Димитричка : Един парфюм (Епизод 2)

Автор: Петър Събев

Само днес в ImPRESSed: ще разберете за зараждането на една нова идея. Освен това ще научите етимологията на думата “Юрика” и защо Димитричка ще влезе един ден в учебниците по история.

За всяка гранддама на обществото е въпрос на чест да има парфюм, кръстен на нея. Давайки възможност на поклонничките си да се докоснат до нейния блясък, тя показва, че притежава изключително земен характер. А както знаем на земляните са присъщи самолюбието и алчността…

И така поддавайки се на всеобщата мода, наложена от Наоми Кембъл и Ивана, Димитричка също повлича крак в парфюмопроизводството. Резултатът…ех, резултатът! Но за него по-късно!

Всичко започна един ранен следобед, когато Димитричка пиеше чай на верандата на къщата си с изглед към морето. И тя, като всяка не много умна звезда си мислеше, че бялата капела с цветя и слънчевите очила ще я направят неузнаваема. Нищо такова. Сливаше се с талпата почти колкото Митьо Пищова с националния отбор по футбол на Нигерия.

Та пиеше чай Димитричка, правеше си вятър с изящното си ветрило – едно истинско произведение на изкуството, и разсъждаваше за нещата от живота. Тези и мисли периодично бяха прекъсвани от досадниците, които като я разпознаеха и идваха с искания да им даде автограф върху челото, банските и на други места, които по естетически и морални причини е по-добре да не споменем.

Димитричка мислеше. Припомняше си всичко, което е постигнала – беше станала модна икона, даваше частни уроци на редакторите на Космополитан, предстоеше и награждаване с орден за особени заслуги към стайлинга на сънародниците и т.н. Но нещо липсваше! А тя не можеше да разбере какво и тази мисъл не и даваше покой. Какво трябваше още да се добави, за да пребъде името и през вековете? В следващия миг Димитричка се усмихна.

Тя никога не успя да намери парфюм, който да отговаря напълно на желанията и. А като се замислиш те не бяха чак толкова много! Какъв трябва да е идеалният аромат? – Да буди асоциации за разкош, на първо място. Да гали кожата и да наелектризира околните. Да буди желание в другите, но и да тонизира теб с един лек, но пронизващ лед. Да разкрива една едновременно огнена, но и много нежна женственост. О да, Димитричка знаеше как да постигне тези усещания! За базисни нотки на аромата тя избра 3 вида жасмин – бял, жълт и розов.  Съчета ги с любимия си аромат на момини сълзи. А накрая добави дъх на свежи листа. Семпло! Но много, много стилно! Точно така, това е стилът на Димитричка.

Така както замисляше ароматът, той имаше всички изгледи да се получи прекрасен, но Димитричка не за пръв път се занимаваше със създаване на красота. Тя чудесно разбираше, че без идеалния флакон и точното послание, той не би имал успеха, на който се радват ред боклуци, имали щастието да са лансирани от добри рекламисти. Димитричка потъна в размисли…

Слънцето вече залязваше, а тя още стоеше без да помръдва, потънала в трескави мисли. Изведнъж скочи с всичките си 4 крака, хвърли капелата в едната посока, слънчевите очила – в другата, скочи върху масата, ритна мохитото и извика…Е не, не извика “Еврика”, съжалявам.

Всъщност, както се опитаха да ни убедят от ЕС, не било правилно да се казва “евро”, а “еуро”, което пък е тъпо, защото и самите баш-европейци си казват я ”юро”, я “ойро”, но както и да е. По тази логика считаме, че правилно би било Димитричка да изкрещи: “Юрика!”. А тя така и стори. Все пак Димитричка е модерна зебра, която държи да е в крак със световните новости и вярвай ми, по-съвременна е и от новините по CNN.

“Юрика!” – флаконът на аромата трябва да е умалената Абсолют-на форма и по този начин да създава алюзия едновременно за традиция и свободолюбив дух. Целият ще е снежно бял като малко над средата ще има наситено зелен, като кръв от извънземно, надпис: “Ясновидка”, а под него: “Ти избра този аромат, защото ясно виждаш накъде отива светът”. Димитричка усети, че е дошъл моментът да влезе в учебниците по история…

Следва продължение…

В следващия епизод очаквайте: Димитричка току-що се завръща от шопинг в Милано, но на летището вижда един жираф, който и напомня за едни отдавна отминали дни. Сеща се с умиление за младежките шеги и закачки и започва да размишлява за мъжете, жените и извънземните…