Дилема

10 минути след полунощ е, а аз като че ли приключих вече. Говоря като закоравял счетоводител: “Приключих!”. Това ще ми пише на надгробния камък, заклевам се.

По-важното е, че сега съм изправена пред избор, който е от изключително значение за това как ще прекарам следващите поне 16 часа: след 6 часа трябва да се вдигам за унито, а още не съм легнала. Има ли смисъл да си лягам или да не се занимавам с глупости, а да нахлузвам слушалките и да пускам музиката?

Преди май на Оminaeshi бях казала, че човек става адски продуктивен като го притиснат скоровете, а даже не съм знаела колко съм права в това си твърдение. И снощи си легнах след полунощ, ама така и не можах да заспя до 6, когато трябваше да ставам и през цялата нощ си мислех как всъщност не трябва да съм в това легло, а в някое друго много по-голямо. И определено да не съм сама. Беше ми скучно. Друго си е да имаш с кого да си говориш. Поне докато ти търпи глупостите, защото неминуемо идва моментът, в който на този, дето те слуша, му писва и те отебава тотално. Това, колкото е лошо, толкова е и добре, ако си имаш чаршафи на рози, които да си разглеждаш. Друго си е да спиш в чаршафи с рози, особено ако си имаш идиотска нощница на розови и зелени точки, която адски ти убива, защото презрамките и са ужасни. Но все пак е на точки и това е единствената причина не само да я търпиш, но и да я обожаваш.

Имам си и ваза с разцъфнали трендафили, но да не си помисли някой, че обстановката в стаята ми е романтична: срещу мен блещукат 3-те светлинки на рутера и постоянно ми напомнят в кой всъщност век живея.

Докато го изпиша всичкото това се оказва, че нямам вече 6 часа, а 5:30. Е май дилемата ми вече е разрешена…