Винаги съм се изумявала, когато…
8 февруари , 2008
Случваше се така, че няколко пъти си сменях фризьорката. Винаги, когато съм сядала на нов стол и съм казвала, че искам да ми се махне цъфтежа и да се възстанови формата на косата ми, са ми отговаряли, че “ще се опитам да махна съвсем малко”. Звучи ми…отчайващо!
Явно всички, които ходят на фризьор искат да им се запази дължината с цената на ненапълно премахнат цъфтеж. Дори ако е възможно да не им личи, че са се подстригвали. Аз обаче държа да изглеждам, хм…освежена. Изумяват ме странните погледи, които срещам след изявлението ми, че не дължината е важна, а цялостния външен вид.
Мисля, че минавам за непретенциозна. В крайна сметка спестявам ненужното усърдие да правиш нещо, ефекта което никой няма да забележи…Единственият случай, когато се проявих като малко по-капризна беше скоро, когато казах “не искам да ставам жълта, а руса” и млъкнах. Доволна съм.

