Близо до човека
6 февруари , 2008
Преди време Тонито ми беше изтърсил следната гениална дефиниция за любов: “Важното е да ти разказва смешки и сексът да е добър”. Тогава се съгласих с твърдението и до момента съм му поддръжничка, но с леки изменения. Колко са леки е друг въпрос, който не е проблем на настоящото писание.
Днес си мислех защо се получава така, че когато човек обича, вижда (само) добрите страни, а по време и след раздялата – ОГРОМНИТЕ недостатъци. Наистина не ти става по-леко като си признаеш, че просто не си била с Подходящия и някак си трудно приемаш раздялата. И в целия яд и безсилие, които те обземат, започваш да търсиш недостатъци на страхотния човек, когото обичаш и това в опит да си докажеш, че не ти, а той губи. В какво се превръща любовта…
Не мога да приема, че това колко си ценен за някого се определя от количеството феромони, които разхвърляш около себе си. Но и ако не го привличат с външността си нямаш шанс да се превърнеш в нещо повече от позната. Тъпо.
И понеже не ми се иска да завърша с псевдофилософски мисли, защото е тъжно, а аз довечера съм на рожден ден 
слагам един линк към серия образователни картинки. Надявам се, информацията да е полезна
За да не пускам друг пост ще си позволя тук да поздравя Трифон, който пак става на 18 (според Дидо на 18! ) и отново да му пожелая всичко най-хубаво! И понеже е един перспективен млад мъж и вярвам, че много дами ще проявят интерес към личността му, ако някой действително се заинтересува, продавам номера му срещу 10 лв и уреждам запознанства срещу 20 Насам народе!
8 февруари , 2008 at 17:01
Абе според мен като си влюбен везната тежи към любовта и всичко друго няма значение, обаче, когато чувтвата охладнеят, когато свикнете един с друг идват нещата като интереси, истински качества и др. и ако човека отсреща ги няма нещата се дънят доста. Лично за мен съвършения мъж трябва да е комбинация от външен вид (не е важна красотата, а самото привличане към външния вид на човека), много, много интерект (няма по-красиво и привлекателно от някой, ужасно умен), доза общи интереси (за да има за какво да си говорите) и доза различия ( за да има за какво да си мълчите).
Когато нещата са балансирани по този начин после не виждаш само недостатъците, а по-скоро ясно осъзнаваш, че този човек вече не е интересен, няма ги чувствата и не може да те привлече отново.
8 февруари , 2008 at 19:59
“не е важна красотата, а самото привличане към външния вид на човека” – тука аз ти се кланям до земи! По-добре не мога да го кажа. От много време се чудя как да обясня факта, че мъж, който друга жена може би дори няма да забележи, на мен ми действа размазващо. И обратното – не откривам никакъв сексапил в мъж с вид на недохранен, а.к.а. “манекенка, фотомодел”