Ебати и компилация!

И най-накрая успях да си намеря всички части на Erotic lounge с добро качество. Щастлива съм! Друго си е да ги имам на дискове и, по дяволите, бих си ги купила, ако имаше откъде!

Чудя се откъде да започна да ги прослушвам – Secret Affairs, Comfort Sounds, Bare Jewels, Sensual Passion или пък с последната – Seductive Pearls? Deluxe Edition-а го имам отдавна, така че той отпада като за начало Гледам, че наскоро са излезли и други интересни компилации за сваляне, т.е. време е за обновяване на музикалната кутия

Определено е Великден! Колко малко ми трябва само…

20!

Да, и досега си знаех, че съм на 20, но някак си не го отразявах като факт. През лятото ще ударя 21 и ще стана пълнолетна и според американците. И какво от това? Нищо не се промени преди 2 години в нощта на 6-ти срещу 7-ми август, т.е. не се изстрелях на дискотека още същата вечер, защото си имах по-интересни занимания

Чувствам се на 19 и това ми идва да кажа всеки път като ме питат за години. Странно е, че напоследък се случва все по-често. И започвам да приемам като комплимент всеки случай, когато ми поискат лична карта след полунощ По случая поздравявам всички с вече почти традиционната за блога петъчна песен:

 

И една мелба

След като на 23-ти вечерта Мери ме уведоми, че на 24-ти от 11 часа ще се занимавам с нейния проект по „Икономика на предприятието“, вече нямаше къде да бягам. И така, пристигна забележително точно и се заехме със сметките. На всеки, който ни познава, му е ясно какви диви факири на математиката сме и двете. Трябва да и призная, че има доста интересни виждания за това как се използва калкулатора…

Повече ме учуди реакцията и като предложих да измисляме разходите за транспорт – все едно от мен научава, че транспортните средства имат нужда от някакво гориво. Почти съм готова да си заложа огледалото, че и през ум не и е минавало, че все пак понякога се сменят и гумите на камионите и колите. След уточняването на тези подробности започнахме с измислянето на уводните думи, които в крайна сметка се оказаха почти 80% от обема на доклада. Тук решаващо значение изигра талантът ми по разпъване на локуми (споменавала ли съм, че бях на национален кръг на ХХV-тата олимпиада по БЕЛ?)

Понеже Мери доста късно се сети, че има да прави доклад (трябваше да го предаде в 14, вкъщи се материализира в 11), се наложи да се променят данните на един вече готов. В крайна сметка от първоначалния вариант нищо не остана и все пак не беше като да го е измисляла из основи. При всяко срещане в текста на думите  „пилешка пържола с пържени картофи“ (оригиналният доклад беше за кръчма, ако не се лъжа) аз се тресях в конвулсии. Надявам се все пак, че сме сменили всички пилешки пържоли с пържени картофи със „стол с птици“. Да, първия път като ми каза това невероятно наименование на артикула и аз щях да ударя вежди в тавана, но ми беше обяснено, че е кръстен така заради тапицерията и резбата, които били с птички. Даже имах възможност да видя скиците и чертежите на нещата и изглеждаха доста добре – със сигурност биха се харесали на почитателите на викторианския стил мебели. В следващия момент Маринела почти ме докара до инфаркт като тържествено ми обяви, че смята да продаде 1 такъв стол за над 900лв. Вече виждах как доц. Е. я изхвърля през прозореца, ама се сетих, че бях видяла подобен артикул в една галерия и там чинеше близо 2 бона…Стол за 2 бона…представяте ли си го само!?

След като приключихме с изключително смелия проект на Маринела, щото в крайна сметка се иска да си адски смел и непукист човек, за да представиш нещо подобно пред публика, получих и възможността да си избера почерпка. Тук се ухилих широко и започнах да прехвърлям алтернативи в главата си. Ама Мери ме познава не от вчера и внимателно вметна, че все пак нещото, което и поискам, трябва да е реално. Така отпадна яденето на баклава при Босфора. Но успях да си издействам една мелба в най-големите жеги това лято Обмислях варианта за каса бира, която да споделя с приятели, но мелбата беше къде-къде по-изкушаваща…и само за мен!

