ImPRESSed

10 минути след полунощ е, а аз като че ли приключих вече. Говоря като закоравял счетоводител: “Приключих!”. Това ще ми пише на надгробния камък, заклевам се.

По-важното е, че сега съм изправена пред избор, който е от изключително значение за това как ще прекарам следващите поне 16 часа: след 6 часа трябва да се вдигам за унито, а още не съм легнала. Има ли смисъл да си лягам или да не се занимавам с глупости, а да нахлузвам слушалките и да пускам музиката?

Преди май на Оminaeshi бях казала, че човек става адски продуктивен като го притиснат скоровете, а даже не съм знаела колко съм права в това си твърдение. И снощи си легнах след полунощ, ама така и не можах да заспя до 6, когато трябваше да ставам и през цялата нощ си мислех как всъщност не трябва да съм в това легло, а в някое друго много по-голямо. И определено да не съм сама. Беше ми скучно. Друго си е да имаш с кого да си говориш. Поне докато ти търпи глупостите, защото неминуемо идва моментът, в който на този, дето те слуша, му писва и те отебава тотално. Това, колкото е лошо, толкова е и добре, ако си имаш чаршафи на рози, които да си разглеждаш. Друго си е да спиш в чаршафи с рози, особено ако си имаш идиотска нощница на розови и зелени точки, която адски ти убива, защото презрамките и са ужасни. Но все пак е на точки и това е единствената причина не само да я търпиш, но и да я обожаваш.

Имам си и ваза с разцъфнали трендафили, но да не си помисли някой, че обстановката в стаята ми е романтична: срещу мен блещукат 3-те светлинки на рутера и постоянно ми напомнят в кой всъщност век живея.

Докато го изпиша всичкото това се оказва, че нямам вече 6 часа, а 5:30. Е май дилемата ми вече е разрешена…

Свърши ми туша. Продължих с очна линия. Не е същото, но важното е, че довърших картинката преди да ми изчезне музата.

Гледам го аз този робот и колкото повече го гледам толкова повече ме човърка тъпата мисъл, че той въобще не става. И не мога да разбера защо си мисля така, но обикновено шестото ми чувство не ме лъже. В крайна сметка модулът ми ще се получи напълно неизползваем и ще заложа на убийствена презентация!

Съвет: Никога не рисувай/чертай/скицирай върху лист преди да провериш дали няма нещо важно от другата му страна! Иначе се получават много грозни физиономии.

До 6 сутринта имам да напиша 3 курсови, а въобще не ми се занимава. Предпочитам да ям шоколад. Или сладолед. Или да пия джин. Чудя се какво ли правят аласковците…

И си измислям една зебра на оранжеви и зелени ивици и се питам защо ли ми прилича на кравата Милка!? А всъщност насложих цветовете върху магарето Йори - реших, че трябва да е с ярко жълти копита и дълга лилава грива. Е, с последната мога да направя компромис, но оранжевите и зелените ивици са задължителни. Зебрата ми ще се казва Димитричка и ще говори само на немски.

По принцип мразя името Димитричка, но си спомням от часовете по литература, че кръщавали красивите момичета с грозни имена срещу уроки. Необходима е и червена панделка на гривата, а опашката ще бъде на едри букли. Звучи като гавра с Йори, но той така или иначе има габърче в задника, сещаш се - опашката му е закачена така.

Та казах, че Димитричка ще говори само на немски…Като възпитана зебра всяка седмица ще ходи на опера и естествено в детството си ще е имала уроци по балет. Последното е факт, който тя по принцип не споменава, защото не се връзва с имиджа и на салса-фенка. Да, доскоро тя слушаше Енрике Иглесиас, но вече мисли, че го е ударил здраво на комерс…

Следва продължение…

(Не съм напушена!)

Източник: http://www.cityofsound.com/blog/images/dermensch_image.jpg

И така, освен всичко останало имам да правя и проект на технологичен модул по Индустриални. По задание машините ми са струг и фреза, творческо мислене можех да прилагам единствено при избора на робот.

Не ми се размотаваше да ходя до Окръжна и да се ровя в каталози с по 10 000 робота вътре, затова се доверих на избора на Снежка. И тя, доколкото рабрах, имала същите бавни машини като мен, което прави необясним избора на онзи връх на японското роботостроене, който е харесала за своя си проект. Както и да е. Всъщност обясним е - като направих някои (фантасмагорийно) груби сметки се оказа, че за времената се получават числа, с които много лесно се смята. Което пък адски ме улеснява! Преди да започна обаче трябва да намеря габаритите и още 1-2 характеристики на машините, което поне до момента се оказва ебати-мисията-невъзможна… Продължавам да се чудя откъде да започна! Може би все пак Kamasutra (Short Ambience Mix) на In Credo не е подходящ музикален фон за дейностите, свързани с проектирането на индустриални системи.

Мдааа…а понякога се получават и такива неща:

Източник: http://zedomax.com/blog/wp-content/uploads/2007/05/funny-escalator-1.jpg

Източник: http://i2.photobucket.com/albums/y47/ChaseNKids/MondayKillinMe.jpg

Някак си не е много петъчно да знаеш, че в събота няма да спиш до късно. Още по-понеделнишко е, когато усещаш, че наближават някакви крайни срокове и съответно някой отвеян тъпак ще те занимава със своите си глупости, мислейки, че много те вълнуват. Как пък някои не разбраха, че никой не се интересува от чуждите проблеми!? Често се удивлявам на постоянството, с което някои хора лазят по нервите на други.

