В джаза (18+)

Когато ме налегне убийствената скука търся спасение в Изповед. С пълното съзнание, че този сайт отдавна вече не е модерен в Блогосфера, си позволявам да пусна ново доказателство за това, че междинното звено между приматите и човека трябва да се търси именно в България. Насладете се на поредния връх в човешката еволюция:

 Дата на изпращане: 18 Януари 2008
“Аз съм момче на 16 години.Вчера стана нещо ужасно.Приятелите ми ме излъгаха да си направя путка – викат вземаш един буркан,облепяш го отвътре с дунапрен с Ц200,слагаш малко олио и ръгаш.И аз будалата верно така направих.Наистина като истинско,само дето както блъсках и се счупи буркана.Наряза ми се цялата главичка.Текна много кръв.Сега ме е срам да кажа на някой или да ида на доктор,но ме боли ужасно.Страх ме е да не ми стане нещо! Преди малко се опитах да пикая – ужасна болка.Кажете ми моля ви,има ли опастност да стане някоя инфекция и да ми го одрежат? Незнам какво да правя,а болката и срама са големи.”

Наистина не мога да разбера това сега някаква шегичка ли е, или сериозна изповед! Ако е майтап е много, много, много тъп. Ако не е – пак е много, много, много тъпо…ама и стряскащо и буди съжаление.

Всъщност много напомня на материалите във в. Лична драма. Чудя се дали да не направя и такава категория и да публикувам избрани творби от български автори. Ако се сбъдне сценария на Idiocracy може би дори ще се изучават и анализират в училище…