Едни снимки

Споменавала съм, че се побърквам като видя ето такива цветови решения върху фасади. Колко болен трябва да си, за да аранжираш витрина по този зловещ  начин? (кликни върху картинката за по-голям вариант)

А ето и една чудно хубава истинска непластмасова ябълка с една също толкова истинска жълто-оранжева свещ (един от подаръците ми за 19-тото рд. Ябълката естествено не я пазя от тогава ):

Ако някой ден не боядисам колата на ярки оранжеви и зелени ивици като зебра, то със сигурност ще направя това със стаята си. Умопомрачаваща комбинация от цветове! Това, което всъщност искам да кажа е, че мултивибраторите нямат нищо общо с вибраторите и добре, че слоновете не могат да скачат. С тези тъжни открития приключвам днешната емисия новини.

Денят на лекарите в Германия

От днес отварям новата рубрика „Около света за 90 дни“. Ще я пълня главно с резюмета на немски статии, защото английските всеки може да си ги чете

От ето тук научавам, че в Германия се вихри грандиозен скандал, свързан със здравната система. 50% от жителите на страната страдат от хронични болести. Разходите по лечението на 3 от тях съставляват около 80% от разходите за здравеопазване. Предписват се лекарства и терапии, които не са за хронични болести. Резултатът: 80% от прерастналите в хронични оплаквания са всъщност натравяния.

Но бизнесът с лекарства се разраства до €260 млрд. и осигурява прехраната на 4,2 милиона заети в сектора. След „Заплатите са сигурни“ следва лъжата: „Така осигуряваме високи стандарти на качеството на осигуряване“.

Раздяла за „известно“ време

От днес пак няма да ме има няколко дни. Причината за пореден път е прекалено много щуротии, които ми се събират на главата. Силно се надявам обаче на 25.04 вечерта да съм приключила.

Чудя се какво да правя – вариантите ми са 2: да чета по ОТП за 10-ти и празниците ми да отидат на кино или да оставя изпита за редовната сесия и да се забавлявам. Някак си не мога да си представя да мързелувам като имам нещо за вършене…всъщност не е толкова трудно да си го представя, но чувството за вина не ме напуска.

Национален празник

Утре е единият от двата ми именни дни. Приемам поздравления и честитки (почти) всякакви. Още от днес си се чувствам щастлива. Тази нощ трябва да измисля с какво ще почерпя утре…

Продължавам да си търся химикал с розов помпон. Сигурна съм, че ще намеря, защото съм виждала някъде в града, но не мога да се сетя къде. Някакви идеи?

Петъчни

Ако има нещо, което може да ми скофти настроението в петък вечер, то това е мисълта, че в събота сутринта пак съм на лекции.

Ако има нещо, за което съм склонна да се тръшна „искам пък!“, то това е дълъг и тънък блондински химикал с фламинго на върха. А от опашката на въпросното фламинго да излиза огромен пухкав розов помпон. Трябва да се вкарам в клишето пък! Лятото идва, ще си взема розова рокля, трябва ми и розов химикал.

Ако се случва да гледам особено глупаво, то това най-вероятно е моментът на събуждането, след като съм сънувала розови пантери и лилави слонове да играят карамбол и да си говорят за спорт. Трябва да намаля присъствието на Маринела около себе си…

Това, което искам да кажа всъщност е, че ако утре не си на лекции или работа, усили колоните и пускай:

(Все в някой момент ще се престраша да публикувам и линк към някоя чалга, а тогава, вярвам , mindbolt-ът ще се вдигне от Пловдив и ще дойде да въздаде справедливост. Е пък всеки има право на лош вкус нали?…Или!?)

Чудно хубава сряда-вечер

Слушам си на Randy Crawford „Gimme The Night“ (Chill Night Mix) и си мисля, че може би все пак вероятно животът е много, много, много хубав! Голяма песен! Заедно с „Anchorless“ на DePhazz и  „Forever  Young“ на  Alpha Ville правят тройка песни, достатъчно успокояващо действащи ми, че да се размекна дори, когато искам да убия някого по особено мъчителен начин.

Но Майкъл Болтън е титан! (И Сашо Роман също. Сега ме убийте с камъни)

Неизвестен автор

„Истината е, че след един дюнер и няколко глави лук, не бива да се появаваш сред хора“.

Аз бих добавила и: „И след таратор с 2 глави чесън“

Наминавам…

…да съобщя, че и другият ми компютър умря. Странна работа. Това един вид предвеликденска честитка ли се явява?

