Димитричка: Една дилема (Епизод 3)

Автор: Петър Събев

Единствената причина Димитричка да не си вре носа навсякъде беше неговата големина - друга семейна черта. За щастие съвременната пластична хирургия можеше да реши и този проблем. Но проблем ли беше наистина?

Отговорът на този въпрос беше: “Не! Или пък може би…”. Видът на носа и беше нещото, което я смущаваше цял живот. Беше прекалено характерен и за най-толерантния вкус. Но пък не липсваха ухажори на зебрата! За тях, обаче, друг път…

Всичко започна когато Димитричка посети една галерия, за да види творбите на 2-ма новонашумели художници. Зебрата вярваше, че можеш да разбереш много за човека/животното, гледайки лицето му. А картините бяха добри – имаха красиви ярки цветове, добра композиция, откриваше се многопластовост на идеите, навяваха спомени и провокираха към размисъл. С една дума – “изкуство”. Димитричка гледаше лицата и емоциите, изписани върху тях. Някои бяха усмихнати, други – тъжни, трети откровено скърбяха, четвърти изглеждаха загрижени. Общото между всичките бе, че бяха съразмерни и красиви. Всяка картина беше надлежно разгледана и изучена и зебрата дори започна да търси с поглед художниците в желанието си да види кой е авторът на тази красота. Не ги откриваше.

Продължи да разглежда. Тъкмо си мислеше как ще препоръча изложбата на приятелките си или дори направо ще ги доведе, за да може отново да се възхити на таланта на художниците, когато погледът и попадна върху нещо невъобразимо. Погледът и пробяга бързо останалата част от залата и тогава тя разбра – двамата автори бяха последователи на съвсем различни стилове. С леко чувство на раздразнение и зараждащо се неудовлетворение, Димитричка продължи да разглежда. Какво обаче виждаше? – Деформирани лица, ужасяващи гримаси и ГОЛЕМИ носове! Като нейния. Зебрата беше обзета от тъжни замисли. За пръв път наистина си помисли, че изглежда гротескно.

Действително носът и привличаше погледите и, ако трябва да сме честни, това доста помагаше на Димитричка. Така тя никога не оставаше незабелязана и веднъж привлякла внимание, оставаше само да съумее да го задържи. Това обаче не променяше факта, че тя се почувства грозна. Носът, големият нос, т.е. въпрос, да отиде ли при чичко доктор да го коригира или да го остави както си е. Като че ли най-нормалното нещо на света беше да отидеш на пластика и да ти направят нови гърди. Да се погледнеш в огледалото, да не се харесаш и да си инжектираш ботокс на проблемните места. Имаш малки устни – направи ги колкото големи искаш с колагена. Е, без да прекаляваме все пак Защо обаче Димитричка не си коригира носа? Може би, защото откри в него своята индивидуалност. Но това само тя знае.

Поука: от сиренето и маслините по-хубаво няма!