тарантула, отглеждана в апартамент. Не мисля, че бих могла да съжителствам с подобна животинка. Всъщност няма да мога да съжителствам с никаква – нито обичам животни, нито имам културата да ги отглеждам правилно без да ги моря.

Бях наречена социопат, защото не съм лигла. Затова и още не мога да преценя комплимент ли беше или обида. Тонът беше обиден. Може и да си внушавам.

Разбрах, че Гери е човек, на когото мога да рева за всичко. Дълго ще съжалява за това ми отритие. Предстои и да анализира цялата ми биография в търсене на причината да не съм имала една нормална връзка.

Запознах се с още едно Гери, Поля, Руми и Теди. Сладки хора, ще продължавам да ги виждам. Всъщност се запознахме на едно обучение тази седмица и наистина се радвам, че ги срещнах. Това е един от малкото пъти, когато не съм се чувствала кофти сред непознати. Беше толкова разтоварващо. Дори за миг не се замислих как изглеждам в очите на другите, а това се случва за пръв път. Не мога да открия групата във фейсбук, която някой трябваше да създаде… :)

Всъщност тази седмица ми беше много странна, защото през цялото време изпитвах адски разнородни и противоположни чувства. През цялото време. Като че ли хубавите неща бяха повече…

Ако успея да събера повече от 3-ма души за рд през август животът ми пак ще се изпълни със смисъл. Но без Маринела, просто няма да е същото. Така че тази година няма да празнувам точно на 7-ми и точно през август, ще изчакам да дойде октомври и тогава.

Петъчна песен

11 юли , 2008

Всъщност мисля, че започвам да разбирам жените, които се превръщат в изроди, за да задоволяват извратените вкусове и прищевки на хората около тях. Не мога да разбера смелостта толкова пъти да се довериш на медицината (имам ужасни спомени от вземане на кръв) и на стоматологията (по този мотив мога да създам невероятни сценарии за хоръри). Ужасен ужас! На какво ли не е способен човек в името на красотата…Как се възприема след корекции на лицето му? Как се разпознава в огледалото? Проблемът май наистина не е във външния вид, а във възприятието за себе си.

Но пък колко сбъркан трябва да си, за да харесваш лице, което виждаш, че не е истинско? Дори когато не ти допадат определени черти, не можеш да не кажеш, че те всъщност са в хармония помежду си. Но как хармонизират изгладените от ботокса (и без друго невидимите) бръчици  с издутите от колаген устни и повдигнатите вежди?