Неделя вечер и други впечатления

И така от снощи съм Линукс юзърка. Чувствам се странно, защото нищо не е такова, каквото трябва да бъде. Как се реших на тази драстична стъпка в развитието си?

За разнообразие. Тук малко излъгах, защото действително това е причината, но отговорът на „защо точно сега?“ е, че имах вирус. Най-интересното е, че се усетих преди антивирусната, а не съм от най-досетливите. А компютърът ми трябваше на момента! Докато осмисля какво всъщност се случва, системата умря. Тук правя най-злобната физиономия, на която съм способна и се замислям за проклятие, резултата от което няма да може да бъде прикрит от пластичната и козметична хирургия. В следващия момент процеждам през зъби: „Да ти падне вовеки дано!“ След кратък размисъл решавам, че виновникът да си губя времето в неделя вечерта може да бъде и от женски пол и в мен се заражда спонтанното желание да отправя благословия по направление на евентуалните и (бъдещи) деца…решавам обаче, че някой за да се занимава да трови живота на хората, явно си няма свой и следователно си е достатъчно наказан и без моя помощ. Поех дълбоко въздух…

Сега като не съм ядосана правя сметка, че в интерес на истината дори и да нямаше вирус, компютърът така или иначе си беше пред срив и трябваше да направя нещо. Така че архивирах всичко важно и се заех с избор на нова ОС. Под ръка имах OpenSuse, MandrivaOne и Ubuntu 64. Убунтуто отпадна, Мандривата имаше повече шаренийки и ефекти, но на Сусе-то менюто беше по-красиво. Почти се изкуших да ги сложа и двете.

Голям зор видях с кирилицата. Проблемът вече е решен. По важното е, че оправих музиките, защото по някаква причина нямаше плеър, който да свири mp3. Остава да подкарам принтера и скенера  по някакъв начин. Важното е, че има Skype Блогът ми изглежда много по-различно през Firefox.

Предполагам няма да стана някой див факир на тази ОС, но си мисля, че ще ми върши работа за обичайните дейности. Като огромен плюс отчитам, че компютърът е чувствително по-бърз. Ако изкарва повече от година без преинсталации ще е чудничко. Надявам се, че не искам прекалено много…

Linux lamer

Pyrvi i nadqvam se posleden post na latinica: Veche sym s openSuse 10.3 i si imam kirilica, samo deto ne moga da naslucha s koq klavishna kombinaciq se smenqt kirilica/latinica. Nqkoi ima li ideq kak stava, zashtoto naistina se izmachih, a ne e oferta da restartiram samo za prenastroika na azbuka. Mryn!

Свещенодействие

Тези дни бях малко тъжна, защото си мислех, че любимият ми мишок е взел да сдава багажа. Имам най-удобната мишка на света! И не се дадох – смених си подложката (оптични мишки НЕ ПРИЗНАВАМ), но ефект почти нямаше от това…

Но ми дойде нова идея – извадих си от раничката малката отвертка и отворих мишката да видя какво е положението. В първия момент замлъкнах в потрес от това колко много мръсотия се е наслоила. След това се учудих, че въобще работи. Накрая се сетих, че не съм я чистила от години, може би над 2 или 3 години не съм я отваряла (което ме подсеща, че трябва да направя същото и с клавиатурата, но това след изпита в събота). В крайна сметка я почистих и я затворих. И след това беше перфектна! Обичам вещите си.

Идеи на повече от 2200 години

Аристотел дава 6 форми на управление на държавата: 3 „правилни“ и 3 „неправилни“. Ето ги и тях:
василея – тирания
аристокрация – олигархия
политея – демокрация

Въпросът е защо след като великият мислител е успял да проумее преди повече от 2200 години, че демокрацията е недобра форма, съвременното общество се стреми да я наложи? И винаги ли се изражда тя в анархия? Каква роля играе бюрокрацията в този процес?

Питам от любопитство и очаквам по-скоро чисто теоретични отговори, по-възможност без политическа пропаганда. (Винаги има поне 2 истини – моята и твоята. По-силният глас не винаги означава по-добри аргументи. Можеш да се опиташ да ми обясниш това, което мислиш, но не и да ми налагаш да вярвам в него. Както знаеш, мирогледът се оформя според това от коя страна на барикадата стоиш…)