Посвещения

Един офлайн-познат ме попита на кого бил посветен блога. Отговорих му истината: “На никого”. Въпросът ми се стори доста тъп, защото аз пиша за себе си и нещата, които вълнуват мен. И аз като Оминаеши смятам един ден като ме хване старческата деменция да седна да си прочета блога от край до край и да спомня какво съм преживяла някога и какви глупости съм правила. В тази връзка си мисля, че е крайно време да седна да напиша и един ултра кифленски пост, за да не вземе някой да си помисли, че не съм като хората, на които се смея. Нали все пак се боря (или поне се опитвам) за един по-добър свят, а за да се решат проблемите е нужно първо да бъдат дефинирани…

И така нека да започнем с препоръки по отношение на клавиатурите