ImPRESSed

 
Източник: http://www.sephora.com/assets/dyn/brand/5877/5877_hero.jpg

Започвам да разказвам за това какво не бива да причинявате на кожата си в името на красотата. Всичко започна на 27-ми или 28-ми март, когато ми попаднаха едни мостри на автобронзант. Аз понеже съм си любопитна и никога не съм използвала подобна козметика реших да видя какво е. И в това ми беше грешката…

Следобед докато се размотавах изкъпана и щастлива пред погледа ми попаднаха пакетчетата с автобронзанта. Прочетох внимателно инструкциите: нанася се равномерно на чиста кожа и се оставя между 1 и 4 часа да престои и след това се измива много старателно. Важен момент беше да се измият ръцете веднага след омазването с въпросния продукт. По-късно разбрах защо. Read the rest of this entry »

Снощи ми направи впечатление един от скечовете в “Аламинут”: “Ако един мъж е свестен и верен, няма значение какъв цвят е ферарито му”. Романтиката явно отдавна е излязла от мода. Жалко.

(От днес се налага да изчезна за няколко дни и нови постове през това време няма да има. Доста задачи се насъбраха и ще е добре, ако започна да ги отхвърлям поетапно. В случай, че някой иска да ми каже нещо, може да ми драсне един e-mail. Адресът е в “Представям се…“)

На 21.03.2008 г. вечерта се случи нещо, което ме накара да се усъмня в житейския си избор и жестоко разклати из основи представите ми за света и за мене си в частност.

Ето и самата история: Бяхме на маса с Мери и компания [тракторист, полицай (шегувам се), юрист, изживяващ се като нещо друго, 2 студентки и аз - трета]. Почти като “роднина, милиционер, роднина, милиционер…” Read the rest of this entry »

Защо когато се казва “след известно време” в общия случай времето въобще не е известно?

Понякога ми се струва, че българският е много странен език. Или пък моите възприятия са сбъркани? И за да не пиша друг кратък пост, ще разкажа тук за още едно свое откритие: радиото вече не е това, което беше!  Старата генерация говорителки никога нямаше да се запънат, да млъкнат на неочаквано място или дори още по-лошо - да запълнят дупката в мисълта с едно “ааааа” или “ъъъъ” или да започват всяко трето изречение със “значи”. Е добре де, патосът в гласа им не ми допада, но пък звучаха добре. Тази сутрин докато слушах радио имах чувството, че я карат на импровизация без сценарий. Или че говорителката си е забравила очилата и не може да разчете дребния шрифт. Или че аз съм прекалено претенциозна. Май проблемът е в мен…

Случка с мама отпреди няколко дни: Отива да хвърли боклука. Контейнерите са два, в единия рови клошарка. Мама понеже си е притеснителен човек, решава да отиде на другия, за да не и пречи. Изхвърля боклука и чува до себе си: “Каква идиотка! Можеше да ме предупреди, че ще изхвърля.”

Това откровение силно впечатлява майчето, така щото е силно обидена и втрещена после - “Една клошарка да ме нарече идиотка! А тя, че ми навлиза в личното пространство?!”

Източник: http://www.winterjade.com/pics/032704.blogger.jpg

Нечетенето на Паулу Коелю прави ли ме по-тъпа? А четенето му - по-голяма кифла? А кое е по-лошото?

В тази връзка очаквам днес или утре да ми звъннат от Пингвините, че са ми доставили бестселъра на Димитрина Милкова.

(Използвам случая да напомня на Надя, че е редно да вземе да ми върне книгата, която и дадох преди няколко месеца или поне да я предаде на следващия, който иска да я прочете)

Прибрах се в Русе, в моето вкъщи. Странно спокоен завършек на иначе откачения ден. Ето и съществената част от него:

Отидох на гарата, видях, че ще има по-голямо закъснение, отколкото съм склонна да простя и се засилих към автогарата. Взех си билета, изчаках на топло и като дойде време излязох да си се кача в автобуса. И тогава се почна! - Срещу мен стоеше Инге Мишева! Човекът, който най-малко съм очаквала да срещна днес. Сигурна съм, че ако бях видяла марсианец, нямаше да се шашна чак толкова.

