Автобронзантът: как не се използва
31 март , 2008

Източник: http://www.sephora.com/assets/dyn/brand/5877/5877_hero.jpg
Започвам да разказвам за това какво не бива да причинявате на кожата си в името на красотата. Всичко започна на 27-ми или 28-ми март, когато ми попаднаха едни мостри на автобронзант. Аз понеже съм си любопитна и никога не съм използвала подобна козметика реших да видя какво е. И в това ми беше грешката…
Следобед докато се размотавах изкъпана и щастлива пред погледа ми попаднаха пакетчетата с автобронзанта. Прочетох внимателно инструкциите: нанася се равномерно на чиста кожа и се оставя между 1 и 4 часа да престои и след това се измива много старателно. Важен момент беше да се измият ръцете веднага след омазването с въпросния продукт. По-късно разбрах защо.
ОК, но как точно изглежда и действа? Ами нанася се като крем и изглежда точно по този начин - бяла кремообразна субстанция, която по никакъв начин няма да успее да те накара да се усъмниш какво точно може да ти стори. Конкретното нещо миришеше на ябълки и попиваше бързо в кожата. До тук с хубавите впечатления. След това кожата ми стана изключително мазна, но все така миришеше на ябълки. Въпреки указанието (от 1 до 4 часа престой на автобронзанта върху кожата), аз се измих след 30 мин и по-добре! Ефект нямаше никакъв. Излязох и по тази причина не разполагах с огледало през следващите 3-4 часа. Като се прибрах се погледнах, ама вече бях толкова заспала, че не забелязах никаква промяна в себе си.
Ама какъв шок преживях на сутринта, не е истина! Изглеждах все едно съм била поне седмица на море. В това нямаше да има нищо лошо, стига да не се бях постарала да не си цапам косата и не бях оставила по 1 пръст отстояние пред нея. И това в комбинация с адски контрастиращата бяла кожа на врата ми! Изглеждах все едно съм с маска. Имах чувството, че ако още веднъж мина пред огледалото и се погледна, ще умра на място! Докато мерих като луда къщата с крачки ми мина през акъла да видя какво има в интернет по въпроса със спешното избелване на кожата, защото не ми се рискуваше да коригирам с автобронзанта (ами ако станеше по-светло или по-тъмно?! УжасТ!). Моментално се успокоих като прочетох, че повърхностният слой на епидермиса се сменя на всеки 3-4 дни. В това ми беше спасението. И наистина днес в понеделник 31.03.2008 никой не ме пита за нищо, свързано с кожата ми и съм склонна да приема, че не са забелязали разлика. И слава богу! А като си помисля само, че имах за идея да нанеса само на носа и бузите – каква карикатура щях да бъда само! – Бяло чело и бронзова останала част от лицето. Наистина не очаквах още от първото нанасяне да има толкова ясен ефект.
Вече знам как не се използва автобронзант. Когато обаче ми остане свободно време, т.е. няколко дни, през които няма да си показвам носа навън, ще експериментирам да го направя както трябва.


31 март , 2008 at 22:25
Ооооо, толкова е яко, жалко че няма снимки!
2 април , 2008 at 14:25
Ивата, нищо ти нямаше вечерта, бе мило! Кожата ти си беше само малко порозовяла, но го отдадох на бирата
Ееееееее… трябваше да се обадиш да те видя с “маската”!
2 април , 2008 at 17:02
Ти луда ли си?!
Да ме видиш в този вид… И вечерта нищо ми нямаше наистина. Чак на сутринта вече бях кафява.
3 април , 2008 at 12:09
Иииииии.. че ме е яд! Имам си лафче за такива случаи: “Плащам за гледката!”