Не е нужно да си рус, за да правиш миловидно глуповати неща и хората да ти прощават със снисходителна усмивка…но помага! Потвърждение за това е фактът, че някак си не се ядосах на Руслан, който в събота вечер ми чете вицове за блондинки. А в понеделник и той дойде изрусен и то повече от мен!

Между другото блондинките в групата станахме много вече и мисля, че стигнахме критичния максимум, след който вече няма да може да протича нормален учебен процес ;) Интересно Снежито кога ще вкара слънце в косите…

Сън

5 февруари , 2008

Много рядко сънувам и обикновено доста добре се наспивам. Кое е по-добре – нощем да живееш в друг свят или да се отдадеш на покой? В главата си съм виждала как розови пантери и лилави слонове играят карамбол, макар да си нямам и представа от правилата на играта. Говорила съм и с хора, които никога не съм виждала, но съм чувствала по някакъв начин близки. Сънувала съм, че негър ме разхожда из Токио и там намирам отдавна загубената си първа сребърна гривна.

Веднъж се случи да сънувам, че както спя се събуждам от земетресение. Беше толкова истинско! Имах чувството, че къщата наистина се клати. Един от големите ми кошмари, който преживявам всеки път, когато съм стресирана или просто притеснена от нещо е, че бягам в една гора по залез. Нещо, което не знам какво е, ме гони и аз се обръщам да го видя, но то е невидимо. И все пак чувствам някакъв неописуем страх, като от смъртна опасност. Бягам от това нещо и успявам да поддържам дистанцията между нас, но усещам, че се изморявам и че скоро няма да имам сили да продължа. И все пак това нещо ме гони през цялата нощ! Събуждам се, когато се спъна, падна и вече очаквам нещото да ме настигне.

И това е един и същи сън всеки път от години насам! За толкова време трябваше да съм свикнала с него и вече да не ме плаши, но ужасът винаги е голям. Абсурдна работа! Предпочитам нощем да виждам как си украсявам стаята с балони и храня катерици със сладолед…

Ананас

5 февруари , 2008

Ключета

5 февруари , 2008

Нося малко ключове в мен, закачени за неизменния ми метален ключодържател. Със смяната на ключалките съм сменяла и ключовете, но не и него. Станал е някаква част от мен, както може би всичко, с което съм свикнала.

След това своеобразно въведение остава да дам и днешното питане: Колко ключове има св. Петър? Колко от тях са от големите стари и колко от съвременните? А колко ключодържатели използва за тях?

Колко ключове са нужни, за да се отворят вратите на рая?