И тогава разбрах: няма нищо случайно! Срещата с холандеца е била генерална репетиция за сблъсъка с Мишева. А коя е тя? Германка, която въпреки, че от маса години живее в България и беше омъжена за българин, почти не говори български. И с нея се говори само на немски. Страшно добронамерен човек е, но винаги ми е действала подтискащо. Та…след първоначалното стъписване, доста се зарадвах, че я срещнах. Утре ще има Lesung в Доходното сдание от 17:00 и с Надя имаме специална покана да отидем. Мисля, че ще е интересно. Предполагам, че няма да има проблем да дойдат и всички немскоговорящи, които проявяват интерес. Та всъщност това е новината.

И така днес заредена с енергия и готова за приключения излязох да насъбера впечатления от София.

Първото, което трябва да знае всеки новодошъл тук, са особеностите на движението по улиците. Докато в Русе не е добра идея да пресичаш по диагонал, то тук това може да се превърне в  последната ти идея въобще…За мен се оказа невъзможно в рамките на 5 мин. да пресека на мястото, което си бях харесала и след като най-накрая стоплих, че няма да стане моята, си минах по правилата - светофар и пешеходна пътека. Все още се чудя как така колите даваха път на пешеходците - дали защото последните бяха по-бързи и многобройни, или защото съм случила все на спазващи правилника? Утре ще разбера със сигурност. Толкова засега по този въпрос.

Цените: ами в Мола обувките са по-евтини, отколкото в Русе! Дрехите бяха на приблизително същите цени като вкъщи. Не го очаквах.

Гледки: преди като боядисаха архитектурните паметници на Александровска в пастелно оранжево, зелено и т.н. си мислех, че е идиотщина. Сега вече знам, че е мода, защото и тук го видях същото нещо, но за щастие не чак в такива размери (само 2 сгради). Като си изтегля снимките от апарата ще покажа за какво става въпрос. Сигурна съм, че това екстериорно решение е дело на същия автор, но тук някой се е усетил овреме да спре безумието…браво за което!

Хора: много отдавна не ми се беше случвало някой да ми се извини, след като се е блъснал в мен…

Следващо включване - утре!

Всичко започва с това, че Ива решава да пътува до София с влак. Оказва се в едно купе с чужденец, който впоследствие се разбира, че е холандец. Този факт е много съществен с оглед на случката, която ще се разиграе по-късно…

Бързо установявам, че комукацията на английски помежду ни няма да пробъде още дълго и затова с липса на каквато и да е надежда в гласа питам, дали все пак не говори немски. Човекът с видимо облекчение потвърди. А аз с още по-видим ентусиазъм се ухилвам и изкрещявам на ум “Gott sei Dank!”. Вече и двамата сме по-разговорливи.

По някое време при нас се появява нов човек - представи се като учител по философия. Казах му, че холандецът не говори български (имах си хас пък да говореше!). Третият ни спътник не ме е разбрал явно, защото застана срещу чужденеца и бавно (дума по дума) и супер съсредоточено започна да му говори на български! Попреведох това-онова, колкото да не се гледат един друг като извънземни. До тук цялата ситуация ми се струваше някак смешна, няма начин просто да не се вкарам в някой филм по време на пътуването. Никога не съм си мислила обаче, че някой ден някой ще реши, че не съм българка и когато в крайна сметка успея да го убедя в обратното, той да ми заяви, че немският ми е по-добър от българския. Ама наистина нито за миг не съм допускала, че учителят ще ме хване за слушател и накрая компетентно ще ми изтърси “Говорите български сравнително добре”. То вярно, че бяхме на различни диалекти, ама чак пък толкоз?!

След поканата на другаря Събев, нямаше как да не направя за резил някого.

И така, представям ви Христо Георгиев! Емоционална натура, която обича родината си и плаче на тъжни филми. Иска да е артист, но казва, че няма талант. За сметка на това е професионален астролог! Освен това е президент на “Нерезите” - русенски клуб по минифутбол. За разлика от съотборниците си (няма да споменавам имена) не е в перманентна любовна криза и не търси неангажираща връзка, а сериозна!

Ако това не ви е достатъчно, ето и клип от представянето му в първото издание на Music Idol: http://www.vbox7.com/play:e03a70c4

Но не си мислете, че с него ще ви е лесно! Има жестоки изисквания, които със сигурност ще порежат доста голяма част от кандидатките за сърцето му. Ето и част от тях:

- да е дама в обществото
- курва в леглото
- но не и курва в обществото или готвачка в леглото. (Това е много съществено изискване!)
- домакиня в кухнята
- да го уважава и подкрепя
- няма изискване дамата на сърцето му да може да копае и да кара трактор, но не би било излишно. Със сигурност обаче би било полезно умение да може да носи на майтап, иначе не знам как ще оцелее в компанията на нерезите… .(лично мнение на редактора)

Ами това е! Който/която реши, че не може да изкара и ден повече без него, може да ми остави коментарче. Обещавам да съдействам/своднича на всички, чиито кандидатури бъдат одобрени на предварителния кастинг от журито, включващ мен.

