Гледам, че от няколко дни хора, които харесвам, не са писали нищо ново по блоговете и започвам да схващам идеята на това да си пазиш по няколко чернови за публикуване във времето, когато нямаш идеи. Вече текат последните 24 часа, в които ще го раздавам болна и от утре, жива или умряла, се появявам в университета с гръм и трясък – ако се наложи дори с болничното легло, системата и санитарката…

По едно време беше модерно да се тиражира странната идея, че пасивните пушачи сме се били тровели повече от активните. Хайде да видим: активните вдишват дима през филтъра. Същият този дим в някаква степен се пречиства и през техните бели дробове и следва издишване. Нали така? И именно издишаното нещо замръсява въздуха, който използваме пасивните пушачи. Плюс пушека от горенето на цигарата. Толкова по въпроса. Къде бъркам?

Другата идея, която имах възможност да обсъдя с Танчето в Skype, беше, че всички технолози на дамски превръзки са МЪЖЕ! Нямам друго обяснение за, в почти всички случаи, безумната ергономия на въпросните стоки. И докато жените все пак имаме възможност да се оплачем, че доста партиди от почти всички марки създават неудобство, то горките бебета как да си кажат за памперсите? Те докато проговорят отдавна вече са забравили за мъчението…

Идеята на този пост всъщност беше, че има причина да бъде издигнат паметник на фармацевтите. Поклон!