ImPRESSed

Книжарниците от преди години си ги спомням като не особено уютни помещения, със стари рафтове за книгите и решетки на прозорците. Беше ми неприятно да влизам в тях и това не се дължеше само на външния им вид, а и на обслужването. След това в същите тези места се вкара малко светлина, но това не ги направи кой знае колко по-приятни за мен.

По-късно в Русе отвориха “Пингвините” и за мен това си беше истинска революция в бранша, защото просто се открояваше на фона на познатото вече. Широко пространство, можеш да си разглеждаш на спокойствие (т.е. без никой да ти кисне над главата), светло, приятно и т.н. - друго си беше.

Още по-късно: открих интернет книжарниците, но не ги използвам. Идва един момент, в който развитието на нещата започва да ги прави непривлекателни. Имам чувството, че маркетолозите работят като такива, именно заради хора като мен. Ето как един гаден характер може да създаде цяла професия - изследване и задоволяване на капризи и глезотии…

В тази връзка имам от вчера една история с поука: бяхме у Силвия и понеже времето беше хубаво реших да отворя прозореца. Уж нормално ПВЦ, завъртам дръжката в посока отваряне отгоре и пускам джама да си падне по инерция…и той взе, че наистина падна! Оказа се, че като са си поръчвали дограмата, не са искали да си купят механизма за задържане на прозореца и си го отварят само настрани. Ама аз откъде да знам?! Както и да е, не можа да се счупи, но си беше кофти преживяване. Поне вече ще знам, че не всички ПВЦ-та се отварят И от горната страна. В тази връзка не е ли редно, мама му стара, като липсва възможността да си отваряш прозореца по този начин, да се слагат панти, които също не позволяват това да се случва?! Ето въпрос за размисъл.

Но пък ми харесва идеята за хладилник, чиято врата се отваря отдолу- нагоре като багажник…