Започвам по същество: Имам едно идване в София за четвъртък и петък и си търся някой с желание да ме разхожда из града през работно време. Въпросният човек, който ще се нагърби с тази задача трябва да е пример за гьонсуратлък, защото имам намерение да се държа като резултат от провал на генетичен експеримент, свързан с чифтосване между марсианка и японски турист…

Изисквания: (Сега си представете лелката от рекламата на Мтел)
- да не се впечатлява лесно (като ме види ще разбере защо)
- авантюристична натура (щото с мен може да се случи буквално всичко)
- да може да оказва първа и втора помощ. Или поне да има желание да се научи…
- да има свободен ден или поне част от деня
- да не се впечатлява от мек говор (защото нямам намерение да се правя на местна)
Амиии…това е!

Четвърти ден се опитвам да разчета какво съм писала на лекциите по Електроника и да проумея какво точно означават нещата от листите, които си копирах…и заклевам се, идва ми да си прережа вените!

Явно трябва да се примиря с мисълта, че и на следващото контролно ще пиша безподобни фантастики. Интересно ми е само доц. Тодорова какво ли си мисли докато ни чете безумията. Сериозно обмислям варианта да започна да пия Гинко Билоба, пък дано помогне да запомня формулите!

Книжарниците от преди години си ги спомням като не особено уютни помещения, със стари рафтове за книгите и решетки на прозорците. Беше ми неприятно да влизам в тях и това не се дължеше само на външния им вид, а и на обслужването. След това в същите тези места се вкара малко светлина, но това не ги направи кой знае колко по-приятни за мен.

По-късно в Русе отвориха “Пингвините” и за мен това си беше истинска революция в бранша, защото просто се открояваше на фона на познатото вече. Широко пространство, можеш да си разглеждаш на спокойствие (т.е. без никой да ти кисне над главата), светло, приятно и т.н. - друго си беше.

Още по-късно: открих интернет книжарниците, но не ги използвам. Идва един момент, в който развитието на нещата започва да ги прави непривлекателни. Имам чувството, че маркетолозите работят като такива, именно заради хора като мен. Ето как един гаден характер може да създаде цяла професия - изследване и задоволяване на капризи и глезотии…

В тази връзка имам от вчера една история с поука: бяхме у Силвия и понеже времето беше хубаво реших да отворя прозореца. Уж нормално ПВЦ, завъртам дръжката в посока отваряне отгоре и пускам джама да си падне по инерция…и той взе, че наистина падна! Оказа се, че като са си поръчвали дограмата, не са искали да си купят механизма за задържане на прозореца и си го отварят само настрани. Ама аз откъде да знам?! Както и да е, не можа да се счупи, но си беше кофти преживяване. Поне вече ще знам, че не всички ПВЦ-та се отварят И от горната страна. В тази връзка не е ли редно, мама му стара, като липсва възможността да си отваряш прозореца по този начин, да се слагат панти, които също не позволяват това да се случва?! Ето въпрос за размисъл.

Но пък ми харесва идеята за хладилник, чиято врата се отваря отдолу- нагоре като багажник…

Неусетно блогът е ударил 30 000 посетители. Още не мога да разбера колко са редовните, колко наминават в търсене на нещо и си тръгват разочаровани и колко попадат тук случайно в опит да си убият времето.

За всеки случай над 100 до момента са търсели думата “курва” на немски. Мисля, че няма къде да се намери в блога, затова спестявам усърдието да се търси нещо, което го няма и си пиша направо, че е “die Schlampe“.

Новото около мен е, че не си вярвам чак толкова, колкото преди седмица. Май има неща, които не мога да направя. Или просто трябва да взема един лист, да седна и да направя план от къде ще тръгна и къде ще стигна. Страх ме е…

Вчера се видях с Албена и Пресияна, за пръв път от може би месец насам. Станимир въобще не се е променил, същата шматка. По-голям несериозник и от мен. Как е възможно да съществуваме такива хора?