ImPRESSed

И така днес заредена с енергия и готова за приключения излязох да насъбера впечатления от София.

Първото, което трябва да знае всеки новодошъл тук, са особеностите на движението по улиците. Докато в Русе не е добра идея да пресичаш по диагонал, то тук това може да се превърне в  последната ти идея въобще…За мен се оказа невъзможно в рамките на 5 мин. да пресека на мястото, което си бях харесала и след като най-накрая стоплих, че няма да стане моята, си минах по правилата - светофар и пешеходна пътека. Все още се чудя как така колите даваха път на пешеходците - дали защото последните бяха по-бързи и многобройни, или защото съм случила все на спазващи правилника? Утре ще разбера със сигурност. Толкова засега по този въпрос.

Цените: ами в Мола обувките са по-евтини, отколкото в Русе! Дрехите бяха на приблизително същите цени като вкъщи. Не го очаквах.

Гледки: преди като боядисаха архитектурните паметници на Александровска в пастелно оранжево, зелено и т.н. си мислех, че е идиотщина. Сега вече знам, че е мода, защото и тук го видях същото нещо, но за щастие не чак в такива размери (само 2 сгради). Като си изтегля снимките от апарата ще покажа за какво става въпрос. Сигурна съм, че това екстериорно решение е дело на същия автор, но тук някой се е усетил овреме да спре безумието…браво за което!

Хора: много отдавна не ми се беше случвало някой да ми се извини, след като се е блъснал в мен…

Следващо включване - утре!

Всичко започва с това, че Ива решава да пътува до София с влак. Оказва се в едно купе с чужденец, който впоследствие се разбира, че е холандец. Този факт е много съществен с оглед на случката, която ще се разиграе по-късно…

Бързо установявам, че комукацията на английски помежду ни няма да пробъде още дълго и затова с липса на каквато и да е надежда в гласа питам, дали все пак не говори немски. Човекът с видимо облекчение потвърди. А аз с още по-видим ентусиазъм се ухилвам и изкрещявам на ум “Gott sei Dank!”. Вече и двамата сме по-разговорливи.

По някое време при нас се появява нов човек - представи се като учител по философия. Казах му, че холандецът не говори български (имах си хас пък да говореше!). Третият ни спътник не ме е разбрал явно, защото застана срещу чужденеца и бавно (дума по дума) и супер съсредоточено започна да му говори на български! Попреведох това-онова, колкото да не се гледат един друг като извънземни. До тук цялата ситуация ми се струваше някак смешна, няма начин просто да не се вкарам в някой филм по време на пътуването. Никога не съм си мислила обаче, че някой ден някой ще реши, че не съм българка и когато в крайна сметка успея да го убедя в обратното, той да ми заяви, че немският ми е по-добър от българския. Ама наистина нито за миг не съм допускала, че учителят ще ме хване за слушател и накрая компетентно ще ми изтърси “Говорите български сравнително добре”. То вярно, че бяхме на различни диалекти, ама чак пък толкоз?!