Логичният край на седмицата го усещам и на друго ниво: Днес най-накрая се сетих да си занеса обувките на ремонт и да си купя маркери. Ама забравих да си взема графити за автоматичните моливи. А аз с други просто не чертая/рисувам/скицирам! А като заваля дъжд и ми се намокриха краката се сетих, че трябва да се разходя по магазините за обувки, че да си взема най-накрая едни нови маратонки. Това, от където и да го гледам, си е трудна задача, защото нещата, които харесвам струват повече, отколкото съм склонна да дам. Всъщност разполагам с достатъчно, за да си взема нещо прилично, което ще ме изкара 2 години, но няма да го има чувството за удовлетвореност и определено няма да съм купила най-доброто…

И все пак е петък! Днешната петъчна песен е Fever на Peggy Lee:

Днес гледах една реклама. До тук всичко е ок, защото иначе всеки ден гледам реклами. Но днес беше по-специално.

Каналът е “Планета”. Часът е около 15:30. Рекламен блок, типичната десетминутка за рекламиране на рингтонове. Вместо обаче да бъда засипана с мелодийки на Глория/Галена/Милена/Лорена/избери-си-произволно-име видях нещо ново, нещо различно и чутовно! Рингтон за уголемяване на гърдите! Не е майтап. Съвсем сериозно ми се рекламираше рингтон за уголемяване на гърдите!

Рекламата обясняваше, че рингтонът е изобретение на някакъв японски учен, който открил зависимостта между развитието на млечните жлези и определени тонове музика. Е как да не си треснеш челото в земята, превивайки се в ниски метани!? Евала! Т’ва, силикони-колагени - демоде! В рингтоновете е истината. Пък!

“Жената в обществото” е темата на изложбата, която ще се открие днес от 11 часа в Къщата на Калиопа. В статията, към която води линкът, е дадена подробна информация за това, какво ще може да се види в музея на градския бит.

Продължавам да се изумявам на това, че банките в университета са нашарени с рисунки и надписи от всякакво естество. Какво кара един човек на минимум 18 години да съсипва външния вид на мястото, на което прекарва значително време? Това ми е почти същата загада както това, що за кеф можеш да изпитваш да си гасиш цигарата в копчетата на асансьор.

Изглежда доста често човек прави неща, за които няма не просто логично, ами направо никакво обяснение. Върховна простотия е да чупиш глобусите на уличните лампи. Защо някой решава, че е много готино и ебати кефа да го прави? И видиш ли, ще стане невероятен герой и всички ще го гледат с умиление, екзалтирани от чутовната му постъпка!? Но това не е достатъчно - за да се затвърди като селския бек на квартала, той трябва да счупи и всички пейки в околността. А ако изпусне гумите на колите на съседите, които го “дразнят” ще е направо титан.

Всеки иска да живее на хубаво и чисто място. Да, естествено е. В същия момент човек, седнал на кафе по главната обяснява разпалено колко е мръсно около блока му и как не се чисти и без да се замисля, така помежду другото, си тръска цигарата на паважа. А най ме радва, когато студенти по “Екология и опазване на околната среда” пробиват дъната на кошчета за боклук. Покъртително!

А всъщност е нужно толкова малко! Контейнери има едва ли не на всеки 200м. Дори не е нужно да чистиш след другите. Спомагаш достатъчно, ако просто не замръсяваш и ти. Струва ми се, че ще се движиш с много по-голямо самочувствие, ако знаеш, че не си прасе, а мислещ и възпитан човек. Помисли над това.

При всичкото ми добро желание да си поосвежа малко външния вид на блога, ами не мога! Наличните теми просто не ми харесват. Явно и този път оставам със Simpla-та.

Не мога да се начудя на желанието на някои хора да изглеждат като недохранени. В крайна сметка, за да постигнат заветния външен вид (нямащ никакви допирни точки с естетиката) наистина стават недохранени! И мен не ме кефи рубенсовият тип, ама нужно ли е да се умира от глад!? Каквото и да си говорим не считам за нормално човек над 170 см да тежи по-малко от 50 кг. Сега ме убийте с камъни.

Другото, което ме убива е свързано с киното: Във филмите, в които някой от героите спортува (каквото и да било) се намира винаги друг герой, който да го прекъсне, защото трябва да го разпитва за нещо. В такива случаи първият ни герой започва да се размотава лежерно, да лъже, че няма представа за нищо и посяга да пие вода от нарочна бутилка. Ами това ме убива! Никога не се пие нищо веднага след като си спрял да тренираш. Ама никога! Това си е опасна практика и толкова ли в Холивуд нямат консултанти по тези въпроси?

Същото го има и във филмите, в които се води разговор, докато единият от участващите в него шофира. Той през цялото време гледа към събеседника си и почти никога към пътя. Ама как взема завоите само! По интуиция! И аз искам така!

Какво бихте си помислили, ако видите такси с “У” отгоре? Вчера видях такова…

…ще изпращаме алясковците. Някои ще го правят за втори път, а аз за първи, защото миналата година не ми се завираше по горите. Този път са решили да остават в града, което ме устройва, но пък си мисля, че Надя ги е уговаряла заради мен. Надявам се обаче да не е така, защото в противен случай Руслан ще ме разпне с упреци като им кажа, че не ми се остава много и реша да си замина час-час и нещо след като съм отишла…Много тъпо и тихо ще стане като заминат. Но пък Надя ще ми вземе тениска на WordPress!