Винаги съм се изумявала, когато…
8 февруари , 2008
Случваше се така, че няколко пъти си сменях фризьорката. Винаги, когато съм сядала на нов стол и съм казвала, че искам да ми се махне цъфтежа и да се възстанови формата на косата ми, са ми отговаряли, че “ще се опитам да махна съвсем малко”. Звучи ми…отчайващо!
Явно всички, които ходят на фризьор искат да им се запази дължината с цената на ненапълно премахнат цъфтеж. Дори ако е възможно да не им личи, че са се подстригвали. Аз обаче държа да изглеждам, хм…освежена. Изумяват ме странните погледи, които срещам след изявлението ми, че не дължината е важна, а цялостния външен вид.
Мисля, че минавам за непретенциозна. В крайна сметка спестявам ненужното усърдие да правиш нещо, ефекта което никой няма да забележи…Единственият случай, когато се проявих като малко по-капризна беше скоро, когато казах “не искам да ставам жълта, а руса” и млъкнах. Доволна съм.
8 февруари , 2008 at 13:03
Здравей,
Каним те да регистрираш блога си в блог класацията на България.
http://topblog24.com
Поздрави Екипът на Топ Блог 24
8 февруари , 2008 at 15:04
Жужа, Жужа и пак Жужа! http://nqmani6toslu4ajno.blogspot.com
8 февруари , 2008 at 16:55
Йеее! Тук ти е кланям до земи!
Колко най-много коа си си орязвала наведнъж?
8 февруари , 2008 at 19:56
Ами едно 10-15 см съм махала. И изглеждаше супер! Косата ми стана по-здрава, по-мека, по-лъскава, въобще по-красива. Бях страшно доволна от себе си.
А иначе в 9-ти или 10-ти клас Ина, която беше с дълга до кръста черна и много хубава коса, взе, че се подстрига като момче - първи номер. Замлъкнах в потрес като я видях първия път! Ама започна все ухилена до уши да ходи и като и порасна с няколко сантиметра косата започна да се прави на бодлички и изглеждаше страшно сладко. Аз от тогава обожавам бодлички. Нямам смелост обаче да отрежа ЧАК ТОЛКОВА.