Отчаяна
23 март , 2008
На 21.03.2008 г. вечерта се случи нещо, което ме накара да се усъмня в житейския си избор и жестоко разклати из основи представите ми за света и за мене си в частност.
Ето и самата история: Бяхме на маса с Мери и компания [тракторист, полицай (шегувам се), юрист, изживяващ се като нещо друго, 2 студентки и аз - трета]. Почти като “роднина, милиционер, роднина, милиционер…”По едно време на масата остават само бири и водки, а ние влизаме напълно в клишето и започваме да си говорим за живота, любовта, верността, парите и т.н. Момчетата не знам за какво са си говорели, но с Елито неусетно минахме на тема мъже. И тя ми сподели, че според нейното виждане, на 21 най-късно трябва да имаш сериозен приятел, който да пробваш до 25 и ако всичко е ОК да го накараш (по някакъв начин) да се ожени за теб и да го вържеш с деца. Това ми напомни, че имам в обкръжението си една позната, която на 21 имаше вече 2 аборта и под страх, че след 3-тия няма да може да има деца се прежали и роди. Имам и една в групата, също на 21, която е омъжена и има 2 деца - на 5 и 3 годинки. Преди някой да е питал, казвам, че си е чиста бяла българка и преди да ти каже за децата минава за съвсем нормална…
Та след откровението на Елеонора аз вече си мислех, че може би изтървам последния влак и се почувствах толкова стара и никому ненужна…и бях единствената сама на масата, което още повече ме вкисна. Днес вече го раздавам ала “гроздето е кисело” - “ама вие наистина ли си мислите, че сте срещнали любовта на живота си?! Я пак си помислете!”. Пие ми се бира. Абе стара ли съм наистина?! Аз ли не съм в ред, или всичките ми познати са откачили? И на червено вино съм съгласна.


23 март , 2008 at 8:25
Аз съм на 20. И вече доста от момичетата около мен имат сериозни връзки. Чувствам се точно като теб. Разбира се, смешно е да се смята, че е задължително на 21 да имаш сериозен приятел, тия неща стават, когато се появи точния човек и т.н, а не когато си навием на пръста, че трябва да си намерим мъж и започнем да се увъртаме около първия, за да разберем след години, че товае връзка заради самата връзка, а не заради човека до теб. Може би при нас с теб просто обстоятелствата не са се стекли досега. Знам ли.
23 март , 2008 at 8:34
Хъх ако това не са глупости. Нито за мъжете нито за жените смятам , че е редно да се женят на толкова години - под 25 , а и честно казано и 30. Дете - дете може ли да учи , изхранва и т.н - не . Тука има както винаги много предразсъдъци . Но всеки сам си решава - така , че това не виждам какво те е засегнало. По добре си учи , а за всяко нещо си имало времето. Няма да давам примери , но имам познати момичета които не са се поддали на тези стари идеологии.
Намери истината в теб.
23 март , 2008 at 10:14
Аз просто се шегувах…нямам никакво намерение да се движа по този план. Мислех си по-скоро за това, колко хора разсъждават така, че даже и преизпълняват петилетката.
Съмнявам се, че и Ели си е вярвала сериозно като говореше, но си беше много добра илюстрация на разсъжденията на доста хора около мен. А като си помисля, че преди въобще не бях съгласна с Тихомир Димитров, като описа феномена “жената на 25″…сега той е навсякъде около мен, но във варианта “жената на 21″. А аз лятото ставам на толкова!
23 март , 2008 at 12:20
Скъпа…казва се да ти имам прителките.То пък верно и приказката,че човек като намери половинка за себе си,се опотва да намери и за всичките си приятели такива.Тва са пълни глупости,с извинение на момието дето ти го е казало,не го познавам,ама да си призная по добре и да не я познавам,щото видеш ли…ми се струва малко “OFF мода” ако ме разбираш какво имам предвид.За това кога да имаш сериозна връзка не е достатъчно да достигнеш определени години,ами определени разсъждения за живота.?Кой когато ги стигне,тогава.
24 март , 2008 at 19:37
абе ей!!! Знаеш ли какви 21-25 години ще ти дам аз на теб! накара ме да се почувствам стара поне колкото Лили Иванова. Айде да пием по бира и ще ти обясня нещата от живота!
25 март , 2008 at 21:07
Стига ве… на 21 да се хващаш вече с нещо дето ще се жените… не е ли малко… рано? А за мъжете кога им е време да се женят нещо обсъдихте ли? Че ако ме карате и мен по вашите критерии и аз за дърто добиче минавам вече …
26 март , 2008 at 9:22
Ама то беше на майтап! Как да го обясня?!
Между другото, MacTeP, ти наистина ли мислиш, че си НЕЩО, за което някога някоя ще се омъжи?
Пак повтарям: всичко е на майтап и никоя от нас няма намерение да се реализира като съпруга и майка в близките няколко години!
2 април , 2008 at 18:11
Че как
Аз съм готин тип, как няма да ме вземе някоя мадама за мъж.
2 април , 2008 at 19:09
Не, не
Мислата ми беше, че не си НЕЩО, а НЯКОЙ. Пък, че ще се намери мадама за тебе, ще се намери - ти си готин.
2 април , 2008 at 23:02
Дали хората са НЕЩО или НЯКОЙ, вече почвам да се съмнявам…
Доста хора нещо си помислиха, че могат да се държат с мен като с вещ, ама аз не се давам