Как да обясниш…

Винаги се вбесявам, когато времето не ми стига за нещо. Знам, че вината за това е в мен, защото в крайна сметка всичко опира до планиране и разпределение на задачите…

Бях решила, че независимо от това колко неща имам да върша в конкретен ден, нормата е 10 часа и каквото не е свършено, остава за следващия. В крайна сметка няма да се изсипвам от работа, независимо дали става въпрос за домакински задължения или нещо, което съм хванала по собствена инициатива. Под “собствена инициатива” трябва да се разбира всичко, което не е пряко свързано със семейството ми. Като направя проста (сега е момента тотално да се изложа с математиката) сметка разбирам, че имам по 600 минути дневно да свърша каквото съм решила. Това си е сериозна цифра и нямам оправдание за несвършена или претупана работа. И въпреки всичко се случва мързелът ми да надделее и да зарежа нещо, което не е чак толкова спешно. А после се чувствам толкова гузна от това…

Но съм твърдо решена утре след дежурното сутрешно кафе пред компютъра да взема да приключа с латинския и да знам, че съм готова за 23-ти, да науча за понеделник по Електроника и да започна с първите няколко теми по ИППУ. Не се знае какво ще ми излезе през следващата седмица и къде ще го профукам този аванс, който съм решила да взема утре. Трябва да погледна и за някакъв учебник по ОТП, че ми е адски неспокойно така, като знам, че все още нямам от къде да чета…