ImPRESSed

Преди седмица прочетох във в. “Утро”, че се организира шампионат по судоку в София, тази неделя. Вече си мислех как ще хвана влака и ще отида, но ентусиазмът ми беше мигом попарен, щом се сетих, че в неделя съм от 8:00 до 18 :00 на Финанси. Ето ти дилема! До вторник планирах как ще тегля една майна на финансите и ще отида на състезанието, но като поразмислих…не ми беше оферта да си рискувам заверката. Все пак за 10 часа лекции става въпрос, а това откъдето и да го гледам ми се пада почти 1/3 от хорариума.

Отказах се от състезанието, отказвала съм се и от много по-смислени неща. Надявам се следващата година на 24-ти февруари да нямам ангажименти и да имам възможност да отида. Оказва се, че за 2 дни ще пропусна 2 събития, на които исках да участвам - блогкампа и шампионата. Ебати, нито ще си поговоря някога с Цезар, нито ще стана финансист! За какво въобще го правя?!

Мокетите крият неподозирани опасности! Днес лично се уверих в това. Преди да разкажа историята, държа да уточня, че съм на 20, но това не означава, че не се държа понякога като на 10.

Работата е в това, че обичам да се пързалям по мокета в коридора (не питайте) и досега проблеми не е имало, освен може би съдраните пътеки на равни интервали от по 2-3 години. Днес обаче не успях да преценя скоростта и наклона и си закачих ръкава на дръжката на банята. Както е известно всяко действие си има равно по сила и обратно по посока противодействие. Уверих се на собствен гръб, т.е. задник, защото части от секундата по-късно вече бях седнала в коридора с поглед тип “преди малко тука кацнаха едни зелени и казаха, че идват с мир”. Позитивното в случая е, че за пореден път се убедих, че съм си същото детенце, а отрицателното са болките на мястото, върху което обикновено сядам. Това е особено неприятно предвид обстоятелството, че утре съм на изпит и съответно няма как да клеча права насред залата.

В тази връзка може би е нужно да уточня, че липсата ми няколко дни на блогърския фронт се дължи на дългата и неравна битка с тънкостите на латинския език. Засега гадът ме бие по точки, но ще видим утре какво ще стане. Ако се окаже, че съм успяла да науча цял език за 2 седмици ще си самостисна ръката и ще се самопотупам по рамото. Е не съм ли изродка?!

Бях гледала по Discovery, ако не се лъжа, че в завода на Toyota били наети хора с остро обоняние с единствената задача да помирисват всяка част, която ще се постави в колата, с цел всички да имат еднакъв аромат. Смисълът на упражнението е, че ако нещо мирише различно от останалите, разваля общото впечатление за симетрия, а от там и за комфорт. Под носовете на тези работници дневно минават може би над 1 000 детайла.

А когато се избира парфюм не бива да пробваш повече от 3-4 аромата, защото губиш правилна преценка. Даже препоръчват да си вземеш мостри на хартия и да си ги пробваш вкъщи на спокойствие. В тази връзка според вас, в завода на Тойота успяват ли да си свършат работата качествено по отношение на еднаквия аромат на всеки детайл? Или е грешно твърдението, че губиш правилна преценка след няколко парфюма?