Защо когато се казва “след известно време” в общия случай времето въобще не е известно?

Понякога ми се струва, че българският е много странен език. Или пък моите възприятия са сбъркани? И за да не пиша друг кратък пост, ще разкажа тук за още едно свое откритие: радиото вече не е това, което беше!  Старата генерация говорителки никога нямаше да се запънат, да млъкнат на неочаквано място или дори още по-лошо - да запълнят дупката в мисълта с едно “ааааа” или “ъъъъ” или да започват всяко трето изречение със “значи”. Е добре де, патосът в гласа им не ми допада, но пък звучаха добре. Тази сутрин докато слушах радио имах чувството, че я карат на импровизация без сценарий. Или че говорителката си е забравила очилата и не може да разчете дребния шрифт. Или че аз съм прекалено претенциозна. Май проблемът е в мен…

3 Responses to “Епохално питане и радио”

  1. Beyonder Says:

    Ми те май наистина си карат без кой-знае какъв сценарий в общия случай, ако не четат новините. Или поне и аз с такова впечатление съм останал :)

  2. Неуловима Says:

    Ами то хубаво, когато имаш линия със слушатели. Но не схващам смисъла от импровизацията, когато трябва да си говориш сам… :) Така де…

  3. Svetlina Says:

    Не знам - може да е така, защото често назначават хора, които не са завършили журналистика и не знаят как да четат. И на мен ми е неприятно да ги слушам, а единственият вариант, който харесвам, на радиоводещ без сценарий, е героят на Робин Уилямс в “Добро утро, Виетнам”…

Leave a Reply