А ти обичаш ли да те прекъсват като говориш?
21 май , 2008
Мен едно време майка ми ме е учила, че е невъзпитано да прекъсваш хората, когато говорят. Изглежда малко жени казват това на децата си. Дали само на мен ми е толкова неприятно, когато ме прекъсват?
За всеки, който не го е знаел досега: Когато прекъсваш някой, който говори, показваш неуважение към него по този начин! Много е неприятно! И рискуваш да ограничи комуникацията си с теб. Не че ти пука толкова, щом си позволяваш да се държиш с него неуважително.
21 май , 2008 at 16:28
Ужас… значи не ти трябва да разговаряш с мен
Аз средно прекъсвам хората по 3 пъти в минута, докато говорят
21 май , 2008 at 17:36
Не ти пожелавам да говориш и с мен ;-P
21 май , 2008 at 17:38
Значи да считам, че каузата ми е загубена. Мнозинството ви е смазващо просто
21 май , 2008 at 18:31
Абсолютно вярно – и на мен ми е страшно неприятно и рекъсвам да говоря и се правя, че съм забравила какво съм искала да кажа.
Което в повечето случаи е вярно и излиза, че това което съм искала да кажа не е съществено и събеседникът ми с право ме е прекъснал.
Но на мен все пак ми е неприятно, защото аз рядко говоря по много – правя го само с определени хора.
21 май , 2008 at 18:39
Когато ме прекъсват, обикновено имам да кажа нещо важно. Проблемът е на този, който не слуша.
21 май , 2008 at 21:46
Страшно, страшно мразя да ме прекъсват!!!
Това ми е едно от най-омразните неща. Преди, за да отуча хората, които ме прекусваха, просто спирах да говоря и като ме питаха “Какво казваше, извинявай че те прекъснах”, казвах “Не ме прекъсвай и няма да ти се налага да ми се извиняваш. Да не си ме прекъсвал” и вършеше работа.
Хората, които не се отучиха, обявих за пълни индианци и отрязах в общуването си. Прекъсването не само е лош и грозен навик, но е проява на изключителна липса на възпитание.
21 май , 2008 at 22:02
Надявам се все повече хора да започнат да осъзнават, че това не е въпрос на холеричен темперамент, а на липса на възпитание. Може би спазвайки някаква етика в общуването, ще можем да се разбираме малко по-добре и да не допускаме възникването на конфликти в резултат на неразбиране на гледната точка на другия.
В тази връзка радвам се, че блогчето ми отново е място за добронамерено споделяне на мнения.
22 май , 2008 at 14:56
Отиваш при български журналист за интервю. В най- лошият случай това е Маргарита Михнева. Тя десетина минути ти задава въпроса. Когато най- сетне спре да пита, ти почваш да отговаря. Тя веднага те прекъсва и си отговаря сама.
Веднага след това играта се повтаря- въпрос, прекъсване, нов въпрос. И така до пълно обезумяване. И тази простакеса се чуди на всичко отгоре, защо от нейните предавания няма НИКАКВА полза…
22 май , 2008 at 15:30
Нейното предаване конкретно не съм го гледала, но струва ми се някак логично за 30-45-60 минутно такова да има предварително подготвени въпроси за госта, за да знае той колко да се разпростира по всяка тема. Все пак времето е ограничено и трябва да има някаква мярка.
От друга страна пък и журналистът гледа да блесне с популистки изказвания и теории, че да има рейтинг. Струва ми се, че в такива случаи се получава ситуацията “Въпросът ми е реторичен. Слушай ме сега да ти кажа аз как стоят нещата и зрителите да видят колко съм готин”. Предполагам, че на този род предавания рейтингът им пада, защото зрителят не научава нищо ново по темата. Още по-лошо е, ако гостът бъде нападнат с упреци и въпроси с откровено провокативен характер без да му се дава възможност да се защити. Много евтин номер за манипулация, но пък минава…
22 май , 2008 at 15:40
Точно, ама много точно! Такава е очевидно психологията на тези простаци, които се подвизават като водещи в нашите телевизии.