Близо до човека

6 февруари , 2008

Преди време Тонито ми беше изтърсил следната гениална дефиниция за любов: „Важното е да ти разказва смешки и сексът да е добър“. Тогава се съгласих с твърдението и до момента съм му поддръжничка, но с леки изменения. Колко са леки е друг въпрос, който не е проблем на настоящото писание.

Днес си мислех защо се получава така, че когато човек обича, вижда (само) добрите страни, а по време и след раздялата – ОГРОМНИТЕ недостатъци. Наистина не ти става по-леко като си признаеш, че просто не си била с Подходящия и някак си трудно приемаш раздялата. И в целия яд и безсилие, които те обземат, започваш да търсиш недостатъци на страхотния човек, когото обичаш и това в опит да си докажеш, че не ти, а той губи. В какво се превръща любовта…

Не мога да приема, че това колко си ценен за някого се определя от количеството феромони, които разхвърляш около себе си. Но и ако не го привличат с външността си нямаш шанс да се превърнеш в нещо повече от позната. Тъпо.

И понеже не ми се иска да завърша с псевдофилософски мисли, защото е тъжно, а аз довечера съм на рожден ден :) слагам един линк към серия образователни картинки. Надявам се, информацията да е полезна :)

За да не пускам друг пост ще си позволя тук да поздравя Трифон, който пак става на 18 (според Дидо на 18! ) и отново да му пожелая всичко най-хубаво! И понеже е един перспективен млад мъж и вярвам, че много дами ще проявят интерес към личността му, ако някой действително се заинтересува, продавам номера му срещу 10 лв и уреждам запознанства срещу 20 :) Насам народе!