И така

Прибрах се в Русе, в моето вкъщи. Странно спокоен завършек на иначе откачения ден. Ето и съществената част от него:

Отидох на гарата, видях, че ще има по-голямо закъснение, отколкото съм склонна да простя и се засилих към автогарата. Взех си билета, изчаках на топло и като дойде време излязох да си се кача в автобуса. И тогава се почна! – Срещу мен стоеше Инге Мишева! Човекът, който най-малко съм очаквала да срещна днес. Сигурна съм, че ако бях видяла марсианец, нямаше да се шашна чак толкова.

И тогава разбрах: няма нищо случайно! Срещата с холандеца е била генерална репетиция за сблъсъка с Мишева. А коя е тя? Германка, която въпреки, че от маса години живее в България и беше омъжена за българин, почти не говори български. И с нея се говори само на немски. Страшно добронамерен човек е, но винаги ми е действала подтискащо. Та…след първоначалното стъписване, доста се зарадвах, че я срещнах. Утре ще има Lesung в Доходното сдание от 17:00 и с Надя имаме специална покана да отидем. Мисля, че ще е интересно. Предполагам, че няма да има проблем да дойдат и всички немскоговорящи, които проявяват интерес. Та всъщност